Последни постинги в riba.blog.bg

http://astore.amazon.de/worldcup-2010-shop-21

Нещо повече за рибата, гъбите, пчелите, спорта и други интересни неща

сряда, 30 септември 2009 г.

Сардина

Едно бебе-сардина вижда за пръв път подводница и ужасено се втурва към майка си.
- Не се плаши, миличко - успокоява го тя. - Това е само една консерва с хора!!!





Средиземноморска сардина, сардела, Sardine (Sardina pilchardus)

Разпространена е в Атлантическия океан, Средиземно море, Бяло море и незначително в Черно море. Среща се в Тихия океан, където достига до 25 см дължина. Улавяната от нашите риболовци е обикновено 17 — 18 см и достига на тегло 25 до 50 г. Има вкусно месо и се използува в прясно състояние, за осоляване /аншоа/ и за консервиране /сардела/. В нея са установени ценни незаменими аминокиселини, като аспарагинова и глутаминова, лизин, левцин, валин, метионин, треонин, а така също фолиева киселина, биотин и витамин Е. В аншоата се съдържа около 465 мг% пикочна киселина, която я прави нецелесъобразна при подагра.
Дължина на тялото до 20 см, тегло до 30 г. На коремната страна се образува кил от нееднакви люспи. Зад горната част на хрилните капачета има тъмни кръгли петна, разположени в един ред по посока към опашката. Подвидът S.p.sardina е разпространени по африканското крайбрежие на Атлантическия океан, Средиземно море и прилежащите му морета. В Черно море е разпространен на всякъде. Биология: морска, стадна, топлолюбива риба. Съзрява полово на 2 години при дължина 13 см от декември до май женската изхвърля около 50 хиляди хайверени зрънца. Храни се с фито-зоопланктон и хайвер на риби. Нараства бързо. Извършва размножителни и хранителни миграции. В България няма стопанско значение. Попада случайно в уловите.


A baby sardine saw first submarine and rushed to the horrified mother.
- Do not be afraid, sweetheart - it relaxes him. - This is just a tin of people!





Mediterranean sardine, sardine, Sardine (Sardina pilchardus)

It is distributed in the Atlantic Ocean, Mediterranean Sea, the Aegean Sea and Black Sea negligible. Appears in the Pacific Ocean, where up to 25 cm. The capture of our fishermen is usually 17 - 18 cm and weighing up to 25 to 50 years and has a delicious meat is used fresh, salting / anchovy / preservation and / sardines /. It establishes valuable essential amino acids, as asparaginova and glutamic, lysine, leucine, valine, methionine, threonine, as well as folic acid, biotin and vitamin E. In anchovy contains approximately 465 mg% uric acid, which makes it inappropriate for gout.
Body length of 20 cm, weighing up to 30 years of the abdominal part is formed by an uneven keel scales. Off the top of the gill flaps have round dark spots arranged in a row towards the tail. Spsardina subspecies is widespread in the African Atlantic coast, Mediterranean Sea and adjacent seas. The Black Sea has been distributed to everywhere. Biology: marine, flocks, fish warm temperatures. Sexually mature at 2 years in length of 13 centimeters from December to May the female discards around 50 thousand grains of caviar. Foods with phyto-zooplankton and fish eggs. Growing rapidly. Carry food and spawning migrations. In Bulgaria there are no economic significance. Accidental falls in catches.

неделя, 27 септември 2009 г.

Морска котка




Морска котка, Common stingray (Dasyatis pastinaca)




Морската котка е плоска акулова риба. Тялото и е голо и гладко. Гръбната му страна е леко изпъкнала, а коремната - плоска. Опашката е източена като камшик и е с остър назъбен шип. Тялото е гръбно - коремно сплеснато с формата на диск. Кожата е гладка с малобройни шипчета. Опашката е добре обособена, въоръжена с дълъг до 37 см. шип, който съдържа отровен секрет. Липсват гръбна и опашна перка. Окраската на гърба е тъмносива до кафява, а коремът бял. Дължината на женските е до 1 м, на мъжките до 85 см но най-често се ловят индивиди, дълги 60-70 см с тегло 6-10 кг. Улавяни са екземпляри с тегло 20 кг.Морската котка се среща в Атлантическия океан и моретата, свързани с него. Тя е дънна риба и живее на дълбочина от 20 до 80 м. През лятото се доближава до брега, а през зимата отново се оттегля. Размножава се през юли-август. Тя е живородна. Оплодените яйца се съдържат в яйцепроводите. Зародишите се изхранват от жълтъка на яйцата. Храносмилателната им система е свързана с тази на майката чрез тънки израстъци. Раждат се до 32 оформени малки. Инкубацията продължава около една година. Храна за морската котка са висши ракообразни, по-рядко мекотели и дребнa рибa. Няма стопанско значение. Ловят се единични екземпляри.

петък, 25 септември 2009 г.

Зарганa, Морска бекаса Belone belone

Семейство Зарганови BELONIDAE
Деликатесна риба, желан улов за всеки въдичар. Интересното е че костите и са зелени на цвят. Има превъзходен вкус когато е приготвена на скара или пържена. Лови се ежегодно на места които са известни с това че "държат" зарган в определени периоди на годината.
Размери;На дължина достига до 70 см. и тегло до 700 г.
Биология: Зарганът е морска стадна пелагична риба, която отбягва опреснените участъци на морето. Живее 6 - 9 години, като полово съзрява на 1 - 2 години. Размножителния период на заргана е твърде дълъг - започва от април и продължава до септември. Расте бързо. Късно през есента се оттегля от нашето крайбрежие и отива на Юг.
Хранене: Както повечето морски риби, зарганът се храни с риба. Основно хамсия, трицона и др. малки рибки.
Риболов: Лови се основно на леко на малка дълбочина - 50 - 70 см. на стръв блатен червей и белена сkарида и на морско булдо със същата стръв, също така и на бомбарда, както иларията. Улавя се и на чепаре когато търсим сафрид и чеперето се намира в горните слоеве на малка дълбочина. Тогава той така оплита чепарето мятайки се, че често го довежда до състояние на негодно за употреба. По крайбрежието на региона има места които заргана предпочита. При риболова на зарган основното е, че трябва да се намери. Попаднете ли на място със заргани и разполагате с необходимата стръв и такъм - гарантиран ви е незабравим риболовен излет. Няма ограничения в риболова свързани с минимални размери на улавяните риби.

Zebco Omega Z03 Spincast Reel


Описание на продукта
Омега представлява най-високите стандарти в spincast технология. Омега "е първата по рода си лагер 7 макара spincast. Той също е оборудван с уникален удобен ергономичен дизайн. Подобни по форма на други макари Zebco, но усещането Ви каже веднага тази макара е начело на класа.


-------------------------------------------------- ------------------------------

Информация за продукта
Мнения на посетители: 14590 в Спорт & открито
Размер: Size 3
Марка: Zebco
Модел: Z03
Издаден на: 2008-09-01
Характеристики
7 лагери от неръждаема стомана
За бърза смяна макара система
Triple-CAM мулти-диск плъзнете
Свръхгладки червей съоръжения шофиране
85yds / 10lb капацитет едножични (пре-навива)
за повече инфо тук http://astore.amazon.com/fishing-fish-20/detail/B001H5530O

-------------------------------------------------- ------------------------------

Отзиви на клиентите
Досега - чудесно!
Имаш макарата Омега "за рождения си ден, съм го използвал няколко пъти и то работилница голям. С носач примамка можете да го хвърли една миля страната. Много гладко изтеглите. Твърд строя, може да изглежда тежка, ако сте свикнали с предене барабаните. Работилница подобен на стария Джонсън училище от 50-те и 60-те години (не евтини боклуци правят сега). Опитайте, ще ви хареса!


Product Description
Omega represents the highest standards in spincast technology. Omega is the first ever 7 bearing spincast reel. It also features a unique comfortable ergonomic design. Similar in shape to other Zebco reels, but the feel tells you immediately this reel is at the head of the class.


--------------------------------------------------------------------------------

Product Details
Amazon Sales Rank: #14590 in Sports & Outdoors
Size: Size 3
Brand: Zebco
Model: Z03
Released on: 2008-09-01
Features
7 stainless steel bearings
Quick-change spool system
Triple-cam multi-disc drag
Ultra-smooth worm gear drive
85yds/ 10lb monofilament capacity (pre-spooled)

--------------------------------------------------------------------------------

Customer Reviews
So far - great!
Got the Omega reel for my birthday, I've used it a few times and it works great. With a heaver lure you can throw it a country mile. Very smooth retrieve. Solidly built, may seem heavy if you are used to the spinning reels. Works like the old school Johnsons from the 50s and 60s (not the cheap junk they make now). Try it, you'll like it!

for more info here http://astore.amazon.com/fishing-fish-20/detail/B001H5530O

вторник, 22 септември 2009 г.

Canoe Lift Hoist by RAD Sportz


NEW Kayak / Canoe Lift Hoist by RAD Sportz
From RAD Cycle Products


Product Description
There's no such thing as not enough room for another kayak, canoe, or ladder. Store your kayak overhead and out of the way. Smooth pulleys and latches make lifting even the heavy kayaks super easy. The exclusive rope locking mechanism prevents unwanted release and can suspend one product - 100 lb. load limit. Please note, you can mount this item as pictured on a 2 x 4 and screw the 2 X 4 to the joist or mount it right to the joist itself. FEATURES: Hooks are designed with a rubber coating to protect from scratches. Easy to install and easy to use. Robust engineering allows you to lift heavy products--100lb capacity. For Ceilings up to 12ft . Safe locking mechanism prevents accidental release. Raise your canoe, kayak, ladder, or bike to the ceiling with ease . Home Storage. WE OFFER LIFETIME WARRANTY AND 100% UNCONDITIONAL FULL MONEY BACK GUARANTEE!


Product Details
Amazon Sales Rank: #192 in Sports & Outdoors Brand: RAD Sportz
Model: 1003 Kayak Hoist
Dimensions: 4.00" h x 6.00" w x 4.00" l, 5.00 pounds
Features
Hooks are designed with a rubber coating to protect from scratches
Easy to install and easy to use
Robust engineering allows you to lift heavy products--100lb capacity
For Ceilings up to 12ft
Safe locking mechanism prevents accidental release

понеделник, 21 септември 2009 г.

Сериала Перла

Хора помагайте кажете няма ли някъде сайт за гласуване за премахването на този сериал. Защото в нас се гледа от всички с изключение на мен и синът ми който е на 2 години иначе всички жена ми , майка ми , баща ми не откъсват поглед. Затова кажете някой сайт или нещо да гласувам да го махат от ефира, или поне да го дават към 13 или 14 часа като бачкат хората. Че на всичкото отгоре давали по 2 епизода. Ама аз отде да знам и като свърши първата серия и аха радостен ще гледам нещо друго, ама дръжки още един епизод м.... им трябва такива сапунки със закон да ги махат. Вместо да ходят за риба те сапунки гледат.

неделя, 20 септември 2009 г.

