Шпрот,трицона,цаца,копърка

Шпрот,трицона,цаца,копърка Тялото на цацата е странично сплеснато. Гърбът е тъмносин със синьозелен оттенък. Страните са сребристобели.На дължина достига 13 см и тегло -около 10 гр.
Цацата е стадна черноморска риба. При температура на водата под 6 градуса стадата се оттеглят във вътрешността на морето, а при по-висока температура се движат в прибрежните зони. Половата му зрелост настъпва на 1-годишна възраст. Голямата численост на цацата се дължи главно на факта, че хайверът се хвърля на порции почти през цялата година.
Цацата е планктоноядна риба. Независимо от дребните си размери тя има голямо стопанско значе

Brisling, Sprat and sprat, sprat sprat's body is flattened laterally. The back is dark blue with blue-green hue. Srebristobeli.Na parties have reached a length of 13 cm and weighing about 10 g - Black Sea sprat is the flock of fish. When water temperatures below 6 degrees herds retreated inland sea, and at higher temperatures moving pribrezhnite areas. His sexual maturity occurs in the 1 year of age. Great numbers of sprat is mainly due to the fact that caviar is thrown off in portions throughout the year. Sprat is planktonoyadna fish. Notwithstanding its small size it has great economic importance

Платерина

Тялото на платерината прилича на кефал. Покрито е с едри люспи, които напред достигат до задните носови отвори. Гръбните перки са две. първата е с бодилести лъчи. Цветът на гърба е тъмнозелен и стоманено-сив, а на корема-сребристобял. Отстрани на тялото има тъмни надлъжни ивици. Среща се по Черноморското крайбрежие. Движи се на стада. Може да живее и в сладки и в солени води до 80 промила. Хайверът си хвърля в открито море, по-рядко в крайбрежната зона.
Храни се с планктонни организми, обраствания по подводни предмети и дънни организми. Наподобява иларията, но е значително по-голяма. На дължина достига до 60 см, а на тегло до 3 кг. Също така в сравнение с иларията муцуната и е по-заоблена. И платерината, и иларията имат в задната част на хрилните капаци по едно характерно златисто петно. Платерината почти не навлиза в устията на реките. И двата вида се ловят често с въдица. Обикновено това става от кейове или буни. Навъртат се често и около устията на канали и в акваторията на пристанища. Не се плашат от шума и светлините – напротив, те дори ги привличат. През есента, когато се събират в многобройни пасажи, могат да се видят почти на повърхността. Ловят се на дъно като кефал, но с по-фина линия и по-ситни куки. На плувка обаче се вадят много по-често от кефала. Основното влакно в този случай е 0,22 – 0,24, а поводът с около една трета по-тънък. Куките са морски между №8–№12. Утежняването се прави с групирани сачми като при сладководен риболов. Най-ситната сачма балансира линията само на 15 см от долната кука. Втората кука се вързва поне на 30 см над тази сачма. Може да се замята и без плувка на рибе само с една сачма за потъването на стръвта. Това се прави главно от кейови стени в пристанищата и при дълбочина поне 4 метра. Предпочитаната стръв за тази риба и в този случай е морският червей, от който може да се слагат и парченца. След него по привлекателност идва скаридата, а накрая много по-зле се представя и торният червей. Кълването като при повечето морски риби е рязко, с повличане на такъма. Засича се веднага с китката на ръката, но не силно. Ваденето си е като на кефалова риба, при това с по-нежна уста. Внимателен контрол, без прибързване. Вкусни риби, но с доста кости. Подходящи са главно за пържене. Макар и по-рядко, с въдица в Черно море може да се хване от лодка и калкан – Psetta maxima maeotica, на стръв малка рибка, лефер – Pomatomus saltatrix, и паламуд – Sarda sarda, на чепаре или блесна. Това обаче е истинско изключение, защото ценните видове в нашето море са обект на професионален риболов с мрежи. В този смисъл почти никой по крайбрежието не си позволява да се отнася любителски с въдица към нещо, което му осигурява прехрана. Изключение е и срещата с нашите акули, които напоследък са много наплашени и намалели. За щастие така е и със страшилището за пришелците въдичари по нашето море – морския дракон.

Има голямо стопанско значение.

Platerinata's body resembles a mullet. Is covered with large scales, which first reached the rear bow open. There are two dorsal fins. the first is a bodilesti rays. The color of the back is dark green and steel gray, and the silver-belly. Side of the body has a dark longitudinal stripes. It is found along the seacoast. Moving herds. Can live in fresh and salt water to 80 per thousand. Caviar his throws in the high seas, rarely in the coastal zone.
Foods with plankton organisms, fouling on submerged objects and bottom organisms. Ilariyata resembles, but is significantly greater. Length reaches 60 cm and weight of 3 kg. Also in comparison with ilariyata muzzle and is more rounded. And platerinata and ilariyata have in the back of the gill covers one characteristic golden stain. Platerinata hardly enters estuaries. Both species are often caught with a hook. Usually this is done from wharves or incite. Often hover around the mouths of the canals and into the aquatic environment in ports. Do not fear the noise and lights - on the contrary, they even attract them. In the autumn, when collected in numerous passages, can be seen near the surface. Fished on the bottom as a mullet, but with a finer line and tiny hooks. On the float, however, earn much more frequently than mullet. The main fiber in this case is 0,22 - 0.24, and reason about one-third thinner. The hooks are among marine № 8 - № 12. Deterioration it is grouped with shots while freshwater fishing. Most granulated slug line balance of only 15 cm from the bottom hook. Varzva second hook is at least 30 cm above the ball. You can return without a fish float with only one shot to the loss of bait. This is done mainly by the quay walls in harbors and at a depth of at least 4 meters. The preferred bait for this fish, and in this case, sea worms, which can be placed and pieces. Once it comes in attractive shrimp, and finally, much worse is presented dung and worms. Pecking on most marinefish is sharp, with sweeps of gear. Immediately detect a wrist, but not strong. Bearing off process has Kefalov as a fish in it with a soft mouth. Scrutiny without premature. Tasty fish, but very bones. Are mainly suitable for frying. Though less frequently, with a hook in the Black Sea can be caught from a boat and turbot - Psetta maxima maeotica, a small bait fish, bluefish - Pomatomus saltatrix, and bonito - Sarda sarda, a flapper or shone. However, this is a real exception, because the valuable species in our seas are subject to professional fishing with nets. In this sense, almost no one on the coast are not allowed to refer to the amateur line to something that provided him with food. An exception is meeting with our sharks, which have recently been very scared and declined. Fortunately, so it is with the terror of strangers in our sea anglers - sea dragon.

There is a great economic importance.

Zebco® 202® Spincast Combo

Описание на продукта


Zebco 202 Spincast Combo. Идеален за средни сладководни риболов, Zebco 202 spincast макара е всички метални съоръжения, регулиращи се влача и за включване / изключване на обратната. Това, съчетано със 5'6 "прът Zebco. Повече подробности за 202 spincast макара: Труден ABS жилища; Положителни наемане; 2.8:1 предавателно отношение; Star-регулируем челно съпротивление; Вграден кука пазач; Хромиран покрива; Пре - навива с 10-LB. линия. Поръчайте днес! Zebco 202 Spincast Combo

Точно това, което бихте очаквали от Zebco. Трайни, надеждни, опростени и
лесен за използване. Един добър инвентар начинаещи.Product Description
Zebco 202 Spincast Combo. Ideal for medium freshwater fishing, the Zebco 202 spincast reel has all metal gears, adjustable drag and an on / off reverse. It's matched with a 5'6" Zebco rod. More details on the 202 spincast reel: Tough ABS housing; Positive Pickup; 2.8:1 gear ratio; Star-adjustable drag; Built-in hook keeper; Chrome-plated cover; Pre-spooled with 10-lb. line. Order Today! Zebco 202 Spincast Combo
Exactly what you would expect from Zebco. Durable, reliable, simple and
easy to use. A good beginners outfit.
you can buy from here

