Морето ври от хамсия след труса

Хамсията - по-голямата братовчедка на цацата, напълни морето край Варна.


"Гъмжи навсякъде край бреговете ни", потвърди научният сътрудник от Института по рибарство във Варна Константин Михайлов.

Хамсията зимува в Мраморно море и се задържа при нас само за 2-3 месеца. Тя е от семейството на малките клупеидни риби заедно със сардината, цацата и карагьозът. Табиетлиите я ловят на въдица само до края на август и си я осоляват. През септември вече става прекалено мазна и може да граняса.

В Черно море има и азовска хамсия, която зимува там. През зимата пък във Варненското езеро има едра хамсия заради топлата вода в него от ТЕЦ.

За едни хамсия, за други сомове! 115-килограмов сом изплува от пресъхващия язовир "Гарваново" до едноименното хасковско село, съобщиха очевидци. Заради липсата на кислород рибата измира, потвърди РИОСВ.





Земетресението в морето пред Шабла най-вероятно напълни нашите води с хамсия. Гъмжи навсякъде край бреговете ни, потвърди научният сътрудник от Института по рибарство във Варна Константин Михайлов.

Най-старите варненци си спомнят как през 1942 година земетресение по черноморския бряг на Турция е предизвикало същия феномен. През ноември Южният плаж в града е гъмжал толкова от тази риба, че хората са влизали във водата и са я гребели с кофи и кошници. На пясъка са били струпани пирамиди от хамсия.

“За съжаление ние ловим само от 30 до 60 тона годишно хамсия, а сафрид - двойно повече. Тя зимува в Мраморно море и се задържа при нас само около 2-3 месеца. Хамсията е от семейството на малките клупеидни риби, вкоето са също сардината, цацата и карагьозът. През деня обаче тя се движи в горните слоеве на водата и у нас нямаме специалните тралове, с които се лови. В Турция хващаха по 300 000 тона годишно, които изнасяха с хладилни самолети за борсата в Хамбург, където вървеше на едро по 7 евро килограма”, казва научният сътрудник Виолин Райков, който е представителят на България в Черноморската комисия. В България хамсия се хваща с грибове и таляни. Грибовете представляват дълга 600-метрова мрежа, която се пуска рано вечер с лодки и рано сутрин се издърпва на брега на ръка от 10-членна бригада.

Миналата година обаче уловът на турците на хамсия падна под 150 000 тона. В най-луксозните нощни заведения на Истанбул няма ордьовър, в който да не се мъдри голяма тлъста осолена есенна хамсия. Уличните продавачи в търговския квартал Аксарай бутат колички с газови котлони и пържената хамсия там върви като сусамените гевреци цяла нощ.

По-големите табиетлии у нас ловят на въдица хамсия само до края на август, за да я осоляват. През септември тази риба става прекалено мазна и може да граняса.

“Хванал съм хамсия за мариноване за около 20 буркана от началото на лятото, но няма къде да се лови, защото на пристанището във Варна ни изгониха”, каза 75-годишният бай Иван. Той цял ден клати 8-метров прът с нанизани чепарета в зелен цвят и понякога хваща по 10 хамсии наведнъж. За любителски улов трябват малки кукички, 11-12-и номер, с увити около тях зелени конци с ламе.

В Черно море има още един вид хамсия - азовската, която зимува там. Едра хамсия има и през зимата във Варненското езеро заради топлата вода в него от големия местен ТЕЦ. Иначе хамсията, която идва от Мраморно и Средиземно море, не може да живее под температура 6 градуса на морската вода и най-късно до края на ноември заминава към Босфора. За разлика от нея братовчедката й, цацата, е по-студенолюбива и живее в Черно море целогодишно.

Изобилието на хамсия е добър знак, че тази година паламудът ще се завърне по българския бряг. Миналата и по-миналата есен тази риба почти изчезна от трапезата на българина. Голяма е вероятността да има лефер и по-малкия му събрат - чернокопа, който харесват хамсията повече от хората и я преследват през нощта.



ОТ КЪДЕ ИДВА

Хамсията е с продълговата форма и е по-голяма от своята братовчедка цацата. Освен хамсъ турците й викат още чатал куйрук, защото опашката й е с характерно раздвояване. Цаца е вероятно древно гръцко название, преминало в турското чача. Това е една и съща риба с копърката, която се нарича така заради консервирането й с копър. Цацата и копърката също така се наричат трицона. Това име е уникално и е наложено от покойния учен проф. Людия Иванов, който го превръща в научен термин заради факта, че през социализма цацата се използваше за храна на прасетата, тоест - вместо трици. В Англия наричат трицоната шпрот, в Балтийско море - килка. Най-големи запаси от океанска цаца има в Бискайския залив и в залива Бенгуела в Перу.

Зарганa, Морска бекаса Belone belone

Семейство Зарганови BELONIDAE
Деликатесна риба, желан улов за всеки въдичар. Интересното е че костите и са зелени на цвят. Има превъзходен вкус когато е приготвена на скара или пържена. Лови се ежегодно на места които са известни с това че "държат" зарган в определени периоди на годината.
Размери;На дължина достига до 70 см. и тегло до 700 г.
Биология: Зарганът е морска стадна пелагична риба, която отбягва опреснените участъци на морето. Живее 6 - 9 години, като полово съзрява на 1 - 2 години. Размножителния период на заргана е твърде дълъг - започва от април и продължава до септември. Расте бързо. Късно през есента се оттегля от нашето крайбрежие и отива на Юг.
Хранене: Както повечето морски риби, зарганът се храни с риба. Основно хамсия, трицона и др. малки рибки.
Риболов: Лови се основно на леко на малка дълбочина - 50 - 70 см. на стръв блатен червей и белена сkарида и на морско булдо със същата стръв, също така и на бомбарда, както иларията. Улавя се и на чепаре когато търсим сафрид и чеперето се намира в горните слоеве на малка дълбочина. Тогава той така оплита чепарето мятайки се, че често го довежда до състояние на негодно за употреба. По крайбрежието на региона има места които заргана предпочита. При риболова на зарган основното е, че трябва да се намери. Попаднете ли на място със заргани и разполагате с необходимата стръв и такъм - гарантиран ви е незабравим риболовен излет. Няма ограничения в риболова свързани с минимални размери на улавяните риби.

Лаврак, Морски вълк, Еuropian seabass (Dicentrarchus / Morone labrax)

Дължина на тялото до 1 м, тегло до 12 кг.Има два сини плавника, като гръдният плавник е леко заострен. Отличителна черта са зъбите по езика. Тялото е сребристо, странично удължено и сплескано. Гърбът е тумнозеленикав, а коремът - бял. Има характерно тъмно петно на хрилните капаци.Лавракът е хищна риба която се храни с малки рибки и ракообразни. На хрилните капачета има по два шипа и едно тъмно петно. Устата е голяма с четковидни зъбчета. Разпространение:Среща се най-често по атлантическото крайбрежие на Европа и Африка, в Средиземно море и по-рядко в Черно море. Той е хищна риба. Навлиза в устията на реките. Биологията на вида е слабо проучена. Топлолюбива риба. Живее по единично или образува малки стада. Ловът му е много ограничен, тъй като се среща в Черно море само в единични екземпляри. Има бяло, безкостно и много вкусно месо, наподобяващо месото на бялата риба.Размножава се през пролетта и лятото в морето или в долните течения на някои реки. Храни се с хамсия, цаца и други дребни риби. Рядък вид за Черно море. Няма стопанско значение.

Срещата с него винаги е била вълнуващо преживяване. И не само защото е една от най- големите риби срещани в Черно море, но и защото е и една от най-редките. Лавракът е хищна риба която се храни с малки рибки и ракообразни. Често е срещан притаен зад някой камък докато дебне жертвите си. Знае се също, че предпочита точно определени места, които винаги се пазят в тайна от опитните харпунисти. Среща се , както в плитките места край брега, така и на дълбочини 15-20 м. Често е много предпазлив и харпуниста си остава само наблюдател, а понякога е толкова любопитен,че става лесна мишена. Надявам се, че популацията му ще се запази и,че още дълго ще се радваме на срещата с него.