Описание на продуктаРиболова в североизточната и северозападната част са били в turmout да кажа най-малко. Все пак бъдещето изглежда светло. Езерото пъстърва да се върне силна през последните няколко години и в северозападната част на реките се виждат най-силните пистите на сьомга и Steelhead в близката история. С въвеждане на някои от най-добрите рибари на тези води ние разработихме серия Celilo. Скромност хвърлят през прозореца ние закован на тези действия и разработи добра сьомга, пъстърва и долната подскачащи пръчки графит. Въпреки, че красива, ти не трябва да се вземат, че втора ипотека, за да заредите лодка с тях.
--------------------------------------------------------------------------------
Информация за продукта
Мнения на посетители: 44156 в Спорт & открито
Размер: CE-S-602UL-1
Марка: Шигенобу
Модел: CELILO SR
Издаден на: 2009-03-10
Размери: 1,00 кг
Отзиви на клиентитенай-добрите за риболов полюс
за цената, това поле се преформи всички останали в своя клас. можете да усетите това, което привлече прави си силен. Аз риба 2 пъти седмично и имат много високи цени пръчки, но обичам тази пръчка най-добрите.
Чудесно за пъстърва
Голяма пръчка за пъстърва, дори и на по-големите. Риболовът с 3 паунда тест зелена линия Максима на Stradic 2500fh макара, то се превръща рибата бързо. Аз ги предпочитам на графитни пръчки Daiwa съм имал.
Добро качество на Род
Аз тези пръчици, закупени през миналата година и след лятото на риболов с тях съм много доволен.
Product Description
The fisheries of the Northeast and Northwest have been in turmout to say the least. However the future looks bright. The lake trout have come back strong in the last few years and the Northwest rivers are seeing the strongest runs of salmon and steelhead in recent history. With input from some of the top fishermen on these waters we developed the Celilo series. Throwing modesty out the window we nailed these actions and developed the perfect salmon, trout and bottom bouncing graphite rods. Although beautiful, you don't have to take out that second mortgage to load the boat with them.
Product Details
Amazon Sales Rank: #44156 in Sports & Outdoors
Size: CE-S-602UL-1
Brand: Okuma
Model: CELILO SR
Released on: 2009-03-10
Dimensions: 1.00 pounds
Customer Reviewsthe best fishing pole
for the price this pole out preforms all others in its class. you can feel what the lure is doing its intense . i fish 2 times a week and have a lot of high priced rods but love this rod the best .
Great for trout
A great rod for trout, even the larger ones. Fishing with 3 lb test green Maxima line on Stradic 2500fh reel, it turns the fish quickly. I prefer them to the Daiwa graphite rods I've had.
A Good Quality Rod
I purchased these rods last year and after a summer of fishing with them I have been very pleased.
http://astore.amazon.com/fishing-fish-20/detail/B001V7ETTO
петък, 30 октомври 2009 г.
вторник, 27 октомври 2009 г.
Распер (Aspius aspius)
Расперът е една от най-бързите сладководни риби в нашите големи реки. По бързина може да си съперничи единствено със пъстървата, а за капризите му и за неговата предпазливост може да ви разкаже всеки опитен спинингист. Особено добри условия за распер има в големите реки с каменисто дъно с неравности по него. Отлични са районите около прагове и бентове и места където силното и бързо течение преминава в умерено.
Расперът е типичен хищник, който се храни предимно с дребна риба обитаваща повърхностния воден слой. На дължина при обилна храна той може да нарасне до 60–80 см, а на тегло достига 6–7, а рядко и дори 10 килограма. Гърбът на сребристата отстрани риба е доста широк, синкав или тъмносив с леко странично преливане. Люспите са сравнително ситни, а плавниците – големи, щръкнали и сивкави на цвят. Очите на рибата са жълти със зелена черта в горния край. Опашният плавник е могъщ и широк с твърди лъчи, но за разлика от този на клена е с дълбоко стреловидно изрязване в средата. Устата на распера е голяма, с тъмна издатина на долната челюст, която се прибира в нарочно вдлъбнато място на горната челюст. Главата му е по-заострена от тази на кефала, пък и цялата риба има по-стремително удължен силует от него. Расперът е отявлен хищник, след като навърши година или по-скоро достигне към 200 грама тегло. От този момент нататък той безпощадно преследва дребните рибки, с които се храни – уклейки, бабушки и белици.
Плячката сигони като често издава присъствието си на повърхността с т.н. „бухкания” с опашка. В нашите реки потенциални негови жертви са уклейките и пръскачите, наричани още планински уклеи. Освен в малките реки, пръскачите се срещат в долните течения на Струма, Марица, Искър и други наши реки, където са една от потенциалните жертви на расперите. Нерядко расперът напада кефалчета, бабушки и други рибки със сребристо, тяло източено тяло. Той е хищник, който през топлите месеци от годината ловува предимно в горните водни слоеве, а в късната есен, зимата и ранната пролет се храни в дълбоките води.
Методи на ловене
Основният начин да се гони сериозен распер вече е само спининговият риболов. Ако е нужно, блесните могат са се утежнят – най-добре с монтиране на допълнителна 5–6-сантиметрова телена ос пред тях по линията с нанизани сачми. Така далечината на замятането става към 30–40 метра, което е достатъчно, за да достигнем местата, на които рибата гони. Блесните се водят сравнително бързо, като ударите често стават в последните десетина метра преди брега. Расперът бие яко и често се набожда на всички жила на тройката. След първия му отчаян порив за свобода го водим без много аванти, защото устата му е здрава и рядко се откача. На булдо ударите често завършват и с късане, особено привечер, когато и по-едрите парчета тръгнат да патрулират за летящи насекоми.
Кулинарни качества
Като при повечето хищници – отлично месо, с туширан и съвсем слаб рибешки вкус. То е възтлъсто и бяло. Местната дунавска традиция изисква парчетата от распер да се пържат в силно нагорещен тиган без предварително овалване в брашно, и то не в олио, а в свинска мас. Така малките костици изчезват, а вкусът наистина дълго се помни.
петък, 16 октомври 2009 г.