Лин-Tinca tinca

Други названия: лин, каленик, блатна пъстърва, блатарка


Описание: Той е като пришелец от наистина друг свят – света на мълчанието. Линът е може би най-привързаната към тишината и спокойствието наша риба. Иначе и той принадлежи към голямото рибешко семейство на шарановите. От всичките ни сладководни риби линът може би е най-слабо познатият вид за повечето хора. Причината е в това, че той никога не се е продавал в магазин или сервирал в ресторант. Това пък от своя страна е свързано с местообитанието му и почти пълната невъзможност да се лови в големи количества по промишлен начин. Така че линът е известен предимно на въдичарите. Колцина от тях обаче са имали среща с едър лин – това си остава загадка. Тялото на тази наистина златна риба е някак скъсено. То е леко изгърбено и странично сплескано, покрито със ситни, здраво хванати към кожата люспи. Другата забележителност на лина е, че той е покрит с дебел прозрачен слой слуз. Някои учени смятат, че това му помага при провирането през стъблата на водните растения. Той прави рибата като гланцирана и необикновено хлъзгава, ако се хване в ръце. Когато линът бъде изваден от водата на въздух, този предварително “желиращ” го слой започва да потъмнява на големи петна, които сетне се олющват, откривайки златните люспи. В традиционните представи на западноевропейците на лина се приписват почти човешки качества. Дори и днес, в иначе сериозни справочници по риболов, продължава да се твърди, че линът е рибешкият лекар. Всички наранени и нахапани от хищници риби отивали при д-р Лин, за да се отъркат в неговата целебна слуз. Така раните им веднага зараствали. Това било и причината щуката да дели една е съща ниша във водоемите с него, без да му налита. От цялата тази романтика обаче, изглежда, е истина само последното изречение, и то с допълнението, че слузестият хлъзгав рибок не е по вкуса нито на костура, нито на бялата риба, дори и да им се поднесе, както се казва, на тепсия. Сред другите забележителни черти на тази наша риба е и фактът, че при нея имаме най-ясно различаване на мъжките и женските индивиди. Мъжките линове имат по-дълги и някак по-стройни чифтни коремни перки. Цветът на лина е зеленикаво-златен. Гърбът е по-тъмен, а страните преливат като скъпо, ситно изковано бижу. Коремът е по-светъл, но пак е с метален вид. Перките са хармонично окръглени, жълтеникаво-кафеникави на цвят. Очите са изненадващо малки и червени. Устата е месеста, с по едно малко мустаче в ъглите. Линът е много бавно растяща риба. На дължина той може да достигне 50–60 см, а на тегло дори над 5–6 кг. Характерно за него е и дебелото опашно стъбло, което придава известна тромавост на неговия силует. Линът е и истински рибешки мързеливец. Напълно възможно е той да живее с години на едно и също място във водоема. Движенията са му вяли и бавни, което обаче не му пречи да се преобразява в истински борец след засичането. Линът обитава тихи и обрасли с висша водна растителност води – блата, язовири, гьолове от речни разливи и дори заливи без течение в самите реки. Храни се предимно по дъното, ровейки в тинята за личинки и червеи. Топлолюбива риба, която предпочита плитките части на водоема, които сутрин първи се нагряват, а вечер последни изстиват, но задължително в близост до покрити с растителност пространства – камъш, ръждавец, тръстики, които є дават храна, сигурност и спокойствие.




Стръв и захранка

Гоненето на лин понякога се превръща в обсебваща страст. Причината е в своенравния и предпазлив противник, който може до крайност да амбицира въдичаря. В такива случаи дори имаме първите признаци на “линска болест”. Колегата започва да говори само за едър лин, оборудва се с гребло или котва за чистене на водораслите, започва да проучва рецепти за ароматизирани качамаци и прочие. За щастие болестта се лекува лесно – с пет-шест успешни излета на типично линско място, при което е нацелена добрата за деня стръв. Класиката в случая предполага по-едри от средните торни червеи. Така големината им ще гарантира, че дребните плевелни рибета няма да смущават атаката на лина. И земните червеи вършат работа, но нямат миризмата на пресните торни, която очевидно дразни чувствителното обоняние на лина. Грозд едри бели червеи също е добро решение, особено ако в подхранката сме хвърлили кастери, а и червеите са ни от боядисаните в червено. Тестените примамки с ароматизиратори също са класика, но резултатността им е по-изразена в сравнително чисти петна за риболов. Вареното жито и ситната, леко смачкана млечна царевица понякога оправят положението, но както често се случва, големи парчета са вадени и на най-обикновен мачкан хляб.
Линът като стръв

Като стръв въпреки подчертаната си издръжливост и жизненост линът изобщо не бива да се употребява. Нито един от нашите хищници няма да се съблазни на линче освен при липса на друга живинка. Така че всякакви опити са излишно унищожаване на тази красива и ценна риба.
Кулинарни качества

Месото на тази обитаваща сред водорасли и шавари риба е изненадващо крехко, бяло и нежно. Вкусът му е превъзходен, без каквито и да е следи от тинен или горчив растителен привкус. Линът е отличен за пържене. За приятелите на майстора това е рядък и изключителен шанс да опитат подобен деликатес. Ето защо трапезата с лин не бива да се претупва с каса бира, каквато

Пираня

Пиранята е най-хищната риба в света. Обитава големите реки на Южна Америка - Амазонка и нейните притоци, Ориноко, Рио Парагвай и др.
Обикновенно пираните се движат на пасажи от няколко риби - от двойка до над 20-30 риби. Груповите им атаки им позволяват да убиват по-едри от тях животни. Отлично умеят да надушват кръвта и това привлича към нападната жертва множество други пирани. Така върху плячката се нахвърля непрекъснато растящата "орда" от пирани, които могат да станат стотици. Тези страховити хищници са способни за 30 минути да изядат животно с размерите на кон, което ги прави едни от най-хищните същества на планетета.
Всъщност в менюто им преобладават риби, насекоми, мърша, но понякога нападат и доста едри животни, особено ако по тялото им има и малка кървяща рана, което привлича стотици от тези риби.
Пираните са сравнително едри риби. Достигат на дължина 20-30 см., някои видове - 40 см., а най-едрите достигат над 60 см. Женските риби обикновено са по-едри от мъжките. Размножават се чрез хайвер, който самките снасят в добре защитени места. Малките се раждат след 2-3 денонощия.
Още първите европейски колонизатори в Южна Америка се сблъскали с тази риба, която всявала ужас, както сред тях, така и сред местните индианци. Пираните често са почитани от коренните жители, като сред някои индиански племена от басейна на Амазонка е и обожествявана. Няколко индиански племена от Бразилия, Венецуела, Гвиана и Перу свързва интересен обичай на погребение. Трупът на умрелия, украсен с цветя, под ритъма на песни се спуска във водите на реката. Само след миг водата около трупа буквално закипява. Върху него се нахвърлят пирани, чиито брой расте с всяка секунда и достига стотици. Само след няколко минути от водата се изважда скелет.
Съществуват много видове пирани, като най-зловеща слава има червената пираня, считана за най-хищна от всички.



Рибарят и златната пираня
Легенда за това кой развъди пираните в Габровско.


Имало наскоро в едно сегашно време една дядо и един баба (или обратното). Дядото бил пенсиониран (съкратен) селски даскал, а бабата - пенсионирана (съкратена) ПиАр-ка на селския кмет, който умрял от старост и освободил поста за друга партия. Притиснати от немотията, едната дядо и единият баба се заселили в колибка до малък габровски язовир и започнали да се прехранват с лов (на къртици) и риболов (на таранки). Бабата бил чудовище, дядото била душица:) Когато старецът се връщал без риба, гадното женище му прилагало рибарско садо-мазо. Слагала го в една голяма тенджера и го варяла, докато овкуси чорбата и я докара до кулинарна готовност за консумация.

Така си минавали ден подир нощ и обратно, когато веднъж дядото, както си бил за риба на язовирчето, му се наложило да нагази във водата, за да си дезинфекцира мазолите. В момента, в който жабите побягнали панически, рибарят усетил пронизваща болка в левия глезен, излетял на сушата и що да види - голяма златна зъбата пираня му хрускала лакомо вмирисания ахилес.

Дядото заревал от болка и го ударил на молба:

- Моля ти се, златна пираньо, пусни ме и ще ти изпълня три желания плюс още едно бонус... евентуално!

И чудото станало. Пиранята пуснала крака на дядото и заговорила с човешки глас на чист български език с лек амазонски акцент:

- Добре! – казала хищната риба. – И без това имам нужда от една камара ъпгрейди! Имаме ли сделка... или НЕ?

- Имаме! – казал облещеният старец и захапал фас от цигара „Мелник”, забутан в кутията с кукичките.

- Първо искам чисто нов аквариум с климатик на Златни пясъци, че като се изтърколи лятото, направо ще съм за консерва при първия студ. Ама аквариумът да е луксозен и огромен, като при стария ми собственик!

Дядото мълчал и слушал. Пиранята продължила:

- След това искам фитнес-инструктор, който да ме извае от златна пираня в диамантена. Както стария ми собственик ме превърна от обикновена пираня в златна след серия от зловещо изтощителни тренировки.

Рибарят допушил „мелнишкия” фас. Почесал се по зарунтавелия врат и продължил да слуша златната пираня. А тя нареждала:

- Искам и зъби, ама хубави, здрави и големи, като на професор Юлиян Вучков, че моите се амортизираха и потрошиха от ужасната ви еко система. Ех, как се грижеше за зъбите ми моят предишен собственик! От неговата вълшебна паста за зъби придобих захапка за ядене на закалена ламарина с гарнитура от шарнирни болтове...

Тук дядото вече започнал да цъка с език, а рибата-хищник не спирала:

- Станаха вече три желания, а договорката за бонуса не си забравил, нали? (Старецът кимнал отчаяно.) Ами, за бонуса... искам мощен PR екип и тотална медийна известност с гостувания в праймтайма на всички ефирни телевизии и то по два пъти, преди и след рекламите. Желателно е да надмина по публични изяви дори предишния си собственик!

В този момент се случило нещо шокиращо и неочаквано за самозабравилата се златна пираня. От близките тръстики с боен нинджа вик се изстреляла бабата и стоварила тежкия си стоманен тиган върху нищо неподозиращата зъбата риба.