Бабушка




Бабушката е една от най-широко разпространените наши риби от семейство шаранови. Характерно за нея е, че в зависимост от условията на обитаване има много различни вариации. На дължина достига докъм 40 см, а на тегло дори надхвърля 1 кг. Естествено, само при благоприятни условия за развитие. Най-често ловените екземпляри са с дължина между 10 и 20 сантиметра. Тялото и е по-удължено в сравнение с платиката, но височината и подлежи на нарастване с възрастта. Малките бабушки са по-вретеновидни, но след като достигнат 15–20 см дължина, започват да се развиват във височина. Тялото е странично сплескано, с едри и добре открояващи се сребристи люспи и ясна странична линия. Гърбът е сиво-зелен, зелен, кафяво-зелен до маслиненотъмен. Гръбната и опашната перка често са сиво-зелени, като се случва и да червенеят. Долните двойни плавници са червеникави, а аналната перка – оранжево-червена с потъмняване на върха. С възрастта червеният цвят на перките се засилва. Именно тяхната окраска наподобява тази на червеноперката и това дава основание на мнозинството от въдичарите да наричат така и бабушката. Главата на рибата е сравнително малка, а муцуната е закръглена и тъпа. Устата е коса, крайна. Очите на бабушката са оранжево-червени с изразено червено петно в горната част. Това е един от най-сигурните признаци, по които се различава от червеноперката, при която очите са жълти. Бабушката е способна да се приспособява към различни условия – реки със средно и бавно течение, язовири, гьолове, мъртвици и дори полусолени води. Предпочита да се задържа в места с наличие на водна растителност, но не направо в нея, както е при червеноперката и лина, а около нея. Това е риба с изключителна адаптивност към условията, поради което често формата и цветовете є търпят изменение. Хайверът и може да бъде оплождан и от мъжките на няколко други вида, при което образува хибридно поколение. Предпочита средните и долните водни пластове с пясъчно, глинесто, но не много тинесто дъно. Храни се с насекоми, личинки, червеи, а през лятото и с нишковидни водорасли.

Кълве целогодишно и показва лесна приспособимост към всякакви климатични условия. Чувства се еднакво добре и в равнинните язовири, и в планинските, и в повечето от реките ни. През летните горещини обаче се оттегля по-навътре, като че ли се разглезва от жегата, и тогава уловът й става доста по-труден.

Едва ли има друг по-подходящ начин да се лови бабушка по големите ни язовири през лятото от мач риболова. Рибата търси прохладата на по-дълбока вода и за разлика от пролетта, когато е „на една ръка разстояние”, сега се застоява по-далеч от бреговете. Дистанция от 25-30 метра и дълбочина от 6-8 метра просто няма как да се достигне с друг вид плаваща въдица. Алтернатива донякъде е фидерът, но така подаваме стръвта само и единствено на дъното, без възможности да я отдалечим от него.
Принципът на работа на мачовия риболов е да се презентира примамката на голяма дистанция и дълбочина посредством тежък ваглер, позволяващ лесно замятане, като същевременно се гарантира максимално фина постройка на линията предвид капризното лятно кълване на рибата. Предимствата на мача са безспорни и при усложнени атмосферни условия, например при ветровито време и вълнение, понеже е възможно и дори наложително да се потопи влакното под вода и така да се сведе до минимум влиянието на теченията.
Няма да се спирам в детайли на самата постройка на линията, това са известни неща. Само ще уточня оптималните параметри – основно влакно 0,14-0,16 с повод 0,10-0,12 мм, кука № 14-16, ваглер от средна големина, примерно 8+2 г (това означава 8 грама основна тежест плюс допълнително утежнение от 2 грама).





Тактиката на риболов се базира на силна стартова захранка, като предварително е проучен релефът на дъното и е избран сравнително равен участък, където дълбочината да няма резки денивелации. Това е важно, понеже при замятане на дистанция трудно може да се разчита на абсолютна точност при презентиране на примамката. Ако дъното има значителен наклон, ще е трудно да предлагаме стръвта непосредствено до него при всяко замятане. Понеже усилията ни са насочени да съберем рибата в захранения участък, важно е точно там да попадне и куката със заложената стръв. Понякога се случва бабушките да се издигнат в междинна вода, но това все пак са изключения. В повечето случаи се ловят в непосредствена близост до дъното.





Акорибата е в настроение и не я смущават някои важни за нея атмосферни фактори, ще се отзове на „трапезата” до десетина минути. Кълването понякога е уверено, друг път доста предпазливо. Като цяло обаче успеваемостта при мачов риболов на бабушка е сравнително висока. Тръгне ли да кълве – ще се лови. По-важното е да се предразположи, понеже през лятото логично показва капризи и редува силни със слаби периоди.





Белите червеи са стръв номер едно за нея, но може да се опита и на торни червеи, и на варено жито, и на омесен хляб. Консервираната или много млечна царевица пък е приоритет за по-едри екземпляри. В хода на риболова се дохранва с по една-две топки, колкото да се поддържа интересът на рибата.
Отдавна е всеизвестно, че конопът представлява основна част от подхранката. Суров, печен или млян той е предпочитан от всички видовешаранови риби. Българинът обаче все още не е възприел конопа като стръв за риболов - нещо, което е често срещана практика в чужбина. За конопа определено може да се каже, че притежава много хранителни елементи, които явно интригуват рибата. На първо място съдържа етерично масло, от което рибитe имат нужда. Подготовката за риболов на коноп започва 24 часа преди излета.
За да улесните варенето му, накиснете конопа 12 часа в студена вода. Има няколко начина за приготовление на конопа. Зърната може да се варят, да се залеят в термос с гореща вода или да се поставят за 10-15 мин в микровълновата печка в тенджерка с вода.
Веднага щом зърната започнат да се разпукват, отделете две супени лъжици, тях ще ги ползвате за куката. Останалите оставете да се варят, докато се разделят на две.
Ако сложите една-две лъжици захар, зърното ще се избели и ще се повиши лъскавината на кълна. Ако добавите малко сода бикарбонат, ще придадете по-черен цвят на обвивката. Можете също така да добавите оцветители или ароматизатори, които да поставите в захранката. Вари се дотогава, докато се разпука обвивката на зърното. Водата, в която есварен конопът, е идеална за овлажняване на подхранката ви.
Според специалистите идеалната кука за риболов на коноп е от N18 до N22 с дълго жило.

Червеноперка


Червеноперката е сладководна риба от семейство шаранови. Обект е на промишлен и спортен риболов.
Почти идентичната на вид бабушка често се смята погрешно за „червеноперка“ от повечето рибари. Двата вида се чифтосват успешно.

Има характерни оранжево-червеникави перки, от където идва и названието ѝ. Тялото е дълбоко. Люспите са жълтеникави. Гръбната перка е разположена далече от главата.
Броят на лъчи в тази перка е 8 или 9. Устата ѝ е сплескана и сочи нагоре поради навика си да всмуква насекоми и друга храна от повърхността.
Средната нормална дължина, до която достига е около 15-20 см. Екземплярите, които достигат максимална дължина са от порядъка на 35-36 см. Рядко може да достигне тегло от 2 кг.

Разпространена е в цяла Европа и североизточната част на Мала Азия. В България е разпространена в почти всички реки и язовири, но в малочислени количества.
Храни се с безгръбначни животни и растителна храна, близо до повърхността. Не е придирчива към чистотата на водоемите.

Истинската червеноперка също е член на семейство шаранови. Тя е сред най-красивите риби в нашите водоеми, но и се среща значително по-рядко от бабушката, с която често се обърква от въдичарите. От бабушката се различава по жълтеникавия цвят на очите, които при другата риба са оранжево-червени. Устата на червеноперката сочи нагоре, което подсказва и хранене на повърхността. Гръбната є перка е поставена доста зад началото на коремните плавници, които при бабушката са на една вертикална ос с гръбната перка. Съществена разлика е и това, че червеноперката има много по-малко слуз по люспите, отколкото при бабушката. Гърбът на тази истинска водна красавица е кяфяво-зелен, а отстрани е покрита с люспи, които бият на бронз и златисто. Само при малките рибки те са все още сребристи. Червеноперката е доста гърбава риба. Тя е силно странично сплесната и като форма на тялото повече прилича на платика, отколкото на бабушка. Най-голямата атракция при нея обаче са плавниците – червени и дори виненочервени, донякъде с изключение на гръбната перка, която може да жълтее или да бъде оранжева. Рибата расте по-бързо от бабушката и предпочита стоящи и бавно течащи води. У нас се среща значително по-рядко от съперницата, с която често я бъркат. Червеноперката заема съвсем друга екологична ниша, тя винаги търси укритие в близостта на водната растителност и обитава средните и повърхностните водни пластове. Най-добре червеноперката се развива в слабоалкални води. Храни се отначало със зоопланктон, а сетне с растения, личинки, охлюви и насекоми.

Стръв и захранка


Риболовът на червеноперка е изначално по-труден, защото рибата наистина винаги се държи в близост до водорасли и шавари. По-едрите червеноперки с “богат жизнен опит” почти не напускат сигурните си растителни укрития. Поради това захранването за тази, много по-предпазлива от бабушката риба се прави след по-дълго и внимателно оглеждане на подходящите места. Често през летните дни червеноперката се издава, като се вдига на самата повърхност. Понякога там тя характерно и шумно се премята. Точно тази игра, особено ако е във водно огледало насред водораслите, е сигурен признак, че имаме работа с този вид. Захранката за нея трябва да е по-лека, за да се задържи по-дълго в горния и средния слой. За да не стигне до дъното, тя трябва вече да се е разнесла и разтворила по-нагоре. Затова хлябът за нея се накисва, отцежда и стрива през сито, но не се мачка. Възможно е в него да се добавят и накиснати бисквити, трици или галета. Ако избраното място е по-близо, например дупка сред водораслите, може да се подаде и захранка във вид на рядка каша. Подхранката също трябва да не е от големи топчета. Червеноперката е плашлива риба и не бива да я бомбардираме с пльоскащи буци за примамка.
Червеноперката е фантастична за ловене риба, особено ако я намерим близо до брега в дупка сред водораслите. Има дни, когато при спазване на нужната тишина тя дава с неспадащо темпо по няколко часа. След това изведнъж отсича и спира. Красотата и е награда не само за ръцете, но и за очите на въдичаря. А усещането, че в тишина и усамотение си надхитрил едно наистина предпазливо животно, дълго се помни.

Такъми
За улов на червеноперка в стоящи води ни е нужен лек телескоп без водачи с дължина 4–5 метра. Ако обаче искаме да покрием по-големи дистанции, прибягваме до по-къс телескоп с водачи и макара или още по-хубаво – до мач-прът с дължина 3–3,5 метра. Основното влакно ни е нужно с малко по-голям запас от здравина, защото действаме в близост до шавар и водорасли – 0,14 – 0,16. Поводът може да е 0,10 – 0,12. Плувките трябва да са със среден размер, като, ако са подвижни, се взимат от типа ваглери.