Бай Ганьо за риба
"Бай Ганьо" за риба"Само не ходете на Марица, понеже риболовът там е забранен. Първо стрелят, после питат, или най-малкото - бой и после в реката! А за тези, които стигнат турския бряг, няма да е само бой... На останалите места в Гърция може да се лови без проблем." Това са инструкциите, които получавам по електронната поща от Цербер. Той е български емигрант, работещ в Гърция, и е избрал името на зловещото куче от старогръцката митология за свой ник в риболовния портал .
Влизането на България в ЕС освен всичко друго донесе и неочакваната екстра за риболовците да ловят без билет, такса или каквото и да е разрешително на територията на Гърция. От няколко месеца насам ранната съботна сутрин на контролно-пропускателните пунктове Кулата и Илинден минава по един и същ начин: стотици автомобили, натоварени с въдици, палатки и всякакъв друг вид риболовно снаряжение, се отправят към Гърция под снизходително усмихнатите погледи на служителите от южната страна на границата.
Без фасове, моля
Колоната от автомобили се изнизва бързо покрай гръцкия граничен пункт Ексохи, на около 12 км южно от Гоце Делчев. Отстрани гърците са поставили огромен десетметров надпис на чист български език "Моля, не хвърляйте незагасени угарки от цигари сред природата!", който ви се набива в очите, докато показвате личната си карта. По-късно ще разберем, че надписът съвсем не е случаен.
Целта на повечето пристигащи през Илинден и Ексохи български риболовци е Потами - село, разположено на около 30 км от граничния пункт. От Ексохи надолу тръгва хубав асфалтиран път, по който няма нито една дупка. След десетина минути се стига до общинския център Като Неврокопи, градче с 3000 жители, което сутринта още спи. По-нататък шосето, отново без нито една дупка, поема в планинска междуселска дестинация и стига до язовира в Потами. Навремето селото е било българско, носело е името Борово, но през двадесетте години на миналия век народът се е изселил в Западна Тракия и България, а на негово място са пристигнали гръцки бежанци от Турция.
Грък шаран не яде
В Гърция за разлика от опосканите и изгребани български реки и язовири има страшно много риба. Сладководната, която се е развъдила до безобразие, не представлява почти никакъв интерес за местните риболовци, тъй като гръцката кулинарна култура опира само до морските видове. С една дума - никой грък не желае да си цапа ръцете с миризливи люспести шарани.
Именно шараните обаче са основната цел на българската риболовна атака. Шаранът може да се консумира пържен, печен, на фурна, на плакия, на керемида, пълнен с орехи, а става и за консервиране в буркани. Освен това в Гърция се лови абсолютно безплатно. Цербер ни е предупредил, че законите все пак са строги по отношение на режима на риболов, но пък никой не следи за спазването им в сладките води, тъй като рибата е считана за малоценна. Имате право да ловите с две въдици с по една кука и дневно да задържите до два килограма риба. Останалият улов трябва да се пусне обратно във водата, за да се поддържа рибният баланс.
Добър ден, България
Впрочем, както се убеждаваме сами, гръцкото риболовно законодателство, наредбата за изхвърляне на фасове и въобще цялата цивилизация, с която се свързва присъствието на която и да е страна в ЕС, приключва до брега на язовира в Потами. Там всички са избрали българското, и то в най-лошия му вариант.
Хидросъоръжението е разположено в района, където река Доспат се влива в Места, и служи за производство на електроенергия. Километричният бряг е плътно зает от стотици палатки и автомобили, всички до един с българска регистрация от София, Пловдив, Благоевград, Кюстендил и Перник. Пристигайки, оставаме с впечатлението, че Бойко Борисов вече е решил проблема със софийския боклук и го изхвърля именно тук, до язовира в Потами. На брега ни посрещат купчини отпадъци с марка BG - пластмасови бутилки от бира, безалкохолни напитки и минерална вода, стъклени шишета от фабрична ракия и домашна шльокавица, туби от автомобилно масло, консервни кутии и хиляди употребявани и захвърлени найлонови торбички. Контрастът с видяното преди това е невероятен, тъй като гръцките селца, през които сме минали на идване, са чисти и подредени до педантичност.
В Гърция неслучайно е забранено паленето на огън сред природата, особено след като страната това лято беше изпепелена от горски пожари. На язовира обаче има колкото българи, толкова и остатъци от огнища. Всичко това в сърцето на красивата северна част на планината Фалакро. С една дума - толкова съсипано с боклуци място едва ли може да си представите. Добър ден, България.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=383790
Влизането на България в ЕС освен всичко друго донесе и неочакваната екстра за риболовците да ловят без билет, такса или каквото и да е разрешително на територията на Гърция. От няколко месеца насам ранната съботна сутрин на контролно-пропускателните пунктове Кулата и Илинден минава по един и същ начин: стотици автомобили, натоварени с въдици, палатки и всякакъв друг вид риболовно снаряжение, се отправят към Гърция под снизходително усмихнатите погледи на служителите от южната страна на границата.
Без фасове, моля
Колоната от автомобили се изнизва бързо покрай гръцкия граничен пункт Ексохи, на около 12 км южно от Гоце Делчев. Отстрани гърците са поставили огромен десетметров надпис на чист български език "Моля, не хвърляйте незагасени угарки от цигари сред природата!", който ви се набива в очите, докато показвате личната си карта. По-късно ще разберем, че надписът съвсем не е случаен.
Целта на повечето пристигащи през Илинден и Ексохи български риболовци е Потами - село, разположено на около 30 км от граничния пункт. От Ексохи надолу тръгва хубав асфалтиран път, по който няма нито една дупка. След десетина минути се стига до общинския център Като Неврокопи, градче с 3000 жители, което сутринта още спи. По-нататък шосето, отново без нито една дупка, поема в планинска междуселска дестинация и стига до язовира в Потами. Навремето селото е било българско, носело е името Борово, но през двадесетте години на миналия век народът се е изселил в Западна Тракия и България, а на негово място са пристигнали гръцки бежанци от Турция.
Грък шаран не яде
В Гърция за разлика от опосканите и изгребани български реки и язовири има страшно много риба. Сладководната, която се е развъдила до безобразие, не представлява почти никакъв интерес за местните риболовци, тъй като гръцката кулинарна култура опира само до морските видове. С една дума - никой грък не желае да си цапа ръцете с миризливи люспести шарани.
Именно шараните обаче са основната цел на българската риболовна атака. Шаранът може да се консумира пържен, печен, на фурна, на плакия, на керемида, пълнен с орехи, а става и за консервиране в буркани. Освен това в Гърция се лови абсолютно безплатно. Цербер ни е предупредил, че законите все пак са строги по отношение на режима на риболов, но пък никой не следи за спазването им в сладките води, тъй като рибата е считана за малоценна. Имате право да ловите с две въдици с по една кука и дневно да задържите до два килограма риба. Останалият улов трябва да се пусне обратно във водата, за да се поддържа рибният баланс.
Добър ден, България
Впрочем, както се убеждаваме сами, гръцкото риболовно законодателство, наредбата за изхвърляне на фасове и въобще цялата цивилизация, с която се свързва присъствието на която и да е страна в ЕС, приключва до брега на язовира в Потами. Там всички са избрали българското, и то в най-лошия му вариант.
Хидросъоръжението е разположено в района, където река Доспат се влива в Места, и служи за производство на електроенергия. Километричният бряг е плътно зает от стотици палатки и автомобили, всички до един с българска регистрация от София, Пловдив, Благоевград, Кюстендил и Перник. Пристигайки, оставаме с впечатлението, че Бойко Борисов вече е решил проблема със софийския боклук и го изхвърля именно тук, до язовира в Потами. На брега ни посрещат купчини отпадъци с марка BG - пластмасови бутилки от бира, безалкохолни напитки и минерална вода, стъклени шишета от фабрична ракия и домашна шльокавица, туби от автомобилно масло, консервни кутии и хиляди употребявани и захвърлени найлонови торбички. Контрастът с видяното преди това е невероятен, тъй като гръцките селца, през които сме минали на идване, са чисти и подредени до педантичност.
В Гърция неслучайно е забранено паленето на огън сред природата, особено след като страната това лято беше изпепелена от горски пожари. На язовира обаче има колкото българи, толкова и остатъци от огнища. Всичко това в сърцето на красивата северна част на планината Фалакро. С една дума - толкова съсипано с боклуци място едва ли може да си представите. Добър ден, България.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=383790
неделя, 4 октомври 2009 г.
сьомга
Описание на сьомгата в естествена среда
Продълговато, тънко и странично сплеснато тяло със сребриста кожа и къса разклонена опашка. По главата и гърба има ситни черни точки.Тя е също проходна риба. Спада към благородните пъстърви. Обитава Атлантическия океан от р. Печора до Португалия. Отхранва се в морето, а за размножаване влиза в реките. Тя е хищник. Полова зрелост достига между 3 и 5 години. Малките риби тежат от 1,0 до 2 - 2,5 кг. На дължина достига до 1,5 м, а на тегло - 40 кг. Ловят се най-често екземпляри между 5 и 15 кг. Месото й има високи хранителни и вкусови качества, но през размножителния период е белезникаво и безвкусно. В сьомгата са установени фолиева и пантотенова киселина, биотин, витамин В1, В2 РР, а в черния дроб - до 30 - 35% мазнини.
Миграцията на сьомгата - атлантическата сьомга е известна като царят на рибaтa; тя прави огромно пътуване през живота си, минавайки през потоци с прясна вода, където хвърля хайвера си и после с малките си се завръща в океана, преминавайки огромни разстояния. Тяхната способност да се връща нагоре по течението изумява учените и биолозите. Освен красива е и известна като бореца сред рибите, символ на чисти, незамърсени води.
събота, 3 октомври 2009 г.
Блескач (уклей)-(Alburnus alburnus)
Тялото на блескача е странично сплеснато и удължено. Устата е ясно насочена нагоре. Люспите имат сребрист блясък и леко упадват при улавяне на рибата. Между коремните перки и аналната перка има кил без люспи. Гърбът е синкавозеленикав, а страните и коремът - сребристобели. На дължина досига около 18 см, а на тегло - около 50 г. Въдичарите обаче знаят, че това не е точно така, защото в нашенските рубрики “Добър улов”, “Златната въдица” и “Лична слука” неведнъж сме виждали снимки на “исполински” уклеи с дължина 25 см и тегло към 160–200 грама. Но все пак ихтиолозите имат право, защото уклеи с рекордни трофейни размери се срещат наистина само по изключение. Уклеят е рибка с продълговато, странично сплескано тяло, с изящна стремителност и хармоничност. От пръв поглед е ясно, че имаме работа с отличен и бърз плувец. Гръбчето най-често е зелено, синьо-зелено или сиво-зеленикаво, а понякога и с по-тъмен маслинов оттенък. Част от оцветяването на гръбчето сякаш премива странично и по-надолу, където се губи в подчертано металното сребро на люспите. За такова малко рибе те са добре оформени и достатъчно едри. Характерно за тях е, че лесно и бързо опадват при хващане на уклея в ръце. Перките най-често са сивкави, като в основата си могат и да жълтеят леко. Характерна за рибката е и аналната перка, която е удължена подобно на кил. Очите са подчертано сребристи. Като повечето риби на въздух уклеят губи част от красотата на цветовете си, но все пак не така рязко, както това става с балканската пъстърва. Долната челюст на уклея е не само по-дълга от горната, но е и характерно извита нагоре. Това показва и типичният за тази рибка начин на хранене – често на самата водна повърхност, преследвайки малки мушици, комари и други ситни летящи твари. Рибката живее около 8 години, у нас достига полова зрелост на втората си година. Размножава се през втората половина на пролетта на големи пасажи, като хвърля хайвера си на порции в зависимост от температурата. У нас се среща във всички реки, в лимани и в други застояли води. Той е топлолюбив вид. Придържа се в горните слоеве на водата, където температурата е по-висока. Движи се обикновено на малки стада. Хайверът си изхвърля на порции от май до юни по места с бързо течение на водата, по чакълести дъна и поо-рядко ппо подводна растителност по която полепва. В зависимост от температурата на водата излюпването става за не повече от 3 - 4 денонощия. При рязкото и понижаване за няколко дни уклеят прекратява хвърлянето на хайвера и го подновява чак когато температурите трайно се повишат. В нашите води тази рибка е разпространена почти навсякъде. Все пак по-добре се развива в дълбоки водоеми с бистра и чиста вода – язовири, кариери за вадене на чакъл, реки със средно течение. Определено не му понасят блатата и горните участъци на реките, едно, заради студената им вода и, друго – заради бързеите, които не обича много. В заключение за вида може да се каже, че предпочита стоящи или бавно до умерено течащи води с по-голяма дълбочина, независимо че обитава предимно горния им слой. Оттук следва и изборът на местата за риболов на уклей: във водоемите със стоящи води – места с по-рязко увеличаване на дълбочината и със стръмни, не обрасли брегове; в реките – вирове с обръщане на течението и пак с достатъчна дълбочина.
Храна за блескача са планктонни организми - главно ракообразни и по-рядко водорасли, ларви на насекоми и насекоми, паднали във водата.Уклеите редовно изскачат над водата, особено привечер, когато насекомите са близо над нейната повърхност. Те ги атакуват директно или, скачайки, ги намокрят с пръски вода, за да прекъснат полета им. Това, разбира се, важи за по-големите, вече поотраснали рибки, иначе ситният уклей се храни предимно със зоопланктон. Понякога напада хайвера на други риби, както и собствения си хайвер, а така също и ларвите на рибите.
Храна за блескача са планктонни организми - главно ракообразни и по-рядко водорасли, ларви на насекоми и насекоми, паднали във водата.Уклеите редовно изскачат над водата, особено привечер, когато насекомите са близо над нейната повърхност. Те ги атакуват директно или, скачайки, ги намокрят с пръски вода, за да прекъснат полета им. Това, разбира се, важи за по-големите, вече поотраснали рибки, иначе ситният уклей се храни предимно със зоопланктон. Понякога напада хайвера на други риби, както и собствения си хайвер, а така също и ларвите на рибите.
Кротушка
Кротушката е малка вретеновидна рибка от семейство шаранови. В зависимост от условията на обитаване при тази рибка се срещат известни различия в големината и цветовете на тялото. Все пак максималните є размери са 20 см дължина и тегло от 100 г. Средните параметри на ловените с въдица риби обаче рядко надхвърлят 12–15 см. Кротушката има стремителен вретеновиден силует с хармонично поставени жълтеникави плавници, които са изпъстрени с тъмни пресечени жилки. Гръбчето е зеленикаво-кафяво, сивкаво или дори маслинено. Люспите са сравнително едри за размера на рибката. Характерно е, че по тях няма слуз. От двете страни на тялото по протежение на страничната линия са оформени ивици от по-тъмни петна. Техният цвят може да варира от тъмнокафяв през почти черен до синкаво-черен. Главата на тази рибка е сравнително едра, с големи очи и долно разположена уста, в ъглите на която има по едно мустаче. Всичко това идва да ни каже, че имаме работа с типична дънна риба. Характерно за нея обаче е, че е способна да обитава и доста плитки води, независимо дали са подвижни или не. Все пак предпочитаните от кротушката води трябва са чисти, като дъното да не е много затревено или тинесто, а покрито със ситен чакъл или пясък.
Стръв и захранка
Кротушката е стадна риба, а това означава, че захранката и подхранката могат да ни свършат великолепна работа. На всичкото отгоре трябва да ни е ясно, че кротушката е една от най-типичните дневни риби, които се срещат у нас. Така че, ако ще се отдаваме на кротушкарската страст, няма никаква нужда да сме по тъмно на водоема. По-доброто решение е да си отспим и някъде към 8 часа да подхванем началото на един незабравим ден в компанията на смелите и лакоми малки рибоци. Захранването на мястото е толкова важно, колкото и правилният му предварителен избор. А той се свежда до няколко прости правила: чисто от водорасли дъно, най-добре каменисто или пясъчно. Дълбочина според сезона – есен и ранна пролет и над 2 м, а през лятото и на по-плитко. При течащи води и топло, слънчево време пасажите от кротушки се държат в плитки и среднодълбоки бързеи. Естествено, за да не хабят сили, рибоците “кротуват” на завет от течението зад някой по-голям камък и се придвижват скокообразно до следващото укритие. Ето защо захранването трябва да се съобрази с конкретните условия, като в спокойни води се хвърлят 5–6 топки мачкан хляб с глина. Докато при течение се минава на често захранване с малки топчета. И в двата случая не бива да се вживяваме много в състава на захранката. Накиснат хляб с глина и малко кюспе е вече разкошен вариант. Ролята на глината е основна. Тя дава миришещата на храна мътилка, която дънно хранещите се рибки надушват отдалеч и проследяват до мястото със същинската захранка. Подхранка на вече събралите се кротушки може да се подава непрекъснато, но по мъничко. Целта е се поддържа “интересният” хранителен облак около нашето си място. В подхранката може да се пуснат и доза-две накълцани торни червеи, особено ако имаме изразен спад в кълването.
Качества като стръв
За риболов на речен кефал, бяла риба и по-едър костур на плувка това е една от най-предпочитаните рибки за стръв. Ако обаче се монтира на дънна линия, се използва или горна позиция на класическо чепаре, или монтаж с междинен поплавък на повода – стиропор, булдо, корк.
Кулинарни качества
След като порядъчно се измъчим с изчистването на тези мъници, може да му отпуснем края и да се готвим за среща с един прославен в чужбина специалитет. Най-разпространеният начин за приготвяне на кротушки е пърженето. Във Франция ги предпочитат оваляни в галета и докарани до златисто в леко подлучен зехтин. В Русия и Полша преди пърженето рибетата се потапят в сметана. Месцето на кротушките е бяло и леко и дори малко сладникаво. Единственият недостатък на малкото украшение за софрата е възтвърдият гръбнак за такава малкарибка. Независимо от тази подробност пържените кротушки са нееднократно описвано мезе в класическата литература. Изобщо с пенлива нагарчаща бира или тънко резливо бяло вино тази риба наистина надскача отпуснатия и от Бога мизерен ръст.
Стръв и захранка
Кротушката е стадна риба, а това означава, че захранката и подхранката могат да ни свършат великолепна работа. На всичкото отгоре трябва да ни е ясно, че кротушката е една от най-типичните дневни риби, които се срещат у нас. Така че, ако ще се отдаваме на кротушкарската страст, няма никаква нужда да сме по тъмно на водоема. По-доброто решение е да си отспим и някъде към 8 часа да подхванем началото на един незабравим ден в компанията на смелите и лакоми малки рибоци. Захранването на мястото е толкова важно, колкото и правилният му предварителен избор. А той се свежда до няколко прости правила: чисто от водорасли дъно, най-добре каменисто или пясъчно. Дълбочина според сезона – есен и ранна пролет и над 2 м, а през лятото и на по-плитко. При течащи води и топло, слънчево време пасажите от кротушки се държат в плитки и среднодълбоки бързеи. Естествено, за да не хабят сили, рибоците “кротуват” на завет от течението зад някой по-голям камък и се придвижват скокообразно до следващото укритие. Ето защо захранването трябва да се съобрази с конкретните условия, като в спокойни води се хвърлят 5–6 топки мачкан хляб с глина. Докато при течение се минава на често захранване с малки топчета. И в двата случая не бива да се вживяваме много в състава на захранката. Накиснат хляб с глина и малко кюспе е вече разкошен вариант. Ролята на глината е основна. Тя дава миришещата на храна мътилка, която дънно хранещите се рибки надушват отдалеч и проследяват до мястото със същинската захранка. Подхранка на вече събралите се кротушки може да се подава непрекъснато, но по мъничко. Целта е се поддържа “интересният” хранителен облак около нашето си място. В подхранката може да се пуснат и доза-две накълцани торни червеи, особено ако имаме изразен спад в кълването.
Качества като стръв
За риболов на речен кефал, бяла риба и по-едър костур на плувка това е една от най-предпочитаните рибки за стръв. Ако обаче се монтира на дънна линия, се използва или горна позиция на класическо чепаре, или монтаж с междинен поплавък на повода – стиропор, булдо, корк.
Кулинарни качества
След като порядъчно се измъчим с изчистването на тези мъници, може да му отпуснем края и да се готвим за среща с един прославен в чужбина специалитет. Най-разпространеният начин за приготвяне на кротушки е пърженето. Във Франция ги предпочитат оваляни в галета и докарани до златисто в леко подлучен зехтин. В Русия и Полша преди пърженето рибетата се потапят в сметана. Месцето на кротушките е бяло и леко и дори малко сладникаво. Единственият недостатък на малкото украшение за софрата е възтвърдият гръбнак за такава малкарибка. Независимо от тази подробност пържените кротушки са нееднократно описвано мезе в класическата литература. Изобщо с пенлива нагарчаща бира или тънко резливо бяло вино тази риба наистина надскача отпуснатия и от Бога мизерен ръст.
Риба-История на живота
Всички видове на живот на рибата имат връзка с адаптацията на общата среда, физическата, химическата и биологичната. В изучаването на живота на рибата, всички взаимни зависимости на техният живот, като поведение, движение, възпроизвеждане и психични характеристики, трябва да бъдат включени.
Връзката им с разнообразните места за живеене е голямата разновидност на жизненият им цикъл. Повечето от тях снасят от сравнително малки яйца от няколко дни до няколко седмици или повече след като яйцата са разпръснати във водата. Новоизлюпеното не е напълно развито и се нарича ларва докато телесните структури като перки, скелет и някои органи не се развият напълно. Животът на ларвата често е много кратък, обикновено по-малко от няколко седмици, но може и да е много дълъг, някои миноги живеят като ларви за поне пет години. Младите риби и ларвите, трябва да израснат доста преди да стигнат полова зрялост и техният малък размер и други фактори, често показват влиянието на района, в който живеят в сравнение с възрастните. Например, някои тропически крайбрежни риби имат пелагична ларва. Храната на ларвата също е различна и те често живеят в плитки води, където са скрити от хищници.
След като рибата достигне пълен размер, дълголетието на живота и е обект на много фактори, като вродена норма за стареене, натиск от хищниците и природата на локалният климат. Дълголетието на вида в защитена среда(аквариум) може да няма нищо общо с продължителността на този вид на свобода. Много от малките риби живеят само от една до три години най-много. Някои от големите видове могат да живеят от 10 до 20 години и дори повече.
Поведение
Поведението на рибата е сложно и разновидно. Като при повечето животни с централна нервна система, природата на отзива на индивидуална риба към стимули от заобикалящата я среда зависи от наследствените черти на нервната и система, от това което е научила от миналият опит и от природата на стимула.
Рибите възприемат света около тях чрез обичайните чувства на зрение, миризма, слух, допир и вкус и чрез специална страничен детектор за свойствата на водата. В малка част от рибите, които възпроизвеждат електрични полета, процес, който е най-добре да се нарече електролокационен, помага за възприятието. Някои от тези чувства често е подтиснато за сметка на другите в зависимост от адаптацията на рибата. При рибите с големи очи, чувството за миризма може да е подтиснато; други с малки очи, ловуват чрез миризма.
Сънят при рибите, всички от които нямат клепачи, се състои от отпуснато състояние ,в което рибата поддържа баланс и се движи бавно. При атака или раздразнение, повечето от тях могат да избягат бързо. Някои видове риби просто лежат на дъното когато спят. Повечето риби от типа морска котка и щипок както и някои змиорки и електрически риби са напълно нощни, като през деня спят в дупки, дебели растения или други защитни части на околната среда.
Комуникацията между членовете вида или между два или повече вида често е много важно, най-вече при размножаването. Методът на комуникация може да бъде визуален, при малките и големите риби.Видът на комуникация може да бъде визуален между малките така наречени риби чистачи и големитериби от различен вид. По-голямата риба често позволява на чистещата да влезе в устата и за да премахне паразитите. Чистещата риба се познава по отличителният и цвят и действия, следователно не бива изяждана, дори когато по-голяматариба е хищник.
Връзката им с разнообразните места за живеене е голямата разновидност на жизненият им цикъл. Повечето от тях снасят от сравнително малки яйца от няколко дни до няколко седмици или повече след като яйцата са разпръснати във водата. Новоизлюпеното не е напълно развито и се нарича ларва докато телесните структури като перки, скелет и някои органи не се развият напълно. Животът на ларвата често е много кратък, обикновено по-малко от няколко седмици, но може и да е много дълъг, някои миноги живеят като ларви за поне пет години. Младите риби и ларвите, трябва да израснат доста преди да стигнат полова зрялост и техният малък размер и други фактори, често показват влиянието на района, в който живеят в сравнение с възрастните. Например, някои тропически крайбрежни риби имат пелагична ларва. Храната на ларвата също е различна и те често живеят в плитки води, където са скрити от хищници.
След като рибата достигне пълен размер, дълголетието на живота и е обект на много фактори, като вродена норма за стареене, натиск от хищниците и природата на локалният климат. Дълголетието на вида в защитена среда(аквариум) може да няма нищо общо с продължителността на този вид на свобода. Много от малките риби живеят само от една до три години най-много. Някои от големите видове могат да живеят от 10 до 20 години и дори повече.
Поведение
Поведението на рибата е сложно и разновидно. Като при повечето животни с централна нервна система, природата на отзива на индивидуална риба към стимули от заобикалящата я среда зависи от наследствените черти на нервната и система, от това което е научила от миналият опит и от природата на стимула.
Рибите възприемат света около тях чрез обичайните чувства на зрение, миризма, слух, допир и вкус и чрез специална страничен детектор за свойствата на водата. В малка част от рибите, които възпроизвеждат електрични полета, процес, който е най-добре да се нарече електролокационен, помага за възприятието. Някои от тези чувства често е подтиснато за сметка на другите в зависимост от адаптацията на рибата. При рибите с големи очи, чувството за миризма може да е подтиснато; други с малки очи, ловуват чрез миризма.
Сънят при рибите, всички от които нямат клепачи, се състои от отпуснато състояние ,в което рибата поддържа баланс и се движи бавно. При атака или раздразнение, повечето от тях могат да избягат бързо. Някои видове риби просто лежат на дъното когато спят. Повечето риби от типа морска котка и щипок както и някои змиорки и електрически риби са напълно нощни, като през деня спят в дупки, дебели растения или други защитни части на околната среда.
Комуникацията между членовете вида или между два или повече вида често е много важно, най-вече при размножаването. Методът на комуникация може да бъде визуален, при малките и големите риби.Видът на комуникация може да бъде визуален между малките така наречени риби чистачи и големитериби от различен вид. По-голямата риба често позволява на чистещата да влезе в устата и за да премахне паразитите. Чистещата риба се познава по отличителният и цвят и действия, следователно не бива изяждана, дори когато по-голяматариба е хищник.
Морето ври от хамсия след труса
Хамсията - по-голямата братовчедка на цацата, напълни морето край Варна.
"Гъмжи навсякъде край бреговете ни", потвърди научният сътрудник от Института по рибарство във Варна Константин Михайлов.
Хамсията зимува в Мраморно море и се задържа при нас само за 2-3 месеца. Тя е от семейството на малките клупеидни риби заедно със сардината, цацата и карагьозът. Табиетлиите я ловят на въдица само до края на август и си я осоляват. През септември вече става прекалено мазна и може да граняса.
В Черно море има и азовска хамсия, която зимува там. През зимата пък във Варненското езеро има едра хамсия заради топлата вода в него от ТЕЦ.
За едни хамсия, за други сомове! 115-килограмов сом изплува от пресъхващия язовир "Гарваново" до едноименното хасковско село, съобщиха очевидци. Заради липсата на кислород рибата измира, потвърди РИОСВ.
Земетресението в морето пред Шабла най-вероятно напълни нашите води с хамсия. Гъмжи навсякъде край бреговете ни, потвърди научният сътрудник от Института по рибарство във Варна Константин Михайлов.
Най-старите варненци си спомнят как през 1942 година земетресение по черноморския бряг на Турция е предизвикало същия феномен. През ноември Южният плаж в града е гъмжал толкова от тази риба, че хората са влизали във водата и са я гребели с кофи и кошници. На пясъка са били струпани пирамиди от хамсия.
“За съжаление ние ловим само от 30 до 60 тона годишно хамсия, а сафрид - двойно повече. Тя зимува в Мраморно море и се задържа при нас само около 2-3 месеца. Хамсията е от семейството на малките клупеидни риби, вкоето са също сардината, цацата и карагьозът. През деня обаче тя се движи в горните слоеве на водата и у нас нямаме специалните тралове, с които се лови. В Турция хващаха по 300 000 тона годишно, които изнасяха с хладилни самолети за борсата в Хамбург, където вървеше на едро по 7 евро килограма”, казва научният сътрудник Виолин Райков, който е представителят на България в Черноморската комисия. В България хамсия се хваща с грибове и таляни. Грибовете представляват дълга 600-метрова мрежа, която се пуска рано вечер с лодки и рано сутрин се издърпва на брега на ръка от 10-членна бригада.
Миналата година обаче уловът на турците на хамсия падна под 150 000 тона. В най-луксозните нощни заведения на Истанбул няма ордьовър, в който да не се мъдри голяма тлъста осолена есенна хамсия. Уличните продавачи в търговския квартал Аксарай бутат колички с газови котлони и пържената хамсия там върви като сусамените гевреци цяла нощ.
По-големите табиетлии у нас ловят на въдица хамсия само до края на август, за да я осоляват. През септември тази риба става прекалено мазна и може да граняса.
“Хванал съм хамсия за мариноване за около 20 буркана от началото на лятото, но няма къде да се лови, защото на пристанището във Варна ни изгониха”, каза 75-годишният бай Иван. Той цял ден клати 8-метров прът с нанизани чепарета в зелен цвят и понякога хваща по 10 хамсии наведнъж. За любителски улов трябват малки кукички, 11-12-и номер, с увити около тях зелени конци с ламе.
В Черно море има още един вид хамсия - азовската, която зимува там. Едра хамсия има и през зимата във Варненското езеро заради топлата вода в него от големия местен ТЕЦ. Иначе хамсията, която идва от Мраморно и Средиземно море, не може да живее под температура 6 градуса на морската вода и най-късно до края на ноември заминава към Босфора. За разлика от нея братовчедката й, цацата, е по-студенолюбива и живее в Черно море целогодишно.
Изобилието на хамсия е добър знак, че тази година паламудът ще се завърне по българския бряг. Миналата и по-миналата есен тази риба почти изчезна от трапезата на българина. Голяма е вероятността да има лефер и по-малкия му събрат - чернокопа, който харесват хамсията повече от хората и я преследват през нощта.
ОТ КЪДЕ ИДВА
Хамсията е с продълговата форма и е по-голяма от своята братовчедка цацата. Освен хамсъ турците й викат още чатал куйрук, защото опашката й е с характерно раздвояване. Цаца е вероятно древно гръцко название, преминало в турското чача. Това е една и съща риба с копърката, която се нарича така заради консервирането й с копър. Цацата и копърката също така се наричат трицона. Това име е уникално и е наложено от покойния учен проф. Людия Иванов, който го превръща в научен термин заради факта, че през социализма цацата се използваше за храна на прасетата, тоест - вместо трици. В Англия наричат трицоната шпрот, в Балтийско море - килка. Най-големи запаси от океанска цаца има в Бискайския залив и в залива Бенгуела в Перу.
"Гъмжи навсякъде край бреговете ни", потвърди научният сътрудник от Института по рибарство във Варна Константин Михайлов.
Хамсията зимува в Мраморно море и се задържа при нас само за 2-3 месеца. Тя е от семейството на малките клупеидни риби заедно със сардината, цацата и карагьозът. Табиетлиите я ловят на въдица само до края на август и си я осоляват. През септември вече става прекалено мазна и може да граняса.
В Черно море има и азовска хамсия, която зимува там. През зимата пък във Варненското езеро има едра хамсия заради топлата вода в него от ТЕЦ.
За едни хамсия, за други сомове! 115-килограмов сом изплува от пресъхващия язовир "Гарваново" до едноименното хасковско село, съобщиха очевидци. Заради липсата на кислород рибата измира, потвърди РИОСВ.
Земетресението в морето пред Шабла най-вероятно напълни нашите води с хамсия. Гъмжи навсякъде край бреговете ни, потвърди научният сътрудник от Института по рибарство във Варна Константин Михайлов.
Най-старите варненци си спомнят как през 1942 година земетресение по черноморския бряг на Турция е предизвикало същия феномен. През ноември Южният плаж в града е гъмжал толкова от тази риба, че хората са влизали във водата и са я гребели с кофи и кошници. На пясъка са били струпани пирамиди от хамсия.
“За съжаление ние ловим само от 30 до 60 тона годишно хамсия, а сафрид - двойно повече. Тя зимува в Мраморно море и се задържа при нас само около 2-3 месеца. Хамсията е от семейството на малките клупеидни риби, вкоето са също сардината, цацата и карагьозът. През деня обаче тя се движи в горните слоеве на водата и у нас нямаме специалните тралове, с които се лови. В Турция хващаха по 300 000 тона годишно, които изнасяха с хладилни самолети за борсата в Хамбург, където вървеше на едро по 7 евро килограма”, казва научният сътрудник Виолин Райков, който е представителят на България в Черноморската комисия. В България хамсия се хваща с грибове и таляни. Грибовете представляват дълга 600-метрова мрежа, която се пуска рано вечер с лодки и рано сутрин се издърпва на брега на ръка от 10-членна бригада.
Миналата година обаче уловът на турците на хамсия падна под 150 000 тона. В най-луксозните нощни заведения на Истанбул няма ордьовър, в който да не се мъдри голяма тлъста осолена есенна хамсия. Уличните продавачи в търговския квартал Аксарай бутат колички с газови котлони и пържената хамсия там върви като сусамените гевреци цяла нощ.
По-големите табиетлии у нас ловят на въдица хамсия само до края на август, за да я осоляват. През септември тази риба става прекалено мазна и може да граняса.
“Хванал съм хамсия за мариноване за около 20 буркана от началото на лятото, но няма къде да се лови, защото на пристанището във Варна ни изгониха”, каза 75-годишният бай Иван. Той цял ден клати 8-метров прът с нанизани чепарета в зелен цвят и понякога хваща по 10 хамсии наведнъж. За любителски улов трябват малки кукички, 11-12-и номер, с увити около тях зелени конци с ламе.
В Черно море има още един вид хамсия - азовската, която зимува там. Едра хамсия има и през зимата във Варненското езеро заради топлата вода в него от големия местен ТЕЦ. Иначе хамсията, която идва от Мраморно и Средиземно море, не може да живее под температура 6 градуса на морската вода и най-късно до края на ноември заминава към Босфора. За разлика от нея братовчедката й, цацата, е по-студенолюбива и живее в Черно море целогодишно.
Изобилието на хамсия е добър знак, че тази година паламудът ще се завърне по българския бряг. Миналата и по-миналата есен тази риба почти изчезна от трапезата на българина. Голяма е вероятността да има лефер и по-малкия му събрат - чернокопа, който харесват хамсията повече от хората и я преследват през нощта.
ОТ КЪДЕ ИДВА
Хамсията е с продълговата форма и е по-голяма от своята братовчедка цацата. Освен хамсъ турците й викат още чатал куйрук, защото опашката й е с характерно раздвояване. Цаца е вероятно древно гръцко название, преминало в турското чача. Това е една и съща риба с копърката, която се нарича така заради консервирането й с копър. Цацата и копърката също така се наричат трицона. Това име е уникално и е наложено от покойния учен проф. Людия Иванов, който го превръща в научен термин заради факта, че през социализма цацата се използваше за храна на прасетата, тоест - вместо трици. В Англия наричат трицоната шпрот, в Балтийско море - килка. Най-големи запаси от океанска цаца има в Бискайския залив и в залива Бенгуела в Перу.
петък, 2 октомври 2009 г.
Риба
Рибата е студенокръвно гръбначно животно срещано в сладката и солена вода по света. Живите видове варират от примитивните безчелюстни миноги до хрущялните акули, скатове и разнообразните кокалести риби.
Терминът "риба" се използва за много еволюционни подвидове. Той описва по-скоро форма на живот отколкото класификационна група. Като членове на групата phylum chordata, рибите споделят определени отличителни черти с другите гръбначни. Тези черти са хрилете в част от развитието, notochord или скелетната поддържаща пръчка, дорсалният кух нерв и опашката. Живите риби представляват пет класа, които са отделни един от друг както при четирите класа близки дишащи въздух животни-амфибии, влечуги, птици и бозайници. На пример безчелюстните риби (Agnatha) са единствените риби, които имат смукателна или филтрираща уста, черта която ги прави зависими към паразитният начин на живот. Те или нямат перки или имат слабо развити такива. Съществуващите примери на agnathans са миногите. Скелетите на рибите от вида Chondrichthyes са направени изцяло от хрущял. Съвременните риби имат недостиг на плавателен мехур и техните зъби и люспи са направени от еднакъв люспест материал. Акулите и скатовете са примери за хрущялни риби. Кокалестите риби са най-големият вид. Примерите варират от малкото водно конче до 450 килограмовата риба меч.
Изучаването на рибите, науката за ichthyology е от голямо значение. Рибите са важни за човека поради много причини, от тях най-важна връзката и зависимостта на околната среда от тях. По-очевидни причини за интереса към рибите е тяхната роля като умерен, но важен източник на храната в света. Този ресурс, някога смятан за неизчерпаем, сега познат като ограничен и в деликатен баланс с биологичният, химическият и физическият баланс на водната среда. Прекомерното ловене на риба, замърсяването и изменението на средата са основните врагове на управлението на правилното рибарство в сладките и солените води.
Друга практична причина за изучаването на рибите е тяхната употреба в контрола на болестите. Като хищници на ларвата от комар, те помагат да се ограничи маларията и други болести разнасяни от комара. Рибите са ценни лабораторни животни в много области на медицинската и биологичната разработка. На пример, лекотата с която рибите свикват към пленяването им позволява на учените да изучават поведение и психология. Рибите са най-вече важни в изучаването на животинското поведение, където проучвания на рибите дават широка база за разбирането на по-гъвкавото поведение на по-високите гръбначни.
Има естетически и развлекателни причини за интерес към рибите. Милиони хора отглеждат живи риби в домашни аквариуми просто за удоволствие от наблюдаване на красотата и поведението на животни непознати за тях. За много, аквариумните риби допринасят лично предизвикателство, позволявайки им да изпробват тяхната възможност да поддържат малка част естествена среда в техните домове. Спортният риболов е друг начин на наслаждаване на естествената среда, също задоволява милиони хора всяка година. Интересът към аквариумни риби и спортният риболов поддържа мултимилионни индустрии из целият свят.
Терминът "риба" се използва за много еволюционни подвидове. Той описва по-скоро форма на живот отколкото класификационна група. Като членове на групата phylum chordata, рибите споделят определени отличителни черти с другите гръбначни. Тези черти са хрилете в част от развитието, notochord или скелетната поддържаща пръчка, дорсалният кух нерв и опашката. Живите риби представляват пет класа, които са отделни един от друг както при четирите класа близки дишащи въздух животни-амфибии, влечуги, птици и бозайници. На пример безчелюстните риби (Agnatha) са единствените риби, които имат смукателна или филтрираща уста, черта която ги прави зависими към паразитният начин на живот. Те или нямат перки или имат слабо развити такива. Съществуващите примери на agnathans са миногите. Скелетите на рибите от вида Chondrichthyes са направени изцяло от хрущял. Съвременните риби имат недостиг на плавателен мехур и техните зъби и люспи са направени от еднакъв люспест материал. Акулите и скатовете са примери за хрущялни риби. Кокалестите риби са най-големият вид. Примерите варират от малкото водно конче до 450 килограмовата риба меч.
Изучаването на рибите, науката за ichthyology е от голямо значение. Рибите са важни за човека поради много причини, от тях най-важна връзката и зависимостта на околната среда от тях. По-очевидни причини за интереса към рибите е тяхната роля като умерен, но важен източник на храната в света. Този ресурс, някога смятан за неизчерпаем, сега познат като ограничен и в деликатен баланс с биологичният, химическият и физическият баланс на водната среда. Прекомерното ловене на риба, замърсяването и изменението на средата са основните врагове на управлението на правилното рибарство в сладките и солените води.
Друга практична причина за изучаването на рибите е тяхната употреба в контрола на болестите. Като хищници на ларвата от комар, те помагат да се ограничи маларията и други болести разнасяни от комара. Рибите са ценни лабораторни животни в много области на медицинската и биологичната разработка. На пример, лекотата с която рибите свикват към пленяването им позволява на учените да изучават поведение и психология. Рибите са най-вече важни в изучаването на животинското поведение, където проучвания на рибите дават широка база за разбирането на по-гъвкавото поведение на по-високите гръбначни.
Има естетически и развлекателни причини за интерес към рибите. Милиони хора отглеждат живи риби в домашни аквариуми просто за удоволствие от наблюдаване на красотата и поведението на животни непознати за тях. За много, аквариумните риби допринасят лично предизвикателство, позволявайки им да изпробват тяхната възможност да поддържат малка част естествена среда в техните домове. Спортният риболов е друг начин на наслаждаване на естествената среда, също задоволява милиони хора всяка година. Интересът към аквариумни риби и спортният риболов поддържа мултимилионни индустрии из целият свят.
Абонамент за:
Публикации (Atom)