След няколко секунди дядото се окопитил, надвесил се леко нахилен над размазаното тяло на агонизиращата златна пираня и попитал:

- И все пак, ще ми кажеш ли името на бившия си собственик, преди да издъхнеш?

Хищната риба се изцъклила, събрала сетни сили и с финалния удар на сърцето си промълвила:

- Бойко Борисов!




Уловиха червена пираня в габровски язовир. Търсят как хищникът се е появил във водоема Мъжка пираня с дължина 28 см и с тегло 340 г е била уловена от рибар в язовир “Пача бара” край габровското село Гиргини. Това съобщи началникът на териториалното звено на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури Пламен Христов. Рибата има четири реда триъгълни остри зъби - по два реда на челюст, а възрастта й е между 5 и 10 години.

Риболовците са занесли странния екземпляр на Христов, за да потвърди или да отхвърли версията им, че наистина става дума за пираня. Софиянец е уловил рибата “на червей” в събота. Христов е установил, че рибата е разновидност на червената пираня - най-хищният вид. По думите му тези риби се срещат в Южна и Централна Америка. Живеят в реките Ориноко и Амазонка и в техните притоци, а името им идва от река Пираниа, където са били открити за първи път.

Според Христов няма обяснение защо тази южна риба е хваната в Габровско, освен да се търси субективна намеса. Той смята, че някой, който развъжда тези риби, или ги е изхвърлил в микроязовира, или е искал да ги развъди с неизвестна цел. Агенцията ще направи проверка дали в микроязовира има и други екземпляри. Христов е потърсил мнението и на ихтиолози от катедра “Аквакултура” при Тракийския университет в Стара Загора. Специалистите потвърдили версията на Пламен Христов и обяснили, че наистина става дума за разновидност на червената пираня с латинското наименование “пиго центрус нетарари”.

Шигенобу CELILO Графит Spinning Rod

Описание на продуктаРиболова в североизточната и северозападната част са били в turmout да кажа най-малко. Все пак бъдещето изглежда светло. Езерото пъстърва да се върне силна през последните няколко години и в северозападната част на реките се виждат най-силните пистите на сьомга и Steelhead в близката история. С въвеждане на някои от най-добрите рибари на тези води ние разработихме серия Celilo. Скромност хвърлят през прозореца ние закован на тези действия и разработи добра сьомга, пъстърва и долната подскачащи пръчки графит. Въпреки, че красива, ти не трябва да се вземат, че втора ипотека, за да заредите лодка с тях.

--------------------------------------------------------------------------------

Информация за продукта
Мнения на посетители: 44156 в Спорт & открито
Размер: CE-S-602UL-1
Марка: Шигенобу
Модел: CELILO SR
Издаден на: 2009-03-10
Размери: 1,00 кг
Отзиви на клиентитенай-добрите за риболов полюс
за цената, това поле се преформи всички останали в своя клас. можете да усетите това, което привлече прави си силен. Аз риба 2 пъти седмично и имат много високи цени пръчки, но обичам тази пръчка най-добрите.

Чудесно за пъстърва
Голяма пръчка за пъстърва, дори и на по-големите. Риболовът с 3 паунда тест зелена линия Максима на Stradic 2500fh макара, то се превръща рибата бързо. Аз ги предпочитам на графитни пръчки Daiwa съм имал.

Добро качество на Род
Аз тези пръчици, закупени през миналата година и след лятото на риболов с тях съм много доволен.



Product Description
The fisheries of the Northeast and Northwest have been in turmout to say the least. However the future looks bright. The lake trout have come back strong in the last few years and the Northwest rivers are seeing the strongest runs of salmon and steelhead in recent history. With input from some of the top fishermen on these waters we developed the Celilo series. Throwing modesty out the window we nailed these actions and developed the perfect salmon, trout and bottom bouncing graphite rods. Although beautiful, you don't have to take out that second mortgage to load the boat with them.
Product Details
Amazon Sales Rank: #44156 in Sports & Outdoors
Size: CE-S-602UL-1
Brand: Okuma
Model: CELILO SR
Released on: 2009-03-10
Dimensions: 1.00 pounds
Customer Reviewsthe best fishing pole
for the price this pole out preforms all others in its class. you can feel what the lure is doing its intense . i fish 2 times a week and have a lot of high priced rods but love this rod the best .

Great for trout
A great rod for trout, even the larger ones. Fishing with 3 lb test green Maxima line on Stradic 2500fh reel, it turns the fish quickly. I prefer them to the Daiwa graphite rods I've had.

A Good Quality Rod
I purchased these rods last year and after a summer of fishing with them I have been very pleased.
http://astore.amazon.com/fishing-fish-20/detail/B001V7ETTO

Распер (Aspius aspius)

Расперът е една от най-бързите сладководни риби в нашите големи реки. По бързина може да си съперничи единствено със пъстървата, а за капризите му и за неговата предпазливост може да ви разкаже всеки опитен спинингист. Особено добри условия за распер има в големите реки с каменисто дъно с неравности по него. Отлични са районите около прагове и бентове и места където силното и бързо течение преминава в умерено.

Расперът е типичен хищник, който се храни предимно с дребна риба обитаваща повърхностния воден слой. На дължина при обилна храна той може да нарасне до 60–80 см, а на тегло достига 6–7, а рядко и дори 10 килограма. Гърбът на сребристата отстрани риба е доста широк, синкав или тъмносив с леко странично преливане. Люспите са сравнително ситни, а плавниците – големи, щръкнали и сивкави на цвят. Очите на рибата са жълти със зелена черта в горния край. Опашният плавник е могъщ и широк с твърди лъчи, но за разлика от този на клена е с дълбоко стреловидно изрязване в средата. Устата на распера е голяма, с тъмна издатина на долната челюст, която се прибира в нарочно вдлъбнато място на горната челюст. Главата му е по-заострена от тази на кефала, пък и цялата риба има по-стремително удължен силует от него. Расперът е отявлен хищник, след като навърши година или по-скоро достигне към 200 грама тегло. От този момент нататък той безпощадно преследва дребните рибки, с които се храни – уклейки, бабушки и белици.


Плячката сигони като често издава присъствието си на повърхността с т.н. „бухкания” с опашка. В нашите реки потенциални негови жертви са уклейките и пръскачите, наричани още планински уклеи. Освен в малките реки, пръскачите се срещат в долните течения на Струма, Марица, Искър и други наши реки, където са една от потенциалните жертви на расперите. Нерядко расперът напада кефалчета, бабушки и други рибки със сребристо, тяло източено тяло. Той е хищник, който през топлите месеци от годината ловува предимно в горните водни слоеве, а в късната есен, зимата и ранната пролет се храни в дълбоките води.

Методи на ловене

Основният начин да се гони сериозен распер вече е само спининговият риболов. Ако е нужно, блесните могат са се утежнят – най-добре с монтиране на допълнителна 5–6-сантиметрова телена ос пред тях по линията с нанизани сачми. Така далечината на замятането става към 30–40 метра, което е достатъчно, за да достигнем местата, на които рибата гони. Блесните се водят сравнително бързо, като ударите често стават в последните десетина метра преди брега. Расперът бие яко и често се набожда на всички жила на тройката. След първия му отчаян порив за свобода го водим без много аванти, защото устата му е здрава и рядко се откача. На булдо ударите често завършват и с късане, особено привечер, когато и по-едрите парчета тръгнат да патрулират за летящи насекоми.



Кулинарни качества

Като при повечето хищници – отлично месо, с туширан и съвсем слаб рибешки вкус. То е възтлъсто и бяло. Местната дунавска традиция изисква парчетата от распер да се пържат в силно нагорещен тиган без предварително овалване в брашно, и то не в олио, а в свинска мас. Така малките костици изчезват, а вкусът наистина дълго се помни.

Бай Ганьо за риба

"Бай Ганьо" за риба"Само не ходете на Марица, понеже риболовът там е забранен. Първо стрелят, после питат, или най-малкото - бой и после в реката! А за тези, които стигнат турския бряг, няма да е само бой... На останалите места в Гърция може да се лови без проблем." Това са инструкциите, които получавам по електронната поща от Цербер. Той е български емигрант, работещ в Гърция, и е избрал името на зловещото куче от старогръцката митология за свой ник в риболовния портал .

Влизането на България в ЕС освен всичко друго донесе и неочакваната екстра за риболовците да ловят без билет, такса или каквото и да е разрешително на територията на Гърция. От няколко месеца насам ранната съботна сутрин на контролно-пропускателните пунктове Кулата и Илинден минава по един и същ начин: стотици автомобили, натоварени с въдици, палатки и всякакъв друг вид риболовно снаряжение, се отправят към Гърция под снизходително усмихнатите погледи на служителите от южната страна на границата.

Без фасове, моля

Колоната от автомобили се изнизва бързо покрай гръцкия граничен пункт Ексохи, на около 12 км южно от Гоце Делчев. Отстрани гърците са поставили огромен десетметров надпис на чист български език "Моля, не хвърляйте незагасени угарки от цигари сред природата!", който ви се набива в очите, докато показвате личната си карта. По-късно ще разберем, че надписът съвсем не е случаен.