Методи на ловене

Основният начин е на плувка с бавно потъваща стръв. Ако дълбочината в избрания участък не е над 3 метра, не е нужно да слагаме подвижна плувка. Тя ще ни потрябва с утежнение само когато ни се налага далечно и по-прецизно замятане – например до стена от шавар в широк залив или навътре към чисто петно сред вълни от водорасли. На тежко тази риба се лови много по-рядко и почти винаги покрай нещо друго.


Кулинарни качества

Тук обаче трябва да признаем, че особено през лятото ни чака разочарование. Месото на червеноперката има натрапчиво тревен вкус. Горчивината се усеща по-силно, отколкото при бабушката. Рибата се нуждае от накисване в прясно мляко, ако държим да я консумираме в най-добрия и вид. Става само за пържене.

Платика



Това е Платика риба от семейство шаранови. Отличава се с малка глава, силно странично сплескано тяло с характерна висока гърбица, която с лека извивка започва непосредствено зад главата. Аналният плавник е продълговат като кил и около него няма люспено покритие.Платиката е риба, която може да достигне до сериозни размери – дължина 60 и повече см и тегло към 5–6 килограма. Всички плавници са сиво-черни на цвят и дори в брачния период си остават такива, без да червенеят, независимо от факта, че по тях се появява закратко и светлосив до белезникав обрив. Тялото е широко и приплеснато отстрани. Цветът на рибите варира с възрастта или заради характера на водата, която обитават. Малките платики до втората си година освен това не са така изразително гърбави. Техният цвят бие повече на сребро. С възрастта рибата расте силно във височина, която достига до една трета спрямо общата дължина на тялото. Цветът на тази водна “чиния” също търпи изменение, като гърбът става тъмнокафяв до тъмносивкав, а странично рибата започва да придобива все по-отчетлив бронзов оттенък. Устата е малка, полудолна, но е способна да се разпъва напред като хобот, с който платиката рови по дъното, за да търси храна. Това е типична стадна риба, която живее в придънния слой на водата, който рядко напуска. Естествено се среща в Дунав и долното течение на вливащите се в него реки, но е изкуствено разселена и в много вътрешни водоеми на страната – кариери, баластриери и язовири. Платиката е топлолюбив вид и отлично се развива в топлите водоеми около ТЕЦ “Марица-изток” – яз. “Овчарица” и яз. “Розов кладенец”. В последните години има добра популация и в много по-студените язовири “Искър” и “Душанци”, но това не променя факта, че обича по-топлите води. В реките тя се държи около шаварите, граничещи с дълбоки заливи и ями с обръщане на течението. Предпочита глинестите и леко тинестите дъна. По-рядко можем да я открием в район с пясъчно дъно. Дори дъното с малки камъчета е по-добро за нея, отколкото равният слой пясък. Характерно за по-възрастните риби е, че и на дъното търсят укрития от течението в близостта на малки прагчета. Дори 10–15-сантиметрово стъпало в глинестите пластове вече є дава сигурност и платиката предпочита да се държи именно там. Храни се с дънни организми, които извлича, като засмуква тиня и я предъвква. Освен това не прощава на червеи, личинки, пиявички и дори някои видове мекотели. През лятото похапва и в коренищата на шаварите, които шумно смуче, но може и да “пасе” някои видове водорасли. Платиката расте бавно до втората си година. След това ускорява темпа на трупане на тегло и за известен период при добри условия е способна почти да го удвои за година. Достига до 15–20-годишна възраст, като с времето нараства силно във височина.

Дали платиката е предимно езерна или все пак предимно речна риба, е въпрос наистина дискусионен. Така наречената едра платика обитава на практика цяла Европа. Но у нас я има само в река Дунав, където най-често срещаното и разговорно наименование е "деверига". Напоследък все по-често се улавят екземпляри дунавска платика и в редица водоеми вътре в страната. Става въпрос, разбира се, за парчета над килограм, при това не епизодично. А всъщност може би малцина знаят, че например в Русия виреят поне пет вида платикови риби с различни названия: "лещ" (или "едрата платика", достигаща и до пет килограма), "подлещик", "плотва", "синец", "устирка" и т.н. Те се различават по максимални размери, донякъде по форма и по някои външни белези. Но си приличат най-вече по едно - че всички са вид платика и че освен водохранилищата обитават буквално всички реки с изключение на планинските.

У нас риболовът на платика би могъл условно да се раздели на два вида: риболов на река Дунав и риболов във вътрешните водоеми, повечето от които са с неподвижна вода. В "платиковите" язовири нещата на пръв поглед са ясни. Избираш си "платиково" място, хвърляш "платикова" захранка, замяташ с "платикова" въдица и с "платикова" стръв и започваш да чакаш. (Става въпрос, разбира се, за далеч по-изискания риболов на плувка.). Задължително пазейки впрочем тишина и без много-много да "щъкаш" по брега. Така се лови и на язовир "Искър", и на "Жребчево", и на "Челопечене" и навсякъде другаде. По съвършено различен начин се подхожда към риболов на платика, когато плувката се замята по течение. Защото в отделни случаи този риболов е истинско спортно предизвикателство.

На река Дунав отдавна е установена практиката да се лови със захранка в телена мрежичка или малък телен живарник, привързани към въже, които се спускат към дъното. В мрежичката в повечето случаи се слага най-обикновен хляб, който се разкисва във водата и изпуска трохи, привличащи рибата. Мрежичката може да бъде спусната от борда на лодка, от шлепове, от понтони или просто да бъде вкарана с плуване до предпочитаното място (обикновено на няколко метра от брега). "Класическата" дълбочина, на която се лови, е не по-малко от 3 метра. Към приспособлението със захранката задължително се привързва "шамандура" с помощта на допълнително здраво влакно, управлявано от брега с цел да показва местоположението на мрежичката. В мрежичката предварително е сложена тежест, най-често камъни, които не позволяват тя да се движи по дъното. При риболов от брега обикновено са замята малко зад шаманду рата и плувката се пуска по течението. Въдицата при този дунавски риболов обикновено е телескопична, с дължина 3,60-4 метра, с основно влакно 0,18-0,22 мм, повод 0,12-0,14 мм с дължина над 30 см. Стръвта като правило е бял червей или тесто от спринцовка. Основен елемент от линията при риболова на река Дунав е плувката. В зависимост от дълбочината тя може и да е подвижна, но по принцип за предпочитане е неподвижната. Дунавските риболовци непрекъснато експериментират в тази насока, като "хитът" през последните години е плувка от сърцевината на царевично стъбло.

В зависимост от конкретните условия може да се пробват различни варианти на разположение на тежестите. Но на течението рибата по принцип е по-смела и рядко се среща "тънко" пипане. Напротив, при кълване плувката обикновено направо изчезва. И когато рибата е "в настроение", като тежест се използва най-вече една голяма подвижна сачма.

По този начин на риболов в река Дунав рибата сякаш си разпределя тeриторията. Най-близко до захранката се скупчва дунавският скобар. Ятата скобар са авторитетни и мощни и явно не търпят "конкуренция". Следват морунашът, платиката и най-накрая мъздругата. Така че ако по незнайни съображения скобарът не кълве, плувката може да бъде потапяна и от досадните попчета. Но не се отказвайте - по-надолу по течението неминуемо се навърта и от другата риба. А ако пък замятате в по-отчетливо изразен бързей, платиката винаги се разполага в края му, където започва затихване на движението на водата.

Всички тези особености могат успешно да се използват и във вътрешните водоеми, където е налице течение. Предимството е най-вече в обстоятелството, че ако платиката така и не ще да "пипне" на тихото, неминуемо ще се излъже на течението. Съвсем конкретен пример в случая представлява мястото "Римският мост" на язовир "Искър". Това място заедно с ивицата под "Щъркела", на границата със забранената зона, през последните няколко години е истински "хит" за столичани. Но както на тези места, така и навсякъде по язовира платиката се търси в тихото. Има обаче две съвсем конкретни позиции - под моста, съответно от двете страни на брега на реката, където могат да се използват предимства та на течението. Там платиката се търси на разстояние 8-10-12 метра и на дълбочина около 4 метра. Колкото и да е гъделичкащо за егото, но тъкмо на тези места може да се направи истинско "шоу" и то точно тогава, когато никъде наоколо не кълве. Недейте обаче да считате, че е достатъчно да хукнете натам още по нощите с цел да се заемете въпросните позиции. Защото може цял ден да си замятате напълно безуспешно, ако не сте наясно с някои "тънкости". А те в общи линии са следните.

За предпочитане е въдицата да е телескопична с дължина 3,60-4,00 метра, макар че ще свърши работа и десетинаметровата "щека". Конфигурацията на водата предлага сравнително лесно различими тих участък, бавно, средно и бързо течение. Идеята е да се заметне така, че плувката да попадне на границата между средното и бързото течение, с тенденцията да се премества към границата между средното и бавното течение. (Такъв подход впрочем е валиден не само за конкретните места на "Римският мост".). И откъм двата бряга на реката е налице бавно обратно течение, граничещо с тих участък. Ако не ви е клъвнало до този момент, плувката ви няма какво повече да прави там. В смисъл, че тук платиката ще ви клъвне тогава, когато и е хрумнало да кълве на всяко тихо място, стига да е наблизо, разбира се. Кълването само по себе си също е по-различно. Ако при замятане в тихото едрата платика често "пипа" така фино, че плувката само потрепва и леко се влачи, или пък застава легнала върху повърхността понякога и цяла минута, тук плувката изведнъж започва да се движи по-бързо по течението и в следващия миг изчезва. Тогава трябва да се засича незабавно, защото иначе ще извадите гола, "опоскана" кука.

Основното влакно препоръчвам да бъде 0,16-0,18 мм, а поводът 0,10, в краен случай 0,12 мм. Дължината на повода да не е по-къса от 35 см. Кукичката - бяла, най-вече "Мустад" № 10, макар че може и № 8, 9, 12. Лично аз предпочитам неподвижната плувка и то от паче перо, способно да издържи 2-4 грама. Желателно е да се използват не повече от 4-5 неподвижни тежести, като най-малката е непосредствено над повода, нагоре по влакното на 7-8 см се поставя още една и след 4-5 см се застопоряват останалите 2-3 по-едри сачми. Идеята е цялата антена на плувката да стои над водата.

От определящо значение е въпросът за захранката. В крайна сметка не е важно количеството, а миризмата: най-вече на кюспе, костно брашно и ванилия. В този смисъл популярната галета с миризма на ванилия е доста подходящ съставящ компонент в количество, представляващо половината от основната захранка. Решаващи за успеха могат да се оказват белите червеи, поставени в захранката. Всъщност всичко предварително се изсипва в кофичка, обърква се "на сухо" заедно с белите червеи и едва след това в кофичката се сипва (само и единствено!) от язовирната вода. Размесва се до състояние на плътна лепкава каша, която удобно да се моделира и да се отделя от ръцете. Ако я направим по-рядка, просто нищо няма да се получи и ще трябва да добавим още от сухите смеси. Главното обаче е да не бързаме със замятането на захранката. Първо трябва да се ориентираме в теченията. А захранката всъщност се замята ориентировъчно на границата между започващия от брега тих участък и бавното течение. Разбира се, в случая трябва да се експериментира периодично. Но идеята е захранката, която под формата на неголеми плътни топки попада на дъното, да се разпръсне компактно от бавното и средното течение на разстояние 7-8 метра. Платиката винаги кълве в долната и средната част на това разстояние, така че удари трябва да очакваме тъкмо там.

И последното предимство на риболова на течение - стръвта. Налага се мнението, че поне около "Римският мост" в лятно - есенния сезон платиката предпочита "снежинката", т.е. щипната върху куката троха мек бял хляб. По-нетърпеливите упорито замятат на червей, но успехът е в полза на "снежинката". На течението обаче платиката безотказно кълве тъкмо на червей и парчетата в общи линии са около и дори над килограм. Експериментирайте най-вече с "мартеничка" - едно торно и две бели червейчета, като или торното е между двете бели, или отначало него го нанизвате "на масур", а двете бели закачвате на върха на куката.

Е, всичко това не ни излиза евтино, но пък хванем ли "цаката" на риболова на платика на течение, изживяването наистина е неповторимо.

Сом



Външният вид на сома е твърде характерен главата е голяма и широка , тялото назад се стеснява постепенно . На горната си челюст има две мустачки , а на долната четири по-малки . Гръбната перка е малка , а аналната е дълга и се източва чак до опашката . На дъжина достига до 5 метра и тегло до 300 кг. Но това може и да е митология , рядко се хващат екземпляр над 100 кг. Ако вие все пак имате късмет и хванете "рибка" над 15-20 кг. значе сте големи късметлии. Сома е хищна риба , като оставим настрана легендите че напада плуващи кучета , разни птици та дори и хора . Сома ловува от засада , като привечер излиза в плитчините и гони дребосъка . Зимно време ляга в дълбоките ями и не приема храна , раздвижва се напролет , старите рибари казват че започва да кълве , когато цъфне шипката .
Разпространен е в Европа от р. Рейн на изток в басейна на Балтийско, Черно, Каспийско и Аралско море, в Кавказ и Задкавказието. У нас се среща в Дунав и средните и долните течения на притоците му, а така също в реките на Беломорския басейн /Марица, Тунджа, Струма, Места/ и в редица новопостроени язовири и водохранилища /„Студен кладенец" и „Ивайловград"/ и пр. Отначало малките сомчета ядат водни насекоми, но още през първата година преминават към хранене с риба. Възрастните сомове са истински хищници и освен дребни плевелни риби, ларви на насекоми, червеи, пиявици, попови лъжички, жаби, водни бръмбари, раци, мишки, умрели риби и жаби ядат също така дребни водоплаващи птици, бозайници и риба. Той е всеядна риба, но през зимата съвсем престава да се храни, а през пролетта, когато формира половите си продукти, приема около 80 % от храната, необходима му през годината — около 7 — 10 кг плевелна риба. Половата му зрелост настъпва към 3 —¦ 4 годишна възраст. В зависимост от температурните условия през май-юни женската изхвърля между 8 и 25 хиляди хайверени зърна на килограм живо тегло, т.е. между 100 и 500 хиляди хайверени зърна. Като хищник и всеядна риба сомът бързо нараства на тегло, особено ако условията за това са благоприятни.
Наскоро вХаузханския язовир — най-големият по трасето на Каракумския канал в СССР /Тюркменска ССР/ — бе уловен сом, тежък 200 кг. У нас обикновено обект на промишлен риболов са сомовете с дължина 50 — 60 см и тегло между 1 и 6 кг, а на спортния риболов — до 10 — 15 кг. Според някои сведения у нас са улавяни сомове и с тегло от 50 до 80 кг.
В месото на сома се съдържат също така 240 мг% калий, 22 мг% магнезий, 22 мг% калций, 315 мг% фосфор, 1 мг% желязо, витамините В1, В2, РР, фолиева киселина, биотин и токоферол, а още и кобалт, мед, арсен, В12 и др.
Месото на сома е богато на мазнини и вкусно с малко кокали . Но екземпляри над 6-7кг. са прекалено мазни и според мен , разбира се това е само мое мнение са ценени само като трофей . Е не разбирайте че са за хвърляне !!!.

Всеизвесно е, че зрението на сома е много слабо развито дори може да се каже, че той е почти сляп. Сетивните му качества са добре развити. Сомът е активен лятно време при повишаване на температурата на водата. Зимата той ляга на дъното, като изпада в летаргия. Пробужда се от зимен сън към средата на Април и започва да ловува чак до ноември, като активността му е голяма най-вече в дълбоки води заради по-топлата вода. В средата на лятото може да се наблюдва нападение и по повърхността на водоемите. Приближаването на бури също повишава активността му поради раздразнение.

Риболов на Сом може да се практикува по няколко начина. От брега, от лодка на "влачене" и от лодка на "кльонк". Възможни за използване са, както естествени, така и изкуствени примамки.

Изпозува се в прясно състояние, солено, на балик, а така също и пушено.



Щука


Тялото нащуката е източено стреловидно, покрито с дребни люспи. Върхът на долната челюст излиза пред горната. Устата е широка и достига до под очите. В нея се намират кукообразно закривени зъби. Гръбният плавник е близо до опашния - над аналния. Най-често гърбът е сивозеленикав или жълтозеленикав до почти черен. Страните са сиви или сивожълтеникави с широки тъмни ивици, а коремът - бял с черни петна. На дължина достига до 1,5 м, а на тегло-35 кг(в долното течение на река Днепър са улавяли щуки и до 65 кг).Тя е сладководна риба, но обитава и слабо солени води /до 1 %/. Среща се в Дунав и по долните течения на притоците му, в реките Камчия, Марица, Места, Тунджа, Струма и в крайморските езера /Шабла, Дуранкулак, Езерец/, а така също и във водоемите, в които има богата растителност. Тя е ненаситна, хищна риба. През първата година се храни с планктон и отчасти с дребна риба, а през втората — с личинки, червейчета и риба.Възрастните, наречени "санитари на водоемите", ядат жаби, водни плъхове, дребни водоплаващи птици, бозайници и болните, слабите и израждащи се риби, носители на зарази, В лакомията си тя изяжда и собственото си поколение. В занемарените блата тя използува дребната, малоценна и израждаща се каракуда и за нейна сметка дава ценно месо и хайвер. През зимата се измества в по-дълбоките места, където е по-топло, намира храна и продължава да се храни.Щуката е типична блатна риба. Среща се още в доното течение на реките бключително и в р. Дунав. Половата зрелост настъпва на 3 - 4 - годишна възраст, а при мъжките - една година по-рано. През април-май, а някъде и по-рано, женската изхвърля в зависимост от големината и възрастта си от 5 до 400 хилядихайверени зрънца. Според някои автори женските могат да изхвърлят дори до 1 милион хайверени зрънца. Поради голямата си лакомия щуката бързо нараства и достига големи размери.
Хайверът се изхвърля най-рано от цсички наши сладководни риби-през февруари-март, понякога под ледената покривка на водата. Отначало той полепва по дънни растения и предмети, а по-късно губи лепкавостта си и пада на дъното. В зависимост от температурата на водата излюпването става за 7-27 денонощия.
Малките се хранят с различни плаващи организми. Когато достигнат размери 4-5 см, започват да нападат и по-едри животни. Възрастните щуки са ненаситни. Те нападат всички видове риби, даже и себеподобни. Хранят се още с жаби, водни плъхове, водни земеровки, вовоплаващи птици и др. Щуки се пускат в рибовъдни басейни с по-едра риба, за да унищожават плевелните риби, конкурентни в храненето на шарана и на други риби, отглеждани изкуствено.



С мъртва рибка за риболов на щука

Мъртвата стръв е високоуспешна тактика при улов на щука, поради това, че щуката, както повечето хищници, е не само ловец, но и мършояд. Невил Фиклинг ви предлага основните положения при този метод за всички сезони.
Използването на мъртва рибка за стръв или част от нея е много добър и разпространен метод за риболов на щука. По тази схема ежегодно се подобряват рекордите при улов на едри екземпляри.
Понякога щуката дебне от засада живата си плячка, но понякога се налага да я преследва. Мъртвата рибка е лесна за улавяне, няма преследване, което значи, че куката ще използва по-малко енергия, за да се сдобие с храна.

Различни видове мъртва стръв Възможни са вариации между морски и сладководни мъртви рибки. Най-често морски видове са херингата и сукмрията, тъй като са с високо съдържание на мазнина. Те могат да се използват цели, ако са в размери до 15 см или на парчета, когато са по-големи. Сардините, сарделите, цацата и сафридът също са много популярни. По-малко ползвани, но много ефикасни са морската змиорка, барбунът и атерината.
От сладководните може да се ползва всяка хваната преди това риба на въдицата, но най-често ползваните са червеноперката, бабушката, кленът и змиорката на парчета.

Избор на мъртва стръв

Изборът на мъртва стръв за определено място зависи от това дали това място е ловено скоро и колко е амортизирано. Скумрията е подходяща винаги за риболов на щука, ако преди това не е хващана много риби точно там на тази стръв. За да излъжем хитрата щука, можем да променяме миризмата на мъртвата стръв, като и се инжектират различни видове миризми и рибено масло. Също така можете да използвате различно оцветена мъртва рибка, за да изкушите предпазливия хищник.

Такъм за риболов на мъртва стръв Риболовът на мъртва стръв изисква пръчка с изхвърляща тежест от 100 г нагоре, здрава макара и влакно, което издържа 5-6 кг. Винаги използвайте метален повод, по възможност с дължина около 60 см с добавени към него тройни куки N8-N6. Закачвайте стръвта само на единия зъб на тройката. Горната тройка на повода трябва да бъде подвижна, закачете я в горната част на рибката. Не на последно място при риболов на щука са ви необходими кохер-ножица и подходящ кеп.

Тактики

Има две основни тактики за риболов на щука-статична и подвижна. Коя от тях ще използвате, зависи най-вече от настроението на щуката, което вие трябва да определите в началото на риболова.Но веднъж след като имате такъма и владеете и двете техники, вие ще сте подготвен за всичко.

Статичен риболов на мъртва рибка-на дъно.

Тази тактика дава резултат от много години. Освен добрата видимост, голямата атракция при тази тактика е, че се отделя миризма като ловна следа. Ето защо е добре да използвате половин риба, а не цяла. Ако все пак използвате цяла, по-добре надупчете тялото и за да може повече телесна миризма да се отдели във водата. Ключът към успешния статичен риболов на мъртва риба е добрият индикатор на кълването с цел да не може щуката да нагълта дълбоко стръвта. Необходима е тежест около 30 г, за да закотви стръвта така, че линията да бъде винаги добре изпъната.

Черна мряна, балканска мряна, Barbus meridionalis petenyi


http://www.ribolovec.com/i/1019.jpg
Балканската мряна държи нещо като рибешки стандарт за красота. Нещо повече, тази прекрасна риба си е спечелила завинаги място на красавица и в българския фолклор. Традиционното оприличаване на моминската хубост на мряна риба никак не е случайно. Защото формата на балканската мряна е съвършена. Рибата е вретеновидна, някак приятно закръглена и е покрита със ситни здраво захванати люспи. Иначе и балканската мряна е от семейство шаранови. Размерите на черната мряна рядко надхвърлят 35 см на дължина, а теглото є може да достигне и до 1 кг. Цветовете на мряната силно зависят от околната среда. Най-често рибата е златиста, изпъстрена със ситни тъмни петънца. Ако обаче дъното е повече каменисто, отколкото песъчливо, можем да срещнем и биещи на сребро екземпляри. Гърбът при черната мряна винаги е по-тъмен, понякога до опушено бронзов или откровено сиво-черен. Плавниците най-често са жълтеникави на цвят, но ако рибата е в брачен период, могат да бъдат и чисто оранжеви. Характерна за балканската мряна е аналната перка, която е силно прибрана към тялото. От другите видове мрени – от бялата – Barbus barbus, маришката – Barbus cyclolepis, и резовската – Barbus tauricus Kesseler, я отличава последният удебелен лъч в гръбната перка. При черната мряна той е мек и не е назъбен в задния си край. Главата на рибата е малко източена и удължена. Устата е долна с месести и здрави устни, гарнирани с два чифта мустачки. Първата двойка мустачки е в ъглите на устата и са по-големи. Втората двойка се намират на върха на муцуната и са по-малки. Черната мряна е типична стадна риба. Така че, хванем ли една, трябва да сме готови да излъжем и нейните посестрими. (По-нататък ще даваме регистрираните постижения от статистиката на Съюза на ловците и риболовците в България – СЛРБ, до март 1999 г. Тази статистика се води най-отдавна и се смята за достатъчно достоверна. При видовете, за които засега не са регистрирани постижения, няма да се дават данни. По традиция у нас състезанието за риболовен рекорд се води само по измереното тегло на екземпляра, тъй като при измерването на дължината има повече предпоставки за грешки.)

Използвана стръв при ловене на Черна мряна
Може да се използва торен червий които е много полезен.В повечето справочници пише, че черната мряна обитава участъка на реките, намиращ се непосредствено след пъстървовата зона. Това е вярно, но не ни дава и най-малка представа за чудесните речни кътчета, в които можем да търсим тази риба.
Балканската мряна намира добри условия за развитие в горните и средните участъци на нашите реки. А това най-често са прекрасни речни дефилета с много завои и скали с поредица от бързеи и вирове. През топлото лято мрените предпочитат да се задържат в бързеите, където ровят по дъното в търсене на ларви и дребни речни животинки. Понякога пасажи от еднакви по размер риби излизат на много плитко в някой по-тих пясъчен залив, за да се напекат на слънцето.
Привечер мрените напускат бързеите и се прибират в по-дълбоките вирове, за да прекарат нощта в по-голяма безопасност. През есента мрените очевидно се запасяват за зимата. Някъде от втората половина на септември, та до началото на ноември е периодът на голямото и устойчиво кълване при черната мряна. Количеството на захранката, която ще хвърлим, зависи преди всичко кой вариант на риболов ще изберем. Ако познаваме мястото и сме сигурни в него, захранваме здраво с 5–8 големи топки мачкан с глина хляб.
В зависимост от наличието и силата на течението тази захранка се хвърля с известно предварение – по-нагоре по течението. Ако ще практикуваме речен риболов с честа смяна на вировете и много движение, захранваме с две-три топчета колкото орех. Хвърляме двайсетина пъти и ако няма резултат, отминаваме нататък. При всички случаи обаче захранката в река изисква повече време, за да подейства. Така че се хвърля упорито, докато не отчетем първите удари. Обикновено това са по-дребни мренки, които скоро ще бъдат прогонени от по-едри парчета. Това е много характерно при черната мряна – тя е способна да води истински подводни битки за територията, богата на храна.
Подхранката вече може да включва и елементи от стръвта. Все пак и тя е добре да бъде измесена с глина, за да дава и мътилка, която силно привлича дънните риби.



Кулинарни качества

Когато става дума за черната мряна, можете спокойно да изкомандвате: “Шапкии, долу!” Това е рибата с най-фино балансираното месо. То е сравнително стегнато, но не е твърдо. На цвят е кремаво, но може и леко да розовее. Малко по-мазно е от месото на балканската пъстърва, на което най-много прилича. Все пак вкусът на месото на черната мряна не може да бъде сбъркан с никоя друга риба. Типично е отсъствието на натрапчива рибешка миризма – нещо характерно за речните видове, обитаващи бързи води. Вкусът е лек и някак завършен. На всичкото отгоре костите при тази наистина царска риба се вадят наведнъж с едно издърпване на гръбнака. Най-добрият начин е пърженето. А най-неприятната част преди него е махането на ситните и здрави люспи. Ако сме на излет с преспиване и искаме да хапнем мряна – тогава не бива да я пържим. Палим огън и когато стане на жар, пъхваме в нея завити в орехови листа мренки. След 15 минути ги вадим. Сокът от ореховата шума не само е задушил мряната, но е придал на месото един леко опушен, направо вълшебен дъх.

събота, 19 септември 2009 г.

Шаран




Шаранът (Cyprinus carpio) е сладководна риба, която достига до 120 см на дължина и до 35 кг на тегло. Той е всеяден, като в ранна възраст се храни спланктон и с увеличаване на теглото, преминава към консумиране на различни бентосни организми. По-големите риби ядат и малки рибки поради неспособността да си осигуряват необходимото количество храна. Размножава се през пролетта. В нашите води той намира отлични условия за размножаване и живот.

Днес шаранът се отглежда често в язовирни и други водоеми.Високогърбестият шаран има дълги ъглести гръбни перки и четири мустака около устата,с които търси по дъното растения и дребни животинки.Чрез развъждане и селекциониране в продължение на столетия от него са създадени многобройни раси.Особено известни са унгарските шарани, които отстрани имат съвсем малко едри люспи(едролюспест шаран)както и огледалните(голи)шарани.През май и юни по камъни и водни растения женските шарани хвърлят хайвера си -до 500 000 хайверни зрънца.Малките рибки се отглеждат в плитки, обрасли с растителност басейни.През есента се преместват в по-дълбоки басейни за презимуване.Тук, заровени в тинята са защитени от студа.Теглото на един две-тригодишен шаран достига средно три килограма.



Шаранът неслучайно е дал името си на известното многобройно рибно семейство. Този симпатичен великан от сладките води всъщност е и най-желаният въдичарски обект – силен, умен, предпазлив, но и борбен. Цяло нещастие за него обаче е и това, че е изключително вкусен. Поради този кулинарен факт днес шаранът е най-важният рибовъден обект в света. Но като риболовен вид той донякъде е принуден да дели трона със сьомгата. В страни като нашата обаче, където засега няма възможност да се лови сьомга, шаранът е абсолютният лидер във въдичарските подвизи както насън, така и наяве.

Изключителната му адаптивност и неговата забележителна устойчивост към измененията в средата на обитание са го направили най-широко разпространения вид риба в света. Днес, след близо 500 години селекция, съществуват безброй раси и породи шаран. От бутиковите японски многоцветни декоративни форми “Хай Гой”, най-скъпият екземпляр от които бе продаден през 1997 г. на колекционер за умопомрачителните 300 хиляди долара, до шарана в кварталната рибарница, който се харчи на съвсем поносима цена. Все пак в ихтиологията е прието да се говори за три основни раси шарани – див, изцяло люспест с удължено тяло; огледален – с намален брой, но едри люспи, и гол шаран, който направо е покрит с кожа, по която само инцидентно може да има няколко много големи люспи. Исторически са възникнали два центъра за създаване на културни шаранови раси – далекоизточната – Китай и Япония, и средноевропейската – Чехия, Унгария, Италия, Германия и Австрия. Интересно е да се знае, че в Далечния изток шаранът е селекциониран главно по естетически и философски подбуди. И до ден днешен, когато в Китай и Япония се роди момче, близките му пожелават да расте здраво, силно и умно... като шаран. Европейският подход обаче е грубо прагматичен – още от древия Рим, когато първите шарани са били донесени от Азия, като изискан и невиждан кулинарен деликатес. После, вече през Средните векове, католическата църква е извадила рибата от списъка с блажните храни. Така при многобройните пости в календара монасите от ордените в Средна Европа започнали да си отглеждат шарани за собствената трапеза в изкуствени водоеми. С течение на времето като най-добри селекционери на тлъсти породи шарани се очертали монасите от областта Бохемия в Чехия. Там именно търпеливо са били обособени новите породи шарани, които все повече отговаряли на кулинарните изисквания и очакванията на готвача. Най-напред тялото на рибата било силно увеличено във височина, като в същото време главата си останала малка. Така било увеличено и количеството месо в една риба. После дошъл ред да се премахнат и досадните за чистене люспи и се появили огледалните и голите шаранови раси. Днес Чехия продължава да е най-големият световен износител на жив шаран. Не е случайно и това, че тъкмо чешките, унгарските и немските емигранти пренасят шарана и в Америка през 1876 г. А последният континент, който е приел симпатичния рибешки дебелак, е Австралия – чак в началото на ХХ век. Общо взето, всеки има представа за размерите на шарана, но малцина могат да допуснат, че той може да достигне до 120 сантиметра дължина и тегло 30–35 кг. От миналото до нас достигат сведения и за двойно по-големи парчета, но, изглежда, тяхното време е отминало безвъзвратно. Все пак през 1998 година риболовната гилдия дочака изключителен съвременен световен рекорд. Австрийският майстор Кристиян Балдеман улови на протеиново топче в арендния водоем на Робърт Радута в съседна Румъния шаран исполин с тегло 37,3 кг и дължина 115 см. Характерно за рибата е обстоятелството, че при дивия вид височината се нанася до 4 пъти по дължината на тялото. При културните раси с високо тяло – само 2,5 – 3 пъти. Иначе тялото на шарана е странично сплескано. Главата е малка. Устата е със здрави, подвижни напред устни с по две двойки мустачета отстрани. Люспестият речен вид е зелено-златист на цвят, с тъмен гръб, който може да е в кафяво, маслинено или дори синкаво-черно. Страните са покрити с големи, правилно наредени люспи с тъмна ивичка в края. Коремът е по-светъл и заедно с долните перки обикновено леко жълтее. Характерни са и двата чифта мустачки, с които рибата отлично се различава от приличащите на нея каракуди. Гръбната перка при шарана е значително по-дълга, отколкото при повечето други видове от шарановото семейство. За нея е типичен челният здрав, остър и назъбен като трион отвътре твърд лъч. Подобен, но по-малък шип има и в началото на аналния плавник. С това въоръжение шаранът често печели решителните битки за свободата си, защото с него прерязва както мрежи, така и въдичарски влакна. Шаранът спада към изключително бързо растящите риби. Причината е в неговия постоянен и ненаситен апетит. Той спира да се храни само през най-горещите летни дни, но и тогава всъщност чака хладните вечерни часове, за да си навакса пропуснатото. В нашите условия шараните престават да поемат храна само през най-студените зимни месеци, но последните наблюдения на ихтиолозите и риболовците от Западна Европа оспорват това. Според тях шаранът не спира да се храни и през зимата, стига във водоема, който обитава, да има дупки със значителна (над 20 м) дълбочина. Там водата си оставала достатъчно топла и шараните се настанявали близо до дъното, където поемали хранителната за тях тиня с органични останки, известна като детрит. При подходящи условия шаранът нараства за 2 години от хайверна личинка до 200 г в Англия, у нас – до 500 г, а в Китай до 1 кг. Разликите идват както от топлината и слънчевото греене, така и от химическата реакция, киселинността или алкалността (Рн) на водата. При всички случаи обаче трябва да се знае, че изкуствено отглежданият шаран наддава два пъти по-бързо от живеещия на свобода свой събрат. Всеки по-печен шаранджия няма да оспори това, а само ще добави, че по вкусови качества дивият свободен шаран бие точно два пъти гледания и хранен със смески свой братовчед, който си остава нещо като рибешки бройлер, дори да се гледа в най-големите садки.

Балканска пъстърва, балканка



Тази риба с право може да бъде наречена царицата на планинските езера и реки. Тялото и е стройно, издължено и слабо сплеснато отстрани. Цветът на рибата зависи от годишният сезон, средата която обитава и от храната, която приема. Гърбът й е от маслено-зелен, преливащ към кафявозелен, златистокафяв, тъмнокафяв, до черен. Страните й са златистожълти или златистокафяви, а коремът й е белезникав, но през есента потъмнява. По гърба и от двете страни на тялото има многобройни петна с черен, червен или оранжев цвят. Гръбната, мазната и горната част на опашната перка са покрити също с тъмни петна. Главата й е средноголяма, устата крайна и осеяна с дребни остри зъби. Развива се добре при температура на водата 12-16 градуса. Оптималното съдържание на кислород за балканската пъстърва е над 7 куб. см/литър. Тялото на пъстървата е заоблено и леко странично сплеснато, покрито с дребни люспици. По горната и долната челюст се виждат ситни зъби. Между гръбната и опашната перка има малък издатък, наречен "мазен плавник". Характерен е за всички пъстървови риби. Окраската на гърба варира, но в повечето случай е маслиненозелена с неправилно разхвърляни черни и червени петънца. Червените петънца са заобиколени от бели пръстенчета. Страните са жълтокафяви до златисти. На дължина достига до 20 см, рядко до 50 см. При нормални условия 1-годишните индовиди достигат тегло 15-20 г, 2-годишните-до 170 г и 3-годишните-до 300г.
Размножаване:
Балканката хвърля хайвера си в края на есента и началото на зимата (от Октомври до Февруари). С помощта на тялото си женската прави гнездо в пясъка и заедно с мъжкия се чифтосват няколко пъти. Една 2,5 кг женска изхвърля около 3 400 златисто-жълти яйца с диаметър 4-5 mm. След като бъдат оплодени яйцата, женската ги затрупва с пясък и се спуска обратно надолу по течението. Яйцата се развиват бавно през зимата и се излюпват напролет. За развитието на яйцата е необходим много чист и богат на кислород поток. След като се излюпят личинките (малките рибки) остават зарити в пясъка и се изхранват от яйчния жълтък. Докато се свърши жълтъка водата вече се е затоплила от 6 до 11 градуса по Целзий. Тогава малката рибка излиза от пясъка и започва да се храни с естествена храна. Те стават полово зрели от третата до петата година. Главно живеят малко над 6 до 8 години, дори до 13 г. в диви условия.
Пъстървата е типичен обитател на високопланинските езера и потоци, където водата е бистра и студена. Половата зрелост настъпва на 3-4 години. По време на размножителния период (октомври-ноември) мъжките добиват по-ярка окраска. Излюпването на малките става през март- април. През време на размножаването пъстървите се изкачват нагоре по потоците и ручеите. На места с подходящи чакълести дъна женаската изравя трапчинка с опашния си плавник. Там тя отлага купчинка яйца, а мъжкият ги опложда. Инкубацията зависи от температурата на водата: при 8 градуса-60-65 дни, при по-ниска температура-200 и повече дни. Пъстървата се храни с ларви на различни насекоми, които снасят яйцата си във водата, водни бръмбарчета, поппови лъжички, а когато поотрасте-с риби (себеподобни, главоч, лещанка). Често подскача над водата и лови пеперудки и други насекоми във въздуха. Нарастването става много бързо и зависи от количеството храна.
Балканката е мерцедесът на рибите. Не само в сравнение с другите видове пъстърви, но и с всички риби в реките и водоемите.Това го казва Никола Урумов, който от 35 години е управител на рибовъдното стопанство "Тошков чарк", и можем напълно да му вярваме. Стопанството работи от 1962 г. и е в сърцето на Родопите, между градовете Батак и Девин. Най-голямо е в България, а и на Балканите.“Тошков чарк” пази и възпроизвежда генофонда на автентичната бълканска пъстърва в България. Състои се от риболюпилна и няколко малки и големи земни басейна за отглеждане на малките рибки и на основните стада производители. За тези 47 години живот стопанството е разпространило над 30 милиона рибки в цяла България.Сега има два стада, които "раждат" хайвера. Първото е от около 1300 женски и 200 мъжки, второто - към 1500 женски и 1000 мъжки. Един мъжкар опложда по 2-3 дами. Всички те се поклащат лениво на дъното, но щом Кольо Урумов хвърля храна, в басейните започва да ври и кипи като в гърло на вулкан. Невероятно красива гледка. Периодично се пускат нови екземпляри и така се освежава кръвта на родителите.И рибовъдното стопанство е изживяло ауфтактовете на прехода. Изоставено от държавата, то къде по-добре, къде по-зле - се е борило за оцеляване. Имало е добри години, имало е и слаби, когато са продавани под 200-300 хиляди рибки. 2009-а дава заявка да е успешна - досега от стопанството са излезли над милион и 68 хиляди рибета, други 50-60 хиляди чакат купувача си.Сега ще ви разкажа как се дои пъстървата. От големите басейни родителите се изнасят на специални носилки в по-малките. Там Кольо Урумов и помощниците му ги сортират и разделят мъжките от женските. После започват да галят коремите на тези с "по-напреднала бременност" и хайверът им излиза. Той се опложда от мъжкарите, разбива се и стои оплоден около 5 минути. След това се промива, докато стане като зеница на око и кристално чист.Този хайвер се залага в инкубатора на люпилнята. Инкубаторът представлява каскада от сандъчета, като дъната на най-долните са като решето с много малки отворчета. Хайверът се промива с вода - по около 300 л на секунда и при температура 7 градуса.Материалът се залага в началото на ноември, през януари вече се пръкват първите рибки. В началото те се хранят с жълтите мехурчета, от които са се излюпили. После ги местят в други корита, където ги подхранват със специална храна, внос от Холандия.Капацитетът на люпилнята е 2,5 млн. зърна хайвер при еднократно зареждане. При 80% оплодяемост се раждат около 2 млн. рибки. От тях останат ли живи пак 80%, значи реколтата е добра."Тук всъщност копираме естествените цикли в природата, обяснява председателят на БЛРС Христо Михайлов. - Когато при нея рибите изхвърлят хайвера си, тогава става и тук. Мъжкият го опложда, при нас е същото, но подпомогнато от човека..."Пораснат ли до 0,3 до 0,5 грама, рибките вече са за продан. Други клиенти предпочитат да ги купят, когато станат между 1 и 5 грама. Цената е 10 ст. за рибка без ДДС.А стане ли балканката 250-300 г. направо я хвърляй в тигана. И после дълго време ще сънуваш този деликатес, а на възглавницата, където и била устата ти, ще има мокро петно. (Виж рецептата).Никола Урумов е улавял балканска пъстърва с тегло 9,8 кг. А най-големият хванатекземпляр е от 1981 г. в язовир "Малък биглик" - 11,3 кг и, препариран, краси Държавното ловно стопанство в района.Ще зарибяваме, щом дадат язовирите на любителите"Тошков чарк" е най-голямото стопанство за речна пъстърва, съществуват и две малки. Имаме още 7 за американска дъгова и за сивен, както и 22 шаранови.Какъв е проблемът? Технологично и производствено тези стопанства са планирани през 70-те и 80-те години на миналия век. И са проектирани само за зарибителен материал. По време на прехода финансовият недоимък в системата и оттеглянето на държавните институции от тези общественополезни блага (зарибяването на водоемите) ни сринаха като производител. В момента работим максимум с 30% от капацитета на стопанствата. Необходими са огромни инвестиции, за да ги преобразуваме технологично и да произвеждаме риба за консумация.Целта ни сега е да се адаптираме към пазарните условия, но да си запазим предназначението - основен зарибител на водните обекти в страната. И в момента водим битка с Агенцията по рибарство тя да предостави на любителите рибари големите си държавни язовири, които по закон са само за любителски риболов, и ние там да започнем основно зарибяването.Защото сега примерно за язовир "Искър", където ходят рибари, нямаме никакви права. Следователно и не поемаме никакви ангажименти да зарибяваме там.Искаме да се възложи стопанисването на рибния ресурс на любителите риболовци, за да можем да заработим с тези стопанства и целия ресурс от тук да го насочим към тях. А зарибени ли са добре те, ще започнем вече да говорим и за риболовен туризъм, и за екотуризъм, а защо не и за селски...

четвъртък, 17 септември 2009 г.

ЦСКА-Фулъм

Спечелихме 1 точка или загубихме 2 след бързия изравнителен гол на Фулъм.

Бяла риба

Бяла риба (Stizostedion lucioperca)
Бялата риба е най едрият представител на семейство Костурови, населяващ нашите водоеми. В различните части на страната е известен още със името смадок, сулка ли якбалък. Винаги желан, но не много често ловен хищник, бялата риба е активна през цялата година. Максималните размери, до които достига у нас са около 130 см дължина и 12 -15 кг тегло. Обявеният рекорд за улов с въдица на този хищник в нашата страна е 12 кг. В литературата се посочват и данни, че на тегло бялата риба достига до 20 кг. За едри екземпляри могат да се приемат риби с тегло 4 - 8 кг и дължина 70-90 см. Продължителността на живота й е около 15 години.

Тялото на бялата риба е удължено, торпедовидно, покрито с неголеми ктеноидни люспи, дълбоко сраснали с кожата. Гърбът на цвят е маслено зелен до сив, страните сребристо-жълти, а коремът - снежнобял - до жълтеникав. В някои водоеми, с кафяво-черно торфено дъно се срещат и тъмносиви индивиди. Напречно на тялото й преминават от 8 до 12 кафяво-черни ивици. Гръбните перки са две-първата има 13 до 15 остри лъча, подобни на бодли, а втората-от 1 до 3 твърди и от 19 до 23 меки лъча.

Главата на този хищник е сравнително голяма, издължена, а устата е крайна и има широк отвор. Челюстите и устната кухина са покрити с големи и малки зъби, сред които се открояват четири едри, наричани кучешки. Бузите са голи или само частично покрити с люспи. Очите са изпъкнали, големи и имат фосфорециращ блясък. У нас този хищник е разпространен в река Дунав и долните течения на притоците й, в някои от крайморските езера и в повечето язовири. Разпространена е още в долното течение на реките Марица и Камчия. Предпочита чисти бавнотечащи реки и водоеми със стояща вода, но се приспособява към живот и в не много чисти води /например в яз. “Лобош” и езерото “Вая” край Бургас/. Много студените води не й понасят.

Обичайните й местообитания са ямите в самия фарватер на големите реки или дълбоките места в язовирите с песъчливо-чакълесто или глинесто-песъчливо дъно. Придържа се /предимно едрите екземпляри/ до потънали дървета и коренища, големи камъни и скали, до които намира отлично убежище.

Полова зрялост достига на 3-4 годишна възраст, като женската снася до 1 милион хайверни зърна според размерите си. Размножава се от април до средата на май, при температура на водата от 6 до 15 градуса по Целзий. Хайверът хвърля в гнезда във формата на ямки на дълбочина от 0,5 до 3 м в зависимост от характера на водоема. Мъжкият остава при гнездото до излюпването на хайвера и го защитава от неприятели. Може да се каже, че белите риби се най-грижовни по отношение на опазването на хайвера си измежду сладководните риби. Излюпването на малките рибки става за около 10 - 15 дни, при температура на водата 12 - 15 градуса. Малките рибки, достигайки около 4-5 см приминават към хищнически начин на живот. Възрастните риби се хранят предимно с риба и по-рядко с раци и едри червеи. Бялата риба живее и ловува в групи. Това важи за младите риби, докато трофейните екземпляри се движат и ловуват самостоятелно. При хранене съществува голяма конкуренция в ятото. Плячката си “рибата с кучешките зъби” улавя предимно в близост до дъното и по-рядко в горните водни слоеве, като проявява завидна упоритост в преследването й. Белите риби атакуват стръвно ятата от плевелна риба, като при всеки пореден “тур” , нанасят големи поражения в “жива сила” в редиците на дребосъците. Слабите и болни риби са част от менюто на белите риби. По хищнически нрав тази риба не отстъпва на щуката.

Риболовът на “рибата с кучешките зъби” е цяла “академия”. С естествена или изкуствена примамка - на леко, на тежко, с класически блесни, цикади, с воблери, силиконови рибки и туистери или отвесни блесни - многообразието е наистина голямо. Успехът е свързан с доброто познаване на водоема, късмета и рутината на въдичаря.


Бялата риба обитава долните течения на реките, р. Дунав, язовирите и слабо солени езера и блата край морето-Мандра, Бургаско, Белославско и Блатница. Размножването започва към края на март и продължава до края на май при температура на водата 10-26 градуса. Хайверът се изхвърля на порции и полепва по водната растителност. В зависимост от температурата на водата излюпването протича за 3-10 денонощия.
Бялата риба е типичен хищник. Храни се с по-дребни риби (езерна трицона, попчета, атерина, а в сладките води с различни шаранови). Малките до към 4-5 годишна възраст са зоопланктоноядни. Нарастването е различно в зависимост от храната, но в началните години то е по-ускорено, а в последствие се забавя.
Широко е разпространена в Средна и Източна Европа и Западна Азия. У нас тя се среща главно в Дунав и крайморските езера /Блатница, Гебедже, Мандра/ и в устията на някои реки, вливащи се в Черно море. След пресушаването на крайморските блата количеството й значително намалява, но с построяването на язовирите тя бе разселена в тях и сега представлява обект на промишления и на спортния риболов в язовирите "Искър", "Г. Димитров", "Ал. Стамболийски", "Сопот" и др. В големите водохранилища може да съжителствува с щуката. Може да се развива добре и в лиманите при соленост на водата 2,5—3 %. Малките рибки, наричани сулки се хранят с червейчета, рачета и дори разложели животински трупове. Възрастните, които са истински хищници, се хранят с дребни рибки /уклейки, костури, бабушки/ и дори с рибки от собственото си поколение. Една бяла риба изяжда годишно храна около 7 пъти по-тежка от собственото й тегло. Храни се най-интензивно през лятото и есента, а през зимата — по-малко. През размножителния период почти не се храни. Половата й зрелост настъпва на 3 — 4-годишна възраст, а при мъжките — с една година по-рано. През размножителния период /април-май/ женската изхвърля около 15 хиляди хайверени зрънца на килограм тегло или между 200 хиляди и 1 милион хайверени зрънца. При достатъчно храна за 1 1/2 месеца малките рибки се оформят и достигат на дължина около 7 — 8 см. Като се има предвид, че по начина на живот се различават две биологични групи бяла риба — сладководна и полупроходни — може да се направи заключение защо съществуват различия в темпа на растеж. Така например полупроходните риби имат по-бърз темп на растеж.
След месото на попчетата в бялата риба има най-много вода мазнините в тялото на бялата риба са разположени предимно в коремната кухина, около вътрешните органи и червата, а в мускулатурата те са малко и са разположени в съединително-тъканните прегради между мускулните влакна и снопчетата. Бялата риба няма подкожна тлъстина. В месото на бялата риба се съдържат ценни минерални соли, между които калций/162 мг%/, магнезий /13 мг%/, калций /46 мг%/, фосфор /112 мг%/, желязо /0,3 мг%/ й разнообразни витамини. Количеството на пикочната киселина в нея е 135 мг%.

Най-много рибари в момента се събират на водоема “Гърлата”, където е царството на бялата риба. На жива стръв или пък на лъщящи изкуствени примамки - уловът е гарантиран.

КОСТУР



Научно название – Perca fluviatilis
Местни названия – костур, меше

Общо описание и особеностиВ последните петнадесетина години, костурът се развъди в повечето родни водеми, като в някои от тях вече измести количествено повечето ценни видове риба. Устойчив и непретенциозен, лаком и адаптивен този хищник е основен обект на риболов. Костурът издържа и във води бедни на кислород, /под 1 куб см/литър/ където много други риби биха загинали.

Обитава река Дунав, средните и долните течения на по-големите реки, крайморските езера, старите корита на реките, изкопите, образувани при добив на инертни материали и повечето наши язовири. Среща се дори и в полусолени води. В днешно време почти няма водоем в страната, в който костурът да не е разселен. Именно това го прави най-честият посетител на живарниците на въдичарите.

Тялото на костура е сравнително късо, странично сплеснато и покрито с дребни, дълбокосрастнали с кожата, ктеноидни люспи. Окраската му варира според местообитанието - от светлозеленикаво до масленозелено, почти сивкавочерно. От двете стани на тялото си има от 5 до 9 напречни тъмни ивици. Има две гръбни перки - първата е се състои от бодливи, а втората от по-меки лъчи. Гръдните перки са бледожълти, а аналната и опашната червени. Костурът може да се приеме за дълголетник сред рибното царство - по данни в литературата продължителността на живота му е до 22 - 24 год. Този хищник има бавен темп на растеж. Максималните размери, които се споменават в различни източници са доста противоречиви и спорни, защото резултатите в “костурсите” рекорди се подобряват непрекъснато. Макар, че от обявените резултати в пресата за рекордни се приемат риби с размер два кг и половина, нищо чудно в родните водоеми да има гиганти, достигащи до четири кг тегло.

Повечето автори определят две форми на костура, обитаващ нашите водоеми - дребен /тревен/ и едър /дълбоководен/. Тревният се сочи, че се придържа към крайбрежната зона целогодишно, расте бавно и се храни, както с безгръбначни, така и с хайвер и дребни рибки. За него се споменава, че достига максимум до двеста грама тегло. Едрата форма яде най-вече риба, расте с бързи темпове и обитава дълбоките места на водоемите. Пределните размери при него се посочват най-често от 1,5 до 3 кг.

Сред някои риболовци /които не са никак малко/, биологичната форма на костура у нас е една. Те считат, че някои отделни по-силни екземпляри от едно поколение изпреварват в растежа си останалите. Тези хищници наддават бързо на тегло, защото изместват другите при храненето. Това в крайна сметка се оказва решаващо за по-бързото им развитие и те се конкурират само помежду си. По-дребните им събратя, които са и по-многочислени, остават назад в развитието си и забавят растежа си.

През топлите годишни сезони дребните и средни костури се придържат към по-плитките части на водоемите и предпочитат колективният лов на дребни рибки, устройвайки им засади и яростно преследване. Възрастните риби обитават дълбочините като се движат самостоятелно или на групи от два - три екземпляра. Костурът както и щуката, е дневен хищник и възрастните риби се хранят изключително с риба, раци, жаби, пиявици, земни червеи и други по-дребни водни организми. Едрите костури не прощават и на своите малки родственици по права и съребрена линия.

Сезонът за размножаване при “раираният разбойник” е, от началото на март - до средата на април в южните водоеми и от началото на април - до средата на май - за високопланинските язовири. Хвърлянето на хайвера се влияе от затоплянето на водата. Обикновено при температура на водата от 8 - 12 градуса по Целзии, започват да мръстят най-напред по-дребните, а след тях и по-едрите екземпляри. Размножаването е масов процес - в него се включват значителен брой самки и мъжки индивиди. Полово зрял костурът става на възраст от 1 до 5 години, в зависимост от средата, в която живее и темпа си на растеж.Типичен хищник, дал името си и на семейство костурови, добре представено и в нашите води. Стадна риба, водеща типично дневен начин на живот. Напоследък популацията му е в период на териториална експанзия в нашите реки, язовири и водоеми. Риба с отлична приспособимост към всякакви дълбочини и води. Костурът днес може са се открие дори в реки с бързо течение, с изключение на пъстървовите зони. В същото време той вече се е настанил и в покритите с водарасли типично лински блата.





На дължина е в състояние да достигне до 50–60 см, а на тегло до 5 килограма. Всичко обаче зависи от конкретните условия на обитание. При костура имаме и типично израждане на популацията поради пренаселване на даден водоем и липса на регулиращи развитието му врагове. Понякога той се размножава взривно и в следващите няколко години потиска останалите обитатели на водоема. Тази "победа" обаче го обрича на израждане и на размери на хищно джудже.
Все пак тялото на нормалния костур, който е случил на условия, е изразено странично сплескано, но скъсено и високо. При по-едрите екземпляри е характерна гърбица и значително по-дебело, налято тяло, отколкото при младите риби. Люспите са ситни, много твърди и почти не могат да се отделят от дебелата му кожа. Главата е сравнително малка, с голяма, силно отваряща се уста със ситни зъби, но без кучешки. Очите са големи и оранжеви.
Гърбът на рибата е сиво-зеленикав или тъмносив, понякога и кафеникав. Страните са по-изсветлени, като по дължината на тялото има отчетливи тъмни ивици. Броят на тези прикриващи хищника шарки е от 5 до 9.
Гръбните перки са две последователни, почти една до друга, но отделни, с бодливи лъчи. Изобщо цялата риба е някак драскаща на пипане и необикновено бодлива, щом има шипове дори на хрилните капаци. Долните плавници и опашната перка са оранжеви, като само първият чифт зад хрилете е жълтеникав. Цветовете обаче не са абсолютна даденост – като при повечето хищни риби те силно зависят от особеностите на околната среда.
Поведението на костура е лесно предвидимо. Той се храни само по светло. Сутрин на ята тръгва към плитчините, за да "закуси" в компанията на дребните рибки. Нощта обаче е прекарал в дълбокото. Придвижването обикновено е на стада, съставени от близки по размер риби. Така канибализмът се свежда до минимум, но ако два пасажа с голяма разлика в размера се срещнат, настава сеч.
По-едрите парчета се движат по-предпазливо и се държат винаги на границата с дълбочина, което им вдъхва сигурност. Само най-огромните костури живеят самотно като в манастир в най-дълбоките ями, край камари от камъни и скали. Женските екземпляри са отчетливо по-едри от самците в пасажа.
Освен денонощните миграции костурът предприема и сезонни пътувания. Есента при първите по-сериозни захлаждания костурите минават в по-дълбоки и топли води. Зимата прекарват в активно състояние и често именно те са най-многобройните риби при подледния риболов. Напролет преселението отново изкарва ятата костури към плитчините, където са и дребните рибки.
Практически костурът е целогодишен въдичарски обект. Само в най-големите горещини той намалява вълчия си апетит, но привечер или по-рано сутрин се лови, дори и в юлските горещници.

Стръв, захранка и подхранка
При изявения хищник захранката направо е глезотия. Но ако тя се употребява в пестеливи количества при зимен излет на лед, значи действа професионалист. Подхранката от щипка кълцани червеи или червенки също подобрява кълването на вече откритото ято и го задържа под дупката.
Класическата стръв за добър костур без оглед на сезона са дребните рибета. И макар че с огромната си паст костурът е в състояние да налапа риба, наполовина колкото него, най-добри си остават рибките до 5 сантиметра на дължина. Ако все пак искаме да сме перфектно подготвени, рибетата с удължен силует са по-подходящи. Най-добре е обаче да не правим много експерименти, а да се стремим да намерим от тези дребосъци, с които той се храни във водоема си. В случай, че не е възможно да се осигури жива стръв, може да опитаме е на мъртви рибки или дори на парчета от тях. Резултатите са по-слаби, но дори опашки от пресносолна цаца често се приемат с охота.
Торните, белите и земните червеи също вършат работа, особено при липса на рибета рано напролет или през зимата.
Така да се рече, това е като по учебник, но в отделни гьолове костурът може да е свикнал да си угажда предимно с попови лъжички, другаде покрай редовното захранване за мирни риби може да налита и на ароматизирани тестени примамки или предимно на бял червей.

Методи на ловене
При неуспех в гоненето на други, по-ценени видове някои колеги са склонни да обвиняват костура за поразреждането на рибното население в нашите води. Това обаче не е коректно, то е все едно да обвиняваш лисицата, че не се храни с трева и гъби. Така че костурът не носи вина за присъствието си в някога пълните с какво ли не язовири. По-скоро някой навремето сбърка с разселването му и после се опита да препише това единствено на птиците небесни.
Сега обаче въдичарите имат винаги резервен спасителен вариант с костура. Той може и да не е едър, може и да не напълни живарника, но поне тигана ще покрие. При това в студ и пек, независимо от конкретното време – дъжд, вятър и прочие.
Костурът може да е истински преподавател по методите на спортния риболов. Той се лови дори на изкуствена муха с шнур. Но класиката при него е на плувка, най-често от подвижните.
На дъно също няма проблеми, излиза стабилно. На блесна, на силиконов туистер, на малък воблер и дори на сафридски тип чепарета той може да налети. В подледния риболов обаче е ненадминат на стръв, на мормишка и на зимна планираща блесна. Енциклопедист като от тези от ХVIII век, спец в науката да дарява компания на закъсали въдичари независимо от постоянните им ругатни по негов адрес. И все пак при костура заради изразените му денонощни миграции имаме кристално ясно поставяне на неразрешимата основна въдичарска дилема – рибата да се чака да дойде или да се търси активно чрез смяна на дълбочината и местата. Отговорът на този въпрос е труден, но за костура като че ли е по-добре да изберем активното търсене на хищника във водоема.

Такъми
Понеже на костура цаката му е в плувкаджийството, телескопът ни трябва да е лек и пъргав. Запасът от здравина на средния клас телескопи е достатъчен, защото най-често си имаме работа с риби между 200 – 300 грама. Макарата ни е нужна, без нея също можем да ловим, но ще загубим възможността, опцията да замятаме на по-големи дълбочини на подвижна плувка. Основното влакно за леко трябва да издържа до кило, а сечението му може да е под 0,14. Истинският костурджия не слага повод, а работи с още по-тънко влакно. Но ако заради закачките държим на повода, нека го сменяме по-често. Причината е в твърдите челюсти на костура и в дълбокото нагълтване на стръвта и куката. Така често сме принудени да насилваме повода и той да се трие в твърдите челюсти на рибата. При интензивно кълване това износва бързо повода.
В зависимост от големината на костура и на стръвта слагаме куки между №9 и №4. При риболов на рибе и при костури над 20 сантиметра няма нужда от дребна кука – четворката се нагълтва таман докъдето трябва.
За дъно са подходящи всички универсални такъми. Рядко ни се налага да замятаме много навътре, защото и без друго ятата от хищника гонят около плитчините. Макарата също е средна, без претенции за вместимост или сила на предавката. Основната линия трябва да издържа около 2 кг, но поводите са тънки – под 0,16.
Чепаре за костур
Монтажът най-често е на чепаре. Това е много важно, защото, макар и любител на дълбините, костурът винаги се държи не на самото дъно, а непосредствено над него. При чепарето с долно олово линията се изпъва и стръвта е точно където трябва.
За спининг е най-удобно да се доверим на специална екипировка с къс двуколенен прът от леките и с мек връх. Макарата в случая вече ни трябва по-така, с плавен, най-добре лагерован ход, лека и надеждна. Блесните най-често са въртящи се бели и жълти, с обла или продълговата лъжичка. Вирбелът в случая е насъщност. Клатушките са за хептен по-хладно време, а силиконовите туистери – най-вече глави, могат да ни изненадат много приятно. Воблерите са за търсене на нещо по-яко, особено ако водоемът е от чистите и дълбоките.
Зимната екипировка е стандартна и е позната на всеки нашенски кандидат-ескимос. Най-характерното за нея са тънките влакна, мормишките и планиращите блесни с по две куки.

Кълване и момент на засичане
Нормално костурът не се лигави, ами налапва стръвта и в движение си я намества, гълта и оправя. И точно това му е хубавото на раирания разбойник. При днешните тънки рибешки номера едно тъй ясно и просто повличане е истински лек, балсам за измъчената въдичарска душа. Костурът сега е сред малцината риби на честта, които могат да ни дарят тази наслада. Колкото и да е чудесно това забиване на плувката под водата, обаче не бива да му се наслаждаваме много дълго. В такъв случай костурът ще нагълта много дълбоко. После, докато и ако си извадим куката, ще сме загубили време да хванем поне още две парчета. А не дай Боже да я скъсаме – знае се какво става. Затова се изчаква секунда-две водене и се засича с кеф.
На дъно обаче очевидно му липсва замах и мощ. Там той тресе, но сигурно усеща веднага оловото и се спира. После следва нов подскок на шпионката и рязък удар в пръта с последващо отпускане. В такъв случай си засичаме, та да ни е спокойно на душата. Някои обаче са по-издръжливи и изчакват удара и на следващата кука от чепарето, но сред всеобщата изнервеност днес такова хладнокръвие е рядкост.
На блесна цялата работа свършва самият ни мющерия. Ние само му показваме, че сме го разбрали и че разходката му към брега може да продължи с по-голяма скорост. Така стоят нещата и от дупката в леда.

Засичане

Всеки може да си подсече костура по свой начин. Важното е да не се закъснява много. Все пак хамалските изпълнения не са желателни, защото, макар и неочаквано, на рибето ни може да е дошла и голяма бяла риба, а защо не и могъщ клен. Иначе няма проблеми – засичаме си умерено и всичко е наред, особено ако се доверим на крилатата формула "енергично, но не грубо".

Вадене

Костурът има ресурс за едно първоначално запиране, особено ако сме го ковнали на по-дълбоко. После желанието му за борба спада и той поема без изненади към живарника. Рядко на плувка има и по-значителна съпротива.

Риболов на изкуствени примамки

На блесна не бива да се бърза. Тя трябва да се води в дълбокото, дори с известни паузи и ускоряване след това. Самата риба плува по подобен начин. Тя може да вдигне голяма скорост при атаката си към плячката и след това вяло да продължи.
На туистер се правят също паузи и се помпа, докато хищникът се раздразни и чисто по балкански се нахвърли, както се казва, за да не се мине.
При подледния риболов паузите и последователната игра по и до дъното се подразбират. Тук задържането на такъма е задължително и преди леда, когато често става атаката.

Рибата като стръв

Честно казано, с видимо удоволствие може да се наблюдава как костурът не прощава на по-малкото си братче. Направо идилия – нищо, че е бодлив, за стръв става, особено за костур и за щука.

Заключение

Колкото и да въздишаме по времената преди костура, той вече е тук. И продължава доблестно да отнася плувките ни в синевата на дълбините. Динамична риба, лови се през всички сезони, пък и сутрин не започва и не приключва убийствено рано. Така че костурът си е достоен за уважение партньор във великото ни хоби. Засега нещо не му се удават само размерите, но кой знае. Отличен за спининг, блеснарство и зимна разтуха. По спасяване на провалени излети е шампион, риба, която е винаги насреща, дори и за най-неопитния аджамия.

Кулинарни качества

Превъзходно, полупрозрачно месо. Ако можехме и да го научим сам да се чисти, но... мълчи, сърце. И така не се дере чак толкова трудно. Ако не искаме да го одираме, трябва да се чисти или на място почти жив, или след като го топнем във вряла вода. Ето защо повечето от въдичарите му съдират кожата, като да са ловджии трапери. После обаче остават едни миниатюрни филета, с бяло, чисто от кости и рибешка миризма месо. А ако и с количеството нямаме проблем, значи сме на прага на запомняща се деликатесна трапеза, за която студеното бяло вино е толкова важно, колкото и вълшебният вкус на изпържения костур в пикантната компания на орехов сос с лимон и чesyn.
Национален рекорд – от 1997 година костур с тегло 2,1 килограма.
(Регистрираните постижения от статистиката на Съюза на ловците и риболовците в България – СЛРБ, до март 1999 г. Тази статистика се води най-отдавна и се смята за достатъчно достоверна. При видовете, за които засега не са регистрирани постижения, няма да се дават данни. По традиция у нас състезанието за риболовен рекорд се води само по измереното тегло на екземпляра, тъй като при измерването на дължината има повече предпоставки за грешки.)