Шпрот,трицона,цаца,копърка

Шпрот,трицона,цаца,копърка Тялото на цацата е странично сплеснато. Гърбът е тъмносин със синьозелен оттенък. Страните са сребристобели.На дължина достига 13 см и тегло -около 10 гр.
Цацата е стадна черноморска риба. При температура на водата под 6 градуса стадата се оттеглят във вътрешността на морето, а при по-висока температура се движат в прибрежните зони. Половата му зрелост настъпва на 1-годишна възраст. Голямата численост на цацата се дължи главно на факта, че хайверът се хвърля на порции почти през цялата година.
Цацата е планктоноядна риба. Независимо от дребните си размери тя има голямо стопанско значе

Brisling, Sprat and sprat, sprat sprat's body is flattened laterally. The back is dark blue with blue-green hue. Srebristobeli.Na parties have reached a length of 13 cm and weighing about 10 g - Black Sea sprat is the flock of fish. When water temperatures below 6 degrees herds retreated inland sea, and at higher temperatures moving pribrezhnite areas. His sexual maturity occurs in the 1 year of age. Great numbers of sprat is mainly due to the fact that caviar is thrown off in portions throughout the year. Sprat is planktonoyadna fish. Notwithstanding its small size it has great economic importance

Платерина

Тялото на платерината прилича на кефал. Покрито е с едри люспи, които напред достигат до задните носови отвори. Гръбните перки са две. първата е с бодилести лъчи. Цветът на гърба е тъмнозелен и стоманено-сив, а на корема-сребристобял. Отстрани на тялото има тъмни надлъжни ивици. Среща се по Черноморското крайбрежие. Движи се на стада. Може да живее и в сладки и в солени води до 80 промила. Хайверът си хвърля в открито море, по-рядко в крайбрежната зона.
Храни се с планктонни организми, обраствания по подводни предмети и дънни организми. Наподобява иларията, но е значително по-голяма. На дължина достига до 60 см, а на тегло до 3 кг. Също така в сравнение с иларията муцуната и е по-заоблена. И платерината, и иларията имат в задната част на хрилните капаци по едно характерно златисто петно. Платерината почти не навлиза в устията на реките. И двата вида се ловят често с въдица. Обикновено това става от кейове или буни. Навъртат се често и около устията на канали и в акваторията на пристанища. Не се плашат от шума и светлините – напротив, те дори ги привличат. През есента, когато се събират в многобройни пасажи, могат да се видят почти на повърхността. Ловят се на дъно като кефал, но с по-фина линия и по-ситни куки. На плувка обаче се вадят много по-често от кефала. Основното влакно в този случай е 0,22 – 0,24, а поводът с около една трета по-тънък. Куките са морски между №8–№12. Утежняването се прави с групирани сачми като при сладководен риболов. Най-ситната сачма балансира линията само на 15 см от долната кука. Втората кука се вързва поне на 30 см над тази сачма. Може да се замята и без плувка на рибе само с една сачма за потъването на стръвта. Това се прави главно от кейови стени в пристанищата и при дълбочина поне 4 метра. Предпочитаната стръв за тази риба и в този случай е морският червей, от който може да се слагат и парченца. След него по привлекателност идва скаридата, а накрая много по-зле се представя и торният червей. Кълването като при повечето морски риби е рязко, с повличане на такъма. Засича се веднага с китката на ръката, но не силно. Ваденето си е като на кефалова риба, при това с по-нежна уста. Внимателен контрол, без прибързване. Вкусни риби, но с доста кости. Подходящи са главно за пържене. Макар и по-рядко, с въдица в Черно море може да се хване от лодка и калкан – Psetta maxima maeotica, на стръв малка рибка, лефер – Pomatomus saltatrix, и паламуд – Sarda sarda, на чепаре или блесна. Това обаче е истинско изключение, защото ценните видове в нашето море са обект на професионален риболов с мрежи. В този смисъл почти никой по крайбрежието не си позволява да се отнася любителски с въдица към нещо, което му осигурява прехрана. Изключение е и срещата с нашите акули, които напоследък са много наплашени и намалели. За щастие така е и със страшилището за пришелците въдичари по нашето море – морския дракон.

Има голямо стопанско значение.

Platerinata's body resembles a mullet. Is covered with large scales, which first reached the rear bow open. There are two dorsal fins. the first is a bodilesti rays. The color of the back is dark green and steel gray, and the silver-belly. Side of the body has a dark longitudinal stripes. It is found along the seacoast. Moving herds. Can live in fresh and salt water to 80 per thousand. Caviar his throws in the high seas, rarely in the coastal zone.
Foods with plankton organisms, fouling on submerged objects and bottom organisms. Ilariyata resembles, but is significantly greater. Length reaches 60 cm and weight of 3 kg. Also in comparison with ilariyata muzzle and is more rounded. And platerinata and ilariyata have in the back of the gill covers one characteristic golden stain. Platerinata hardly enters estuaries. Both species are often caught with a hook. Usually this is done from wharves or incite. Often hover around the mouths of the canals and into the aquatic environment in ports. Do not fear the noise and lights - on the contrary, they even attract them. In the autumn, when collected in numerous passages, can be seen near the surface. Fished on the bottom as a mullet, but with a finer line and tiny hooks. On the float, however, earn much more frequently than mullet. The main fiber in this case is 0,22 - 0.24, and reason about one-third thinner. The hooks are among marine № 8 - № 12. Deterioration it is grouped with shots while freshwater fishing. Most granulated slug line balance of only 15 cm from the bottom hook. Varzva second hook is at least 30 cm above the ball. You can return without a fish float with only one shot to the loss of bait. This is done mainly by the quay walls in harbors and at a depth of at least 4 meters. The preferred bait for this fish, and in this case, sea worms, which can be placed and pieces. Once it comes in attractive shrimp, and finally, much worse is presented dung and worms. Pecking on most marinefish is sharp, with sweeps of gear. Immediately detect a wrist, but not strong. Bearing off process has Kefalov as a fish in it with a soft mouth. Scrutiny without premature. Tasty fish, but very bones. Are mainly suitable for frying. Though less frequently, with a hook in the Black Sea can be caught from a boat and turbot - Psetta maxima maeotica, a small bait fish, bluefish - Pomatomus saltatrix, and bonito - Sarda sarda, a flapper or shone. However, this is a real exception, because the valuable species in our seas are subject to professional fishing with nets. In this sense, almost no one on the coast are not allowed to refer to the amateur line to something that provided him with food. An exception is meeting with our sharks, which have recently been very scared and declined. Fortunately, so it is with the terror of strangers in our sea anglers - sea dragon.

There is a great economic importance.

Zebco® 202® Spincast Combo

Описание на продукта


Zebco 202 Spincast Combo. Идеален за средни сладководни риболов, Zebco 202 spincast макара е всички метални съоръжения, регулиращи се влача и за включване / изключване на обратната. Това, съчетано със 5'6 "прът Zebco. Повече подробности за 202 spincast макара: Труден ABS жилища; Положителни наемане; 2.8:1 предавателно отношение; Star-регулируем челно съпротивление; Вграден кука пазач; Хромиран покрива; Пре - навива с 10-LB. линия. Поръчайте днес! Zebco 202 Spincast Combo

Точно това, което бихте очаквали от Zebco. Трайни, надеждни, опростени и
лесен за използване. Един добър инвентар начинаещи.Product Description
Zebco 202 Spincast Combo. Ideal for medium freshwater fishing, the Zebco 202 spincast reel has all metal gears, adjustable drag and an on / off reverse. It's matched with a 5'6" Zebco rod. More details on the 202 spincast reel: Tough ABS housing; Positive Pickup; 2.8:1 gear ratio; Star-adjustable drag; Built-in hook keeper; Chrome-plated cover; Pre-spooled with 10-lb. line. Order Today! Zebco 202 Spincast Combo
Exactly what you would expect from Zebco. Durable, reliable, simple and
easy to use. A good beginners outfit.
you can buy from here

Лин-Tinca tinca

Други названия: лин, каленик, блатна пъстърва, блатарка


Описание: Той е като пришелец от наистина друг свят – света на мълчанието. Линът е може би най-привързаната към тишината и спокойствието наша риба. Иначе и той принадлежи към голямото рибешко семейство на шарановите. От всичките ни сладководни риби линът може би е най-слабо познатият вид за повечето хора. Причината е в това, че той никога не се е продавал в магазин или сервирал в ресторант. Това пък от своя страна е свързано с местообитанието му и почти пълната невъзможност да се лови в големи количества по промишлен начин. Така че линът е известен предимно на въдичарите. Колцина от тях обаче са имали среща с едър лин – това си остава загадка. Тялото на тази наистина златна риба е някак скъсено. То е леко изгърбено и странично сплескано, покрито със ситни, здраво хванати към кожата люспи. Другата забележителност на лина е, че той е покрит с дебел прозрачен слой слуз. Някои учени смятат, че това му помага при провирането през стъблата на водните растения. Той прави рибата като гланцирана и необикновено хлъзгава, ако се хване в ръце. Когато линът бъде изваден от водата на въздух, този предварително “желиращ” го слой започва да потъмнява на големи петна, които сетне се олющват, откривайки златните люспи. В традиционните представи на западноевропейците на лина се приписват почти човешки качества. Дори и днес, в иначе сериозни справочници по риболов, продължава да се твърди, че линът е рибешкият лекар. Всички наранени и нахапани от хищници риби отивали при д-р Лин, за да се отъркат в неговата целебна слуз. Така раните им веднага зараствали. Това било и причината щуката да дели една е съща ниша във водоемите с него, без да му налита. От цялата тази романтика обаче, изглежда, е истина само последното изречение, и то с допълнението, че слузестият хлъзгав рибок не е по вкуса нито на костура, нито на бялата риба, дори и да им се поднесе, както се казва, на тепсия. Сред другите забележителни черти на тази наша риба е и фактът, че при нея имаме най-ясно различаване на мъжките и женските индивиди. Мъжките линове имат по-дълги и някак по-стройни чифтни коремни перки. Цветът на лина е зеленикаво-златен. Гърбът е по-тъмен, а страните преливат като скъпо, ситно изковано бижу. Коремът е по-светъл, но пак е с метален вид. Перките са хармонично окръглени, жълтеникаво-кафеникави на цвят. Очите са изненадващо малки и червени. Устата е месеста, с по едно малко мустаче в ъглите. Линът е много бавно растяща риба. На дължина той може да достигне 50–60 см, а на тегло дори над 5–6 кг. Характерно за него е и дебелото опашно стъбло, което придава известна тромавост на неговия силует. Линът е и истински рибешки мързеливец. Напълно възможно е той да живее с години на едно и също място във водоема. Движенията са му вяли и бавни, което обаче не му пречи да се преобразява в истински борец след засичането. Линът обитава тихи и обрасли с висша водна растителност води – блата, язовири, гьолове от речни разливи и дори заливи без течение в самите реки. Храни се предимно по дъното, ровейки в тинята за личинки и червеи. Топлолюбива риба, която предпочита плитките части на водоема, които сутрин първи се нагряват, а вечер последни изстиват, но задължително в близост до покрити с растителност пространства – камъш, ръждавец, тръстики, които є дават храна, сигурност и спокойствие.




Стръв и захранка

Гоненето на лин понякога се превръща в обсебваща страст. Причината е в своенравния и предпазлив противник, който може до крайност да амбицира въдичаря. В такива случаи дори имаме първите признаци на “линска болест”. Колегата започва да говори само за едър лин, оборудва се с гребло или котва за чистене на водораслите, започва да проучва рецепти за ароматизирани качамаци и прочие. За щастие болестта се лекува лесно – с пет-шест успешни излета на типично линско място, при което е нацелена добрата за деня стръв. Класиката в случая предполага по-едри от средните торни червеи. Така големината им ще гарантира, че дребните плевелни рибета няма да смущават атаката на лина. И земните червеи вършат работа, но нямат миризмата на пресните торни, която очевидно дразни чувствителното обоняние на лина. Грозд едри бели червеи също е добро решение, особено ако в подхранката сме хвърлили кастери, а и червеите са ни от боядисаните в червено. Тестените примамки с ароматизиратори също са класика, но резултатността им е по-изразена в сравнително чисти петна за риболов. Вареното жито и ситната, леко смачкана млечна царевица понякога оправят положението, но както често се случва, големи парчета са вадени и на най-обикновен мачкан хляб.
Линът като стръв

Като стръв въпреки подчертаната си издръжливост и жизненост линът изобщо не бива да се употребява. Нито един от нашите хищници няма да се съблазни на линче освен при липса на друга живинка. Така че всякакви опити са излишно унищожаване на тази красива и ценна риба.
Кулинарни качества

Месото на тази обитаваща сред водорасли и шавари риба е изненадващо крехко, бяло и нежно. Вкусът му е превъзходен, без каквито и да е следи от тинен или горчив растителен привкус. Линът е отличен за пържене. За приятелите на майстора това е рядък и изключителен шанс да опитат подобен деликатес. Ето защо трапезата с лин не бива да се претупва с каса бира, каквато

Пираня

Пиранята е най-хищната риба в света. Обитава големите реки на Южна Америка - Амазонка и нейните притоци, Ориноко, Рио Парагвай и др.
Обикновенно пираните се движат на пасажи от няколко риби - от двойка до над 20-30 риби. Груповите им атаки им позволяват да убиват по-едри от тях животни. Отлично умеят да надушват кръвта и това привлича към нападната жертва множество други пирани. Така върху плячката се нахвърля непрекъснато растящата "орда" от пирани, които могат да станат стотици. Тези страховити хищници са способни за 30 минути да изядат животно с размерите на кон, което ги прави едни от най-хищните същества на планетета.
Всъщност в менюто им преобладават риби, насекоми, мърша, но понякога нападат и доста едри животни, особено ако по тялото им има и малка кървяща рана, което привлича стотици от тези риби.
Пираните са сравнително едри риби. Достигат на дължина 20-30 см., някои видове - 40 см., а най-едрите достигат над 60 см. Женските риби обикновено са по-едри от мъжките. Размножават се чрез хайвер, който самките снасят в добре защитени места. Малките се раждат след 2-3 денонощия.
Още първите европейски колонизатори в Южна Америка се сблъскали с тази риба, която всявала ужас, както сред тях, така и сред местните индианци. Пираните често са почитани от коренните жители, като сред някои индиански племена от басейна на Амазонка е и обожествявана. Няколко индиански племена от Бразилия, Венецуела, Гвиана и Перу свързва интересен обичай на погребение. Трупът на умрелия, украсен с цветя, под ритъма на песни се спуска във водите на реката. Само след миг водата около трупа буквално закипява. Върху него се нахвърлят пирани, чиито брой расте с всяка секунда и достига стотици. Само след няколко минути от водата се изважда скелет.
Съществуват много видове пирани, като най-зловеща слава има червената пираня, считана за най-хищна от всички.



Рибарят и златната пираня
Легенда за това кой развъди пираните в Габровско.


Имало наскоро в едно сегашно време една дядо и един баба (или обратното). Дядото бил пенсиониран (съкратен) селски даскал, а бабата - пенсионирана (съкратена) ПиАр-ка на селския кмет, който умрял от старост и освободил поста за друга партия. Притиснати от немотията, едната дядо и единият баба се заселили в колибка до малък габровски язовир и започнали да се прехранват с лов (на къртици) и риболов (на таранки). Бабата бил чудовище, дядото била душица:) Когато старецът се връщал без риба, гадното женище му прилагало рибарско садо-мазо. Слагала го в една голяма тенджера и го варяла, докато овкуси чорбата и я докара до кулинарна готовност за консумация.

Така си минавали ден подир нощ и обратно, когато веднъж дядото, както си бил за риба на язовирчето, му се наложило да нагази във водата, за да си дезинфекцира мазолите. В момента, в който жабите побягнали панически, рибарят усетил пронизваща болка в левия глезен, излетял на сушата и що да види - голяма златна зъбата пираня му хрускала лакомо вмирисания ахилес.

Дядото заревал от болка и го ударил на молба:

- Моля ти се, златна пираньо, пусни ме и ще ти изпълня три желания плюс още едно бонус... евентуално!

И чудото станало. Пиранята пуснала крака на дядото и заговорила с човешки глас на чист български език с лек амазонски акцент:

- Добре! – казала хищната риба. – И без това имам нужда от една камара ъпгрейди! Имаме ли сделка... или НЕ?

- Имаме! – казал облещеният старец и захапал фас от цигара „Мелник”, забутан в кутията с кукичките.

- Първо искам чисто нов аквариум с климатик на Златни пясъци, че като се изтърколи лятото, направо ще съм за консерва при първия студ. Ама аквариумът да е луксозен и огромен, като при стария ми собственик!

Дядото мълчал и слушал. Пиранята продължила:

- След това искам фитнес-инструктор, който да ме извае от златна пираня в диамантена. Както стария ми собственик ме превърна от обикновена пираня в златна след серия от зловещо изтощителни тренировки.

Рибарят допушил „мелнишкия” фас. Почесал се по зарунтавелия врат и продължил да слуша златната пираня. А тя нареждала:

- Искам и зъби, ама хубави, здрави и големи, като на професор Юлиян Вучков, че моите се амортизираха и потрошиха от ужасната ви еко система. Ех, как се грижеше за зъбите ми моят предишен собственик! От неговата вълшебна паста за зъби придобих захапка за ядене на закалена ламарина с гарнитура от шарнирни болтове...

Тук дядото вече започнал да цъка с език, а рибата-хищник не спирала:

- Станаха вече три желания, а договорката за бонуса не си забравил, нали? (Старецът кимнал отчаяно.) Ами, за бонуса... искам мощен PR екип и тотална медийна известност с гостувания в праймтайма на всички ефирни телевизии и то по два пъти, преди и след рекламите. Желателно е да надмина по публични изяви дори предишния си собственик!

В този момент се случило нещо шокиращо и неочаквано за самозабравилата се златна пираня. От близките тръстики с боен нинджа вик се изстреляла бабата и стоварила тежкия си стоманен тиган върху нищо неподозиращата зъбата риба.

След няколко секунди дядото се окопитил, надвесил се леко нахилен над размазаното тяло на агонизиращата златна пираня и попитал:

- И все пак, ще ми кажеш ли името на бившия си собственик, преди да издъхнеш?

Хищната риба се изцъклила, събрала сетни сили и с финалния удар на сърцето си промълвила:

- Бойко Борисов!




Уловиха червена пираня в габровски язовир. Търсят как хищникът се е появил във водоема Мъжка пираня с дължина 28 см и с тегло 340 г е била уловена от рибар в язовир “Пача бара” край габровското село Гиргини. Това съобщи началникът на териториалното звено на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури Пламен Христов. Рибата има четири реда триъгълни остри зъби - по два реда на челюст, а възрастта й е между 5 и 10 години.

Риболовците са занесли странния екземпляр на Христов, за да потвърди или да отхвърли версията им, че наистина става дума за пираня. Софиянец е уловил рибата “на червей” в събота. Христов е установил, че рибата е разновидност на червената пираня - най-хищният вид. По думите му тези риби се срещат в Южна и Централна Америка. Живеят в реките Ориноко и Амазонка и в техните притоци, а името им идва от река Пираниа, където са били открити за първи път.

Според Христов няма обяснение защо тази южна риба е хваната в Габровско, освен да се търси субективна намеса. Той смята, че някой, който развъжда тези риби, или ги е изхвърлил в микроязовира, или е искал да ги развъди с неизвестна цел. Агенцията ще направи проверка дали в микроязовира има и други екземпляри. Христов е потърсил мнението и на ихтиолози от катедра “Аквакултура” при Тракийския университет в Стара Загора. Специалистите потвърдили версията на Пламен Христов и обяснили, че наистина става дума за разновидност на червената пираня с латинското наименование “пиго центрус нетарари”.