Целта на повечето пристигащи през Илинден и Ексохи български риболовци е Потами - село, разположено на около 30 км от граничния пункт. От Ексохи надолу тръгва хубав асфалтиран път, по който няма нито една дупка. След десетина минути се стига до общинския център Като Неврокопи, градче с 3000 жители, което сутринта още спи. По-нататък шосето, отново без нито една дупка, поема в планинска междуселска дестинация и стига до язовира в Потами. Навремето селото е било българско, носело е името Борово, но през двадесетте години на миналия век народът се е изселил в Западна Тракия и България, а на негово място са пристигнали гръцки бежанци от Турция.

Грък шаран не яде

В Гърция за разлика от опосканите и изгребани български реки и язовири има страшно много риба. Сладководната, която се е развъдила до безобразие, не представлява почти никакъв интерес за местните риболовци, тъй като гръцката кулинарна култура опира само до морските видове. С една дума - никой грък не желае да си цапа ръцете с миризливи люспести шарани.

Именно шараните обаче са основната цел на българската риболовна атака. Шаранът може да се консумира пържен, печен, на фурна, на плакия, на керемида, пълнен с орехи, а става и за консервиране в буркани. Освен това в Гърция се лови абсолютно безплатно. Цербер ни е предупредил, че законите все пак са строги по отношение на режима на риболов, но пък никой не следи за спазването им в сладките води, тъй като рибата е считана за малоценна. Имате право да ловите с две въдици с по една кука и дневно да задържите до два килограма риба. Останалият улов трябва да се пусне обратно във водата, за да се поддържа рибният баланс.

Добър ден, България

Впрочем, както се убеждаваме сами, гръцкото риболовно законодателство, наредбата за изхвърляне на фасове и въобще цялата цивилизация, с която се свързва присъствието на която и да е страна в ЕС, приключва до брега на язовира в Потами. Там всички са избрали българското, и то в най-лошия му вариант.

Хидросъоръжението е разположено в района, където река Доспат се влива в Места, и служи за производство на електроенергия. Километричният бряг е плътно зает от стотици палатки и автомобили, всички до един с българска регистрация от София, Пловдив, Благоевград, Кюстендил и Перник. Пристигайки, оставаме с впечатлението, че Бойко Борисов вече е решил проблема със софийския боклук и го изхвърля именно тук, до язовира в Потами. На брега ни посрещат купчини отпадъци с марка BG - пластмасови бутилки от бира, безалкохолни напитки и минерална вода, стъклени шишета от фабрична ракия и домашна шльокавица, туби от автомобилно масло, консервни кутии и хиляди употребявани и захвърлени найлонови торбички. Контрастът с видяното преди това е невероятен, тъй като гръцките селца, през които сме минали на идване, са чисти и подредени до педантичност.

В Гърция неслучайно е забранено паленето на огън сред природата, особено след като страната това лято беше изпепелена от горски пожари. На язовира обаче има колкото българи, толкова и остатъци от огнища. Всичко това в сърцето на красивата северна част на планината Фалакро. С една дума - толкова съсипано с боклуци място едва ли може да си представите. Добър ден, България.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=383790

сьомга

Описание на сьомгата в естествена среда
Продълговато, тънко и странично сплеснато тяло със сребриста кожа и къса разклонена опашка. По главата и гърба има ситни черни точки.Тя е също проходна риба. Спада към благородните пъстърви. Обитава Атлантическия океан от р. Печора до Португалия. Отхранва се в морето, а за размножаване влиза в реките. Тя е хищник. Полова зрелост достига между 3 и 5 години. Малките риби тежат от 1,0 до 2 - 2,5 кг. На дължина достига до 1,5 м, а на тегло - 40 кг. Ловят се най-често екземпляри между 5 и 15 кг. Месото й има високи хранителни и вкусови качества, но през размножителния период е белезникаво и безвкусно. В сьомгата са установени фолиева и пантотенова киселина, биотин, витамин В1, В2 РР, а в черния дроб - до 30 - 35% мазнини.




Миграцията на сьомгата - атлантическата сьомга е известна като царят на рибaтa; тя прави огромно пътуване през живота си, минавайки през потоци с прясна вода, където хвърля хайвера си и после с малките си се завръща в океана, преминавайки огромни разстояния. Тяхната способност да се връща нагоре по течението изумява учените и биолозите. Освен красива е и известна като бореца сред рибите, символ на чисти, незамърсени води.

Блескач (уклей)-(Alburnus alburnus)

Тялото на блескача е странично сплеснато и удължено. Устата е ясно насочена нагоре. Люспите имат сребрист блясък и леко упадват при улавяне на рибата. Между коремните перки и аналната перка има кил без люспи. Гърбът е синкавозеленикав, а страните и коремът - сребристобели. На дължина досига около 18 см, а на тегло - около 50 г. Въдичарите обаче знаят, че това не е точно така, защото в нашенските рубрики “Добър улов”, “Златната въдица” и “Лична слука” неведнъж сме виждали снимки на “исполински” уклеи с дължина 25 см и тегло към 160–200 грама. Но все пак ихтиолозите имат право, защото уклеи с рекордни трофейни размери се срещат наистина само по изключение. Уклеят е рибка с продълговато, странично сплескано тяло, с изящна стремителност и хармоничност. От пръв поглед е ясно, че имаме работа с отличен и бърз плувец. Гръбчето най-често е зелено, синьо-зелено или сиво-зеленикаво, а понякога и с по-тъмен маслинов оттенък. Част от оцветяването на гръбчето сякаш премива странично и по-надолу, където се губи в подчертано металното сребро на люспите. За такова малко рибе те са добре оформени и достатъчно едри. Характерно за тях е, че лесно и бързо опадват при хващане на уклея в ръце. Перките най-често са сивкави, като в основата си могат и да жълтеят леко. Характерна за рибката е и аналната перка, която е удължена подобно на кил. Очите са подчертано сребристи. Като повечето риби на въздух уклеят губи част от красотата на цветовете си, но все пак не така рязко, както това става с балканската пъстърва. Долната челюст на уклея е не само по-дълга от горната, но е и характерно извита нагоре. Това показва и типичният за тази рибка начин на хранене – често на самата водна повърхност, преследвайки малки мушици, комари и други ситни летящи твари. Рибката живее около 8 години, у нас достига полова зрелост на втората си година. Размножава се през втората половина на пролетта на големи пасажи, като хвърля хайвера си на порции в зависимост от температурата. У нас се среща във всички реки, в лимани и в други застояли води. Той е топлолюбив вид. Придържа се в горните слоеве на водата, където температурата е по-висока. Движи се обикновено на малки стада. Хайверът си изхвърля на порции от май до юни по места с бързо течение на водата, по чакълести дъна и поо-рядко ппо подводна растителност по която полепва. В зависимост от температурата на водата излюпването става за не повече от 3 - 4 денонощия. При рязкото и понижаване за няколко дни уклеят прекратява хвърлянето на хайвера и го подновява чак когато температурите трайно се повишат. В нашите води тази рибка е разпространена почти навсякъде. Все пак по-добре се развива в дълбоки водоеми с бистра и чиста вода – язовири, кариери за вадене на чакъл, реки със средно течение. Определено не му понасят блатата и горните участъци на реките, едно, заради студената им вода и, друго – заради бързеите, които не обича много. В заключение за вида може да се каже, че предпочита стоящи или бавно до умерено течащи води с по-голяма дълбочина, независимо че обитава предимно горния им слой. Оттук следва и изборът на местата за риболов на уклей: във водоемите със стоящи води – места с по-рязко увеличаване на дълбочината и със стръмни, не обрасли брегове; в реките – вирове с обръщане на течението и пак с достатъчна дълбочина.

Храна за блескача са планктонни организми - главно ракообразни и по-рядко водорасли, ларви на насекоми и насекоми, паднали във водата.Уклеите редовно изскачат над водата, особено привечер, когато насекомите са близо над нейната повърхност. Те ги атакуват директно или, скачайки, ги намокрят с пръски вода, за да прекъснат полета им. Това, разбира се, важи за по-големите, вече поотраснали рибки, иначе ситният уклей се храни предимно със зоопланктон. Понякога напада хайвера на други риби, както и собствения си хайвер, а така също и ларвите на рибите.

Кротушка

Кротушката е малка вретеновидна рибка от семейство шаранови. В зависимост от условията на обитаване при тази рибка се срещат известни различия в големината и цветовете на тялото. Все пак максималните є размери са 20 см дължина и тегло от 100 г. Средните параметри на ловените с въдица риби обаче рядко надхвърлят 12–15 см. Кротушката има стремителен вретеновиден силует с хармонично поставени жълтеникави плавници, които са изпъстрени с тъмни пресечени жилки. Гръбчето е зеленикаво-кафяво, сивкаво или дори маслинено. Люспите са сравнително едри за размера на рибката. Характерно е, че по тях няма слуз. От двете страни на тялото по протежение на страничната линия са оформени ивици от по-тъмни петна. Техният цвят може да варира от тъмнокафяв през почти черен до синкаво-черен. Главата на тази рибка е сравнително едра, с големи очи и долно разположена уста, в ъглите на която има по едно мустаче. Всичко това идва да ни каже, че имаме работа с типична дънна риба. Характерно за нея обаче е, че е способна да обитава и доста плитки води, независимо дали са подвижни или не. Все пак предпочитаните от кротушката води трябва са чисти, като дъното да не е много затревено или тинесто, а покрито със ситен чакъл или пясък.


Стръв и захранка

Кротушката е стадна риба, а това означава, че захранката и подхранката могат да ни свършат великолепна работа. На всичкото отгоре трябва да ни е ясно, че кротушката е една от най-типичните дневни риби, които се срещат у нас. Така че, ако ще се отдаваме на кротушкарската страст, няма никаква нужда да сме по тъмно на водоема. По-доброто решение е да си отспим и някъде към 8 часа да подхванем началото на един незабравим ден в компанията на смелите и лакоми малки рибоци. Захранването на мястото е толкова важно, колкото и правилният му предварителен избор. А той се свежда до няколко прости правила: чисто от водорасли дъно, най-добре каменисто или пясъчно. Дълбочина според сезона – есен и ранна пролет и над 2 м, а през лятото и на по-плитко. При течащи води и топло, слънчево време пасажите от кротушки се държат в плитки и среднодълбоки бързеи. Естествено, за да не хабят сили, рибоците “кротуват” на завет от течението зад някой по-голям камък и се придвижват скокообразно до следващото укритие. Ето защо захранването трябва да се съобрази с конкретните условия, като в спокойни води се хвърлят 5–6 топки мачкан хляб с глина. Докато при течение се минава на често захранване с малки топчета. И в двата случая не бива да се вживяваме много в състава на захранката. Накиснат хляб с глина и малко кюспе е вече разкошен вариант. Ролята на глината е основна. Тя дава миришещата на храна мътилка, която дънно хранещите се рибки надушват отдалеч и проследяват до мястото със същинската захранка. Подхранка на вече събралите се кротушки може да се подава непрекъснато, но по мъничко. Целта е се поддържа “интересният” хранителен облак около нашето си място. В подхранката може да се пуснат и доза-две накълцани торни червеи, особено ако имаме изразен спад в кълването.

Качества като стръв

За риболов на речен кефал, бяла риба и по-едър костур на плувка това е една от най-предпочитаните рибки за стръв. Ако обаче се монтира на дънна линия, се използва или горна позиция на класическо чепаре, или монтаж с междинен поплавък на повода – стиропор, булдо, корк.

Кулинарни качества

След като порядъчно се измъчим с изчистването на тези мъници, може да му отпуснем края и да се готвим за среща с един прославен в чужбина специалитет. Най-разпространеният начин за приготвяне на кротушки е пърженето. Във Франция ги предпочитат оваляни в галета и докарани до златисто в леко подлучен зехтин. В Русия и Полша преди пърженето рибетата се потапят в сметана. Месцето на кротушките е бяло и леко и дори малко сладникаво. Единственият недостатък на малкото украшение за софрата е възтвърдият гръбнак за такава малкарибка. Независимо от тази подробност пържените кротушки са нееднократно описвано мезе в класическата литература. Изобщо с пенлива нагарчаща бира или тънко резливо бяло вино тази риба наистина надскача отпуснатия и от Бога мизерен ръст.

Риба-История на живота

Всички видове на живот на рибата имат връзка с адаптацията на общата среда, физическата, химическата и биологичната. В изучаването на живота на рибата, всички взаимни зависимости на техният живот, като поведение, движение, възпроизвеждане и психични характеристики, трябва да бъдат включени.

Връзката им с разнообразните места за живеене е голямата разновидност на жизненият им цикъл. Повечето от тях снасят от сравнително малки яйца от няколко дни до няколко седмици или повече след като яйцата са разпръснати във водата. Новоизлюпеното не е напълно развито и се нарича ларва докато телесните структури като перки, скелет и някои органи не се развият напълно. Животът на ларвата често е много кратък, обикновено по-малко от няколко седмици, но може и да е много дълъг, някои миноги живеят като ларви за поне пет години. Младите риби и ларвите, трябва да израснат доста преди да стигнат полова зрялост и техният малък размер и други фактори, често показват влиянието на района, в който живеят в сравнение с възрастните. Например, някои тропически крайбрежни риби имат пелагична ларва. Храната на ларвата също е различна и те често живеят в плитки води, където са скрити от хищници.

След като рибата достигне пълен размер, дълголетието на живота и е обект на много фактори, като вродена норма за стареене, натиск от хищниците и природата на локалният климат. Дълголетието на вида в защитена среда(аквариум) може да няма нищо общо с продължителността на този вид на свобода. Много от малките риби живеят само от една до три години най-много. Някои от големите видове могат да живеят от 10 до 20 години и дори повече.

Поведение

Поведението на рибата е сложно и разновидно. Като при повечето животни с централна нервна система, природата на отзива на индивидуална риба към стимули от заобикалящата я среда зависи от наследствените черти на нервната и система, от това което е научила от миналият опит и от природата на стимула.

Рибите възприемат света около тях чрез обичайните чувства на зрение, миризма, слух, допир и вкус и чрез специална страничен детектор за свойствата на водата. В малка част от рибите, които възпроизвеждат електрични полета, процес, който е най-добре да се нарече електролокационен, помага за възприятието. Някои от тези чувства често е подтиснато за сметка на другите в зависимост от адаптацията на рибата. При рибите с големи очи, чувството за миризма може да е подтиснато; други с малки очи, ловуват чрез миризма.

Сънят при рибите, всички от които нямат клепачи, се състои от отпуснато състояние ,в което рибата поддържа баланс и се движи бавно. При атака или раздразнение, повечето от тях могат да избягат бързо. Някои видове риби просто лежат на дъното когато спят. Повечето риби от типа морска котка и щипок както и някои змиорки и електрически риби са напълно нощни, като през деня спят в дупки, дебели растения или други защитни части на околната среда.

Комуникацията между членовете вида или между два или повече вида често е много важно, най-вече при размножаването. Методът на комуникация може да бъде визуален, при малките и големите риби.Видът на комуникация може да бъде визуален между малките така наречени риби чистачи и големитериби от различен вид. По-голямата риба често позволява на чистещата да влезе в устата и за да премахне паразитите. Чистещата риба се познава по отличителният и цвят и действия, следователно не бива изяждана, дори когато по-голяматариба е хищник.

Морето ври от хамсия след труса

Хамсията - по-голямата братовчедка на цацата, напълни морето край Варна.


"Гъмжи навсякъде край бреговете ни", потвърди научният сътрудник от Института по рибарство във Варна Константин Михайлов.

Хамсията зимува в Мраморно море и се задържа при нас само за 2-3 месеца. Тя е от семейството на малките клупеидни риби заедно със сардината, цацата и карагьозът. Табиетлиите я ловят на въдица само до края на август и си я осоляват. През септември вече става прекалено мазна и може да граняса.

В Черно море има и азовска хамсия, която зимува там. През зимата пък във Варненското езеро има едра хамсия заради топлата вода в него от ТЕЦ.

За едни хамсия, за други сомове! 115-килограмов сом изплува от пресъхващия язовир "Гарваново" до едноименното хасковско село, съобщиха очевидци. Заради липсата на кислород рибата измира, потвърди РИОСВ.





Земетресението в морето пред Шабла най-вероятно напълни нашите води с хамсия. Гъмжи навсякъде край бреговете ни, потвърди научният сътрудник от Института по рибарство във Варна Константин Михайлов.

Най-старите варненци си спомнят как през 1942 година земетресение по черноморския бряг на Турция е предизвикало същия феномен. През ноември Южният плаж в града е гъмжал толкова от тази риба, че хората са влизали във водата и са я гребели с кофи и кошници. На пясъка са били струпани пирамиди от хамсия.

“За съжаление ние ловим само от 30 до 60 тона годишно хамсия, а сафрид - двойно повече. Тя зимува в Мраморно море и се задържа при нас само около 2-3 месеца. Хамсията е от семейството на малките клупеидни риби, вкоето са също сардината, цацата и карагьозът. През деня обаче тя се движи в горните слоеве на водата и у нас нямаме специалните тралове, с които се лови. В Турция хващаха по 300 000 тона годишно, които изнасяха с хладилни самолети за борсата в Хамбург, където вървеше на едро по 7 евро килограма”, казва научният сътрудник Виолин Райков, който е представителят на България в Черноморската комисия. В България хамсия се хваща с грибове и таляни. Грибовете представляват дълга 600-метрова мрежа, която се пуска рано вечер с лодки и рано сутрин се издърпва на брега на ръка от 10-членна бригада.

Миналата година обаче уловът на турците на хамсия падна под 150 000 тона. В най-луксозните нощни заведения на Истанбул няма ордьовър, в който да не се мъдри голяма тлъста осолена есенна хамсия. Уличните продавачи в търговския квартал Аксарай бутат колички с газови котлони и пържената хамсия там върви като сусамените гевреци цяла нощ.

По-големите табиетлии у нас ловят на въдица хамсия само до края на август, за да я осоляват. През септември тази риба става прекалено мазна и може да граняса.

“Хванал съм хамсия за мариноване за около 20 буркана от началото на лятото, но няма къде да се лови, защото на пристанището във Варна ни изгониха”, каза 75-годишният бай Иван. Той цял ден клати 8-метров прът с нанизани чепарета в зелен цвят и понякога хваща по 10 хамсии наведнъж. За любителски улов трябват малки кукички, 11-12-и номер, с увити около тях зелени конци с ламе.

В Черно море има още един вид хамсия - азовската, която зимува там. Едра хамсия има и през зимата във Варненското езеро заради топлата вода в него от големия местен ТЕЦ. Иначе хамсията, която идва от Мраморно и Средиземно море, не може да живее под температура 6 градуса на морската вода и най-късно до края на ноември заминава към Босфора. За разлика от нея братовчедката й, цацата, е по-студенолюбива и живее в Черно море целогодишно.

Изобилието на хамсия е добър знак, че тази година паламудът ще се завърне по българския бряг. Миналата и по-миналата есен тази риба почти изчезна от трапезата на българина. Голяма е вероятността да има лефер и по-малкия му събрат - чернокопа, който харесват хамсията повече от хората и я преследват през нощта.



ОТ КЪДЕ ИДВА

Хамсията е с продълговата форма и е по-голяма от своята братовчедка цацата. Освен хамсъ турците й викат още чатал куйрук, защото опашката й е с характерно раздвояване. Цаца е вероятно древно гръцко название, преминало в турското чача. Това е една и съща риба с копърката, която се нарича така заради консервирането й с копър. Цацата и копърката също така се наричат трицона. Това име е уникално и е наложено от покойния учен проф. Людия Иванов, който го превръща в научен термин заради факта, че през социализма цацата се използваше за храна на прасетата, тоест - вместо трици. В Англия наричат трицоната шпрот, в Балтийско море - килка. Най-големи запаси от океанска цаца има в Бискайския залив и в залива Бенгуела в Перу.

Риба

Рибата е студенокръвно гръбначно животно срещано в сладката и солена вода по света. Живите видове варират от примитивните безчелюстни миноги до хрущялните акули, скатове и разнообразните кокалести риби.
Терминът "риба" се използва за много еволюционни подвидове. Той описва по-скоро форма на живот отколкото класификационна група. Като членове на групата phylum chordata, рибите споделят определени отличителни черти с другите гръбначни. Тези черти са хрилете в част от развитието, notochord или скелетната поддържаща пръчка, дорсалният кух нерв и опашката. Живите риби представляват пет класа, които са отделни един от друг както при четирите класа близки дишащи въздух животни-амфибии, влечуги, птици и бозайници. На пример безчелюстните риби (Agnatha) са единствените риби, които имат смукателна или филтрираща уста, черта която ги прави зависими към паразитният начин на живот. Те или нямат перки или имат слабо развити такива. Съществуващите примери на agnathans са миногите. Скелетите на рибите от вида Chondrichthyes са направени изцяло от хрущял. Съвременните риби имат недостиг на плавателен мехур и техните зъби и люспи са направени от еднакъв люспест материал. Акулите и скатовете са примери за хрущялни риби. Кокалестите риби са най-големият вид. Примерите варират от малкото водно конче до 450 килограмовата риба меч.


Изучаването на рибите, науката за ichthyology е от голямо значение. Рибите са важни за човека поради много причини, от тях най-важна връзката и зависимостта на околната среда от тях. По-очевидни причини за интереса към рибите е тяхната роля като умерен, но важен източник на храната в света. Този ресурс, някога смятан за неизчерпаем, сега познат като ограничен и в деликатен баланс с биологичният, химическият и физическият баланс на водната среда. Прекомерното ловене на риба, замърсяването и изменението на средата са основните врагове на управлението на правилното рибарство в сладките и солените води.

Друга практична причина за изучаването на рибите е тяхната употреба в контрола на болестите. Като хищници на ларвата от комар, те помагат да се ограничи маларията и други болести разнасяни от комара. Рибите са ценни лабораторни животни в много области на медицинската и биологичната разработка. На пример, лекотата с която рибите свикват към пленяването им позволява на учените да изучават поведение и психология. Рибите са най-вече важни в изучаването на животинското поведение, където проучвания на рибите дават широка база за разбирането на по-гъвкавото поведение на по-високите гръбначни.

Има естетически и развлекателни причини за интерес към рибите. Милиони хора отглеждат живи риби в домашни аквариуми просто за удоволствие от наблюдаване на красотата и поведението на животни непознати за тях. За много, аквариумните риби допринасят лично предизвикателство, позволявайки им да изпробват тяхната възможност да поддържат малка част естествена среда в техните домове. Спортният риболов е друг начин на наслаждаване на естествената среда, също задоволява милиони хора всяка година. Интересът към аквариумни риби и спортният риболов поддържа мултимилионни индустрии из целият свят.

Сардина

Едно бебе-сардина вижда за пръв път подводница и ужасено се втурва към майка си.
- Не се плаши, миличко - успокоява го тя. - Това е само една консерва с хора!!!





Средиземноморска сардина, сардела, Sardine (Sardina pilchardus)

Разпространена е в Атлантическия океан, Средиземно море, Бяло море и незначително в Черно море. Среща се в Тихия океан, където достига до 25 см дължина. Улавяната от нашите риболовци е обикновено 17 — 18 см и достига на тегло 25 до 50 г. Има вкусно месо и се използува в прясно състояние, за осоляване /аншоа/ и за консервиране /сардела/. В нея са установени ценни незаменими аминокиселини, като аспарагинова и глутаминова, лизин, левцин, валин, метионин, треонин, а така също фолиева киселина, биотин и витамин Е. В аншоата се съдържа около 465 мг% пикочна киселина, която я прави нецелесъобразна при подагра.
Дължина на тялото до 20 см, тегло до 30 г. На коремната страна се образува кил от нееднакви люспи. Зад горната част на хрилните капачета има тъмни кръгли петна, разположени в един ред по посока към опашката. Подвидът S.p.sardina е разпространени по африканското крайбрежие на Атлантическия океан, Средиземно море и прилежащите му морета. В Черно море е разпространен на всякъде. Биология: морска, стадна, топлолюбива риба. Съзрява полово на 2 години при дължина 13 см от декември до май женската изхвърля около 50 хиляди хайверени зрънца. Храни се с фито-зоопланктон и хайвер на риби. Нараства бързо. Извършва размножителни и хранителни миграции. В България няма стопанско значение. Попада случайно в уловите.


A baby sardine saw first submarine and rushed to the horrified mother.
- Do not be afraid, sweetheart - it relaxes him. - This is just a tin of people!





Mediterranean sardine, sardine, Sardine (Sardina pilchardus)

It is distributed in the Atlantic Ocean, Mediterranean Sea, the Aegean Sea and Black Sea negligible. Appears in the Pacific Ocean, where up to 25 cm. The capture of our fishermen is usually 17 - 18 cm and weighing up to 25 to 50 years and has a delicious meat is used fresh, salting / anchovy / preservation and / sardines /. It establishes valuable essential amino acids, as asparaginova and glutamic, lysine, leucine, valine, methionine, threonine, as well as folic acid, biotin and vitamin E. In anchovy contains approximately 465 mg% uric acid, which makes it inappropriate for gout.
Body length of 20 cm, weighing up to 30 years of the abdominal part is formed by an uneven keel scales. Off the top of the gill flaps have round dark spots arranged in a row towards the tail. Spsardina subspecies is widespread in the African Atlantic coast, Mediterranean Sea and adjacent seas. The Black Sea has been distributed to everywhere. Biology: marine, flocks, fish warm temperatures. Sexually mature at 2 years in length of 13 centimeters from December to May the female discards around 50 thousand grains of caviar. Foods with phyto-zooplankton and fish eggs. Growing rapidly. Carry food and spawning migrations. In Bulgaria there are no economic significance. Accidental falls in catches.

Морска котка

Морска котка, Common stingray (Dasyatis pastinaca)




Морската котка е плоска акулова риба. Тялото и е голо и гладко. Гръбната му страна е леко изпъкнала, а коремната - плоска. Опашката е източена като камшик и е с остър назъбен шип. Тялото е гръбно - коремно сплеснато с формата на диск. Кожата е гладка с малобройни шипчета. Опашката е добре обособена, въоръжена с дълъг до 37 см. шип, който съдържа отровен секрет. Липсват гръбна и опашна перка. Окраската на гърба е тъмносива до кафява, а коремът бял. Дължината на женските е до 1 м, на мъжките до 85 см но най-често се ловят индивиди, дълги 60-70 см с тегло 6-10 кг. Улавяни са екземпляри с тегло 20 кг.Морската котка се среща в Атлантическия океан и моретата, свързани с него. Тя е дънна риба и живее на дълбочина от 20 до 80 м. През лятото се доближава до брега, а през зимата отново се оттегля. Размножава се през юли-август. Тя е живородна. Оплодените яйца се съдържат в яйцепроводите. Зародишите се изхранват от жълтъка на яйцата. Храносмилателната им система е свързана с тази на майката чрез тънки израстъци. Раждат се до 32 оформени малки. Инкубацията продължава около една година. Храна за морската котка са висши ракообразни, по-рядко мекотели и дребнa рибa. Няма стопанско значение. Ловят се единични екземпляри.

Зарганa, Морска бекаса Belone belone

Семейство Зарганови BELONIDAE
Деликатесна риба, желан улов за всеки въдичар. Интересното е че костите и са зелени на цвят. Има превъзходен вкус когато е приготвена на скара или пържена. Лови се ежегодно на места които са известни с това че "държат" зарган в определени периоди на годината.
Размери;На дължина достига до 70 см. и тегло до 700 г.
Биология: Зарганът е морска стадна пелагична риба, която отбягва опреснените участъци на морето. Живее 6 - 9 години, като полово съзрява на 1 - 2 години. Размножителния период на заргана е твърде дълъг - започва от април и продължава до септември. Расте бързо. Късно през есента се оттегля от нашето крайбрежие и отива на Юг.
Хранене: Както повечето морски риби, зарганът се храни с риба. Основно хамсия, трицона и др. малки рибки.
Риболов: Лови се основно на леко на малка дълбочина - 50 - 70 см. на стръв блатен червей и белена сkарида и на морско булдо със същата стръв, също така и на бомбарда, както иларията. Улавя се и на чепаре когато търсим сафрид и чеперето се намира в горните слоеве на малка дълбочина. Тогава той така оплита чепарето мятайки се, че често го довежда до състояние на негодно за употреба. По крайбрежието на региона има места които заргана предпочита. При риболова на зарган основното е, че трябва да се намери. Попаднете ли на място със заргани и разполагате с необходимата стръв и такъм - гарантиран ви е незабравим риболовен излет. Няма ограничения в риболова свързани с минимални размери на улавяните риби.

Zebco Omega Z03 Spincast Reel

Описание на продукта
Омега представлява най-високите стандарти в spincast технология. Омега "е първата по рода си лагер 7 макара spincast. Той също е оборудван с уникален удобен ергономичен дизайн. Подобни по форма на други макари Zebco, но усещането Ви каже веднага тази макара е начело на класа.


-------------------------------------------------- ------------------------------

Информация за продукта
Мнения на посетители: 14590 в Спорт & открито
Размер: Size 3
Марка: Zebco
Модел: Z03
Издаден на: 2008-09-01
Характеристики
7 лагери от неръждаема стомана
За бърза смяна макара система
Triple-CAM мулти-диск плъзнете
Свръхгладки червей съоръжения шофиране
85yds / 10lb капацитет едножични (пре-навива)
за повече инфо тук http://astore.amazon.com/fishing-fish-20/detail/B001H5530O

-------------------------------------------------- ------------------------------

Отзиви на клиентите
Досега - чудесно!
Имаш макарата Омега "за рождения си ден, съм го използвал няколко пъти и то работилница голям. С носач примамка можете да го хвърли една миля страната. Много гладко изтеглите. Твърд строя, може да изглежда тежка, ако сте свикнали с предене барабаните. Работилница подобен на стария Джонсън училище от 50-те и 60-те години (не евтини боклуци правят сега). Опитайте, ще ви хареса!


Product Description
Omega represents the highest standards in spincast technology. Omega is the first ever 7 bearing spincast reel. It also features a unique comfortable ergonomic design. Similar in shape to other Zebco reels, but the feel tells you immediately this reel is at the head of the class.


--------------------------------------------------------------------------------

Product Details
Amazon Sales Rank: #14590 in Sports & Outdoors
Size: Size 3
Brand: Zebco
Model: Z03
Released on: 2008-09-01
Features
7 stainless steel bearings
Quick-change spool system
Triple-cam multi-disc drag
Ultra-smooth worm gear drive
85yds/ 10lb monofilament capacity (pre-spooled)

--------------------------------------------------------------------------------

Customer Reviews
So far - great!
Got the Omega reel for my birthday, I've used it a few times and it works great. With a heaver lure you can throw it a country mile. Very smooth retrieve. Solidly built, may seem heavy if you are used to the spinning reels. Works like the old school Johnsons from the 50s and 60s (not the cheap junk they make now). Try it, you'll like it!

for more info here http://astore.amazon.com/fishing-fish-20/detail/B001H5530O

Canoe Lift Hoist by RAD Sportz

NEW Kayak / Canoe Lift Hoist by RAD Sportz
From RAD Cycle Products


Product Description
There's no such thing as not enough room for another kayak, canoe, or ladder. Store your kayak overhead and out of the way. Smooth pulleys and latches make lifting even the heavy kayaks super easy. The exclusive rope locking mechanism prevents unwanted release and can suspend one product - 100 lb. load limit. Please note, you can mount this item as pictured on a 2 x 4 and screw the 2 X 4 to the joist or mount it right to the joist itself. FEATURES: Hooks are designed with a rubber coating to protect from scratches. Easy to install and easy to use. Robust engineering allows you to lift heavy products--100lb capacity. For Ceilings up to 12ft . Safe locking mechanism prevents accidental release. Raise your canoe, kayak, ladder, or bike to the ceiling with ease . Home Storage. WE OFFER LIFETIME WARRANTY AND 100% UNCONDITIONAL FULL MONEY BACK GUARANTEE!


Product Details
Amazon Sales Rank: #192 in Sports & Outdoors Brand: RAD Sportz
Model: 1003 Kayak Hoist
Dimensions: 4.00" h x 6.00" w x 4.00" l, 5.00 pounds
Features
Hooks are designed with a rubber coating to protect from scratches
Easy to install and easy to use
Robust engineering allows you to lift heavy products--100lb capacity
For Ceilings up to 12ft
Safe locking mechanism prevents accidental release

Сериала Перла

Хора помагайте кажете няма ли някъде сайт за гласуване за премахването на този сериал. Защото в нас се гледа от всички с изключение на мен и синът ми който е на 2 години иначе всички жена ми , майка ми , баща ми не откъсват поглед. Затова кажете някой сайт или нещо да гласувам да го махат от ефира, или поне да го дават към 13 или 14 часа като бачкат хората. Че на всичкото отгоре давали по 2 епизода. Ама аз отде да знам и като свърши първата серия и аха радостен ще гледам нещо друго, ама дръжки още един епизод м.... им трябва такива сапунки със закон да ги махат. Вместо да ходят за риба те сапунки гледат.

Бабушка

Бабушката е една от най-широко разпространените наши риби от семейство шаранови. Характерно за нея е, че в зависимост от условията на обитаване има много различни вариации. На дължина достига докъм 40 см, а на тегло дори надхвърля 1 кг. Естествено, само при благоприятни условия за развитие. Най-често ловените екземпляри са с дължина между 10 и 20 сантиметра. Тялото и е по-удължено в сравнение с платиката, но височината и подлежи на нарастване с възрастта. Малките бабушки са по-вретеновидни, но след като достигнат 15–20 см дължина, започват да се развиват във височина. Тялото е странично сплескано, с едри и добре открояващи се сребристи люспи и ясна странична линия. Гърбът е сиво-зелен, зелен, кафяво-зелен до маслиненотъмен. Гръбната и опашната перка често са сиво-зелени, като се случва и да червенеят. Долните двойни плавници са червеникави, а аналната перка – оранжево-червена с потъмняване на върха. С възрастта червеният цвят на перките се засилва. Именно тяхната окраска наподобява тази на червеноперката и това дава основание на мнозинството от въдичарите да наричат така и бабушката. Главата на рибата е сравнително малка, а муцуната е закръглена и тъпа. Устата е коса, крайна. Очите на бабушката са оранжево-червени с изразено червено петно в горната част. Това е един от най-сигурните признаци, по които се различава от червеноперката, при която очите са жълти. Бабушката е способна да се приспособява към различни условия – реки със средно и бавно течение, язовири, гьолове, мъртвици и дори полусолени води. Предпочита да се задържа в места с наличие на водна растителност, но не направо в нея, както е при червеноперката и лина, а около нея. Това е риба с изключителна адаптивност към условията, поради което често формата и цветовете є търпят изменение. Хайверът и може да бъде оплождан и от мъжките на няколко други вида, при което образува хибридно поколение. Предпочита средните и долните водни пластове с пясъчно, глинесто, но не много тинесто дъно. Храни се с насекоми, личинки, червеи, а през лятото и с нишковидни водорасли.

Кълве целогодишно и показва лесна приспособимост към всякакви климатични условия. Чувства се еднакво добре и в равнинните язовири, и в планинските, и в повечето от реките ни. През летните горещини обаче се оттегля по-навътре, като че ли се разглезва от жегата, и тогава уловът й става доста по-труден.

Едва ли има друг по-подходящ начин да се лови бабушка по големите ни язовири през лятото от мач риболова. Рибата търси прохладата на по-дълбока вода и за разлика от пролетта, когато е „на една ръка разстояние”, сега се застоява по-далеч от бреговете. Дистанция от 25-30 метра и дълбочина от 6-8 метра просто няма как да се достигне с друг вид плаваща въдица. Алтернатива донякъде е фидерът, но така подаваме стръвта само и единствено на дъното, без възможности да я отдалечим от него.
Принципът на работа на мачовия риболов е да се презентира примамката на голяма дистанция и дълбочина посредством тежък ваглер, позволяващ лесно замятане, като същевременно се гарантира максимално фина постройка на линията предвид капризното лятно кълване на рибата. Предимствата на мача са безспорни и при усложнени атмосферни условия, например при ветровито време и вълнение, понеже е възможно и дори наложително да се потопи влакното под вода и така да се сведе до минимум влиянието на теченията.
Няма да се спирам в детайли на самата постройка на линията, това са известни неща. Само ще уточня оптималните параметри – основно влакно 0,14-0,16 с повод 0,10-0,12 мм, кука № 14-16, ваглер от средна големина, примерно 8+2 г (това означава 8 грама основна тежест плюс допълнително утежнение от 2 грама).





Тактиката на риболов се базира на силна стартова захранка, като предварително е проучен релефът на дъното и е избран сравнително равен участък, където дълбочината да няма резки денивелации. Това е важно, понеже при замятане на дистанция трудно може да се разчита на абсолютна точност при презентиране на примамката. Ако дъното има значителен наклон, ще е трудно да предлагаме стръвта непосредствено до него при всяко замятане. Понеже усилията ни са насочени да съберем рибата в захранения участък, важно е точно там да попадне и куката със заложената стръв. Понякога се случва бабушките да се издигнат в междинна вода, но това все пак са изключения. В повечето случаи се ловят в непосредствена близост до дъното.





Акорибата е в настроение и не я смущават някои важни за нея атмосферни фактори, ще се отзове на „трапезата” до десетина минути. Кълването понякога е уверено, друг път доста предпазливо. Като цяло обаче успеваемостта при мачов риболов на бабушка е сравнително висока. Тръгне ли да кълве – ще се лови. По-важното е да се предразположи, понеже през лятото логично показва капризи и редува силни със слаби периоди.





Белите червеи са стръв номер едно за нея, но може да се опита и на торни червеи, и на варено жито, и на омесен хляб. Консервираната или много млечна царевица пък е приоритет за по-едри екземпляри. В хода на риболова се дохранва с по една-две топки, колкото да се поддържа интересът на рибата.
Отдавна е всеизвестно, че конопът представлява основна част от подхранката. Суров, печен или млян той е предпочитан от всички видовешаранови риби. Българинът обаче все още не е възприел конопа като стръв за риболов - нещо, което е често срещана практика в чужбина. За конопа определено може да се каже, че притежава много хранителни елементи, които явно интригуват рибата. На първо място съдържа етерично масло, от което рибитe имат нужда. Подготовката за риболов на коноп започва 24 часа преди излета.
За да улесните варенето му, накиснете конопа 12 часа в студена вода. Има няколко начина за приготовление на конопа. Зърната може да се варят, да се залеят в термос с гореща вода или да се поставят за 10-15 мин в микровълновата печка в тенджерка с вода.
Веднага щом зърната започнат да се разпукват, отделете две супени лъжици, тях ще ги ползвате за куката. Останалите оставете да се варят, докато се разделят на две.
Ако сложите една-две лъжици захар, зърното ще се избели и ще се повиши лъскавината на кълна. Ако добавите малко сода бикарбонат, ще придадете по-черен цвят на обвивката. Можете също така да добавите оцветители или ароматизатори, които да поставите в захранката. Вари се дотогава, докато се разпука обвивката на зърното. Водата, в която есварен конопът, е идеална за овлажняване на подхранката ви.
Според специалистите идеалната кука за риболов на коноп е от N18 до N22 с дълго жило.

Червеноперка

Червеноперката е сладководна риба от семейство шаранови. Обект е на промишлен и спортен риболов.
Почти идентичната на вид бабушка често се смята погрешно за „червеноперка“ от повечето рибари. Двата вида се чифтосват успешно.

Има характерни оранжево-червеникави перки, от където идва и названието ѝ. Тялото е дълбоко. Люспите са жълтеникави. Гръбната перка е разположена далече от главата.
Броят на лъчи в тази перка е 8 или 9. Устата ѝ е сплескана и сочи нагоре поради навика си да всмуква насекоми и друга храна от повърхността.
Средната нормална дължина, до която достига е около 15-20 см. Екземплярите, които достигат максимална дължина са от порядъка на 35-36 см. Рядко може да достигне тегло от 2 кг.

Разпространена е в цяла Европа и североизточната част на Мала Азия. В България е разпространена в почти всички реки и язовири, но в малочислени количества.
Храни се с безгръбначни животни и растителна храна, близо до повърхността. Не е придирчива към чистотата на водоемите.

Истинската червеноперка също е член на семейство шаранови. Тя е сред най-красивите риби в нашите водоеми, но и се среща значително по-рядко от бабушката, с която често се обърква от въдичарите. От бабушката се различава по жълтеникавия цвят на очите, които при другата риба са оранжево-червени. Устата на червеноперката сочи нагоре, което подсказва и хранене на повърхността. Гръбната є перка е поставена доста зад началото на коремните плавници, които при бабушката са на една вертикална ос с гръбната перка. Съществена разлика е и това, че червеноперката има много по-малко слуз по люспите, отколкото при бабушката. Гърбът на тази истинска водна красавица е кяфяво-зелен, а отстрани е покрита с люспи, които бият на бронз и златисто. Само при малките рибки те са все още сребристи. Червеноперката е доста гърбава риба. Тя е силно странично сплесната и като форма на тялото повече прилича на платика, отколкото на бабушка. Най-голямата атракция при нея обаче са плавниците – червени и дори виненочервени, донякъде с изключение на гръбната перка, която може да жълтее или да бъде оранжева. Рибата расте по-бързо от бабушката и предпочита стоящи и бавно течащи води. У нас се среща значително по-рядко от съперницата, с която често я бъркат. Червеноперката заема съвсем друга екологична ниша, тя винаги търси укритие в близостта на водната растителност и обитава средните и повърхностните водни пластове. Най-добре червеноперката се развива в слабоалкални води. Храни се отначало със зоопланктон, а сетне с растения, личинки, охлюви и насекоми.

Стръв и захранка

Риболовът на червеноперка е изначално по-труден, защото рибата наистина винаги се държи в близост до водорасли и шавари. По-едрите червеноперки с “богат жизнен опит” почти не напускат сигурните си растителни укрития. Поради това захранването за тази, много по-предпазлива от бабушката риба се прави след по-дълго и внимателно оглеждане на подходящите места. Често през летните дни червеноперката се издава, като се вдига на самата повърхност. Понякога там тя характерно и шумно се премята. Точно тази игра, особено ако е във водно огледало насред водораслите, е сигурен признак, че имаме работа с този вид. Захранката за нея трябва да е по-лека, за да се задържи по-дълго в горния и средния слой. За да не стигне до дъното, тя трябва вече да се е разнесла и разтворила по-нагоре. Затова хлябът за нея се накисва, отцежда и стрива през сито, но не се мачка. Възможно е в него да се добавят и накиснати бисквити, трици или галета. Ако избраното място е по-близо, например дупка сред водораслите, може да се подаде и захранка във вид на рядка каша. Подхранката също трябва да не е от големи топчета. Червеноперката е плашлива риба и не бива да я бомбардираме с пльоскащи буци за примамка.
Червеноперката е фантастична за ловене риба, особено ако я намерим близо до брега в дупка сред водораслите. Има дни, когато при спазване на нужната тишина тя дава с неспадащо темпо по няколко часа. След това изведнъж отсича и спира. Красотата и е награда не само за ръцете, но и за очите на въдичаря. А усещането, че в тишина и усамотение си надхитрил едно наистина предпазливо животно, дълго се помни.

Такъми
За улов на червеноперка в стоящи води ни е нужен лек телескоп без водачи с дължина 4–5 метра. Ако обаче искаме да покрием по-големи дистанции, прибягваме до по-къс телескоп с водачи и макара или още по-хубаво – до мач-прът с дължина 3–3,5 метра. Основното влакно ни е нужно с малко по-голям запас от здравина, защото действаме в близост до шавар и водорасли – 0,14 – 0,16. Поводът може да е 0,10 – 0,12. Плувките трябва да са със среден размер, като, ако са подвижни, се взимат от типа ваглери.

Методи на ловене

Основният начин е на плувка с бавно потъваща стръв. Ако дълбочината в избрания участък не е над 3 метра, не е нужно да слагаме подвижна плувка. Тя ще ни потрябва с утежнение само когато ни се налага далечно и по-прецизно замятане – например до стена от шавар в широк залив или навътре към чисто петно сред вълни от водорасли. На тежко тази риба се лови много по-рядко и почти винаги покрай нещо друго.


Кулинарни качества

Тук обаче трябва да признаем, че особено през лятото ни чака разочарование. Месото на червеноперката има натрапчиво тревен вкус. Горчивината се усеща по-силно, отколкото при бабушката. Рибата се нуждае от накисване в прясно мляко, ако държим да я консумираме в най-добрия и вид. Става само за пържене.

Платика

Това е Платика риба от семейство шаранови. Отличава се с малка глава, силно странично сплескано тяло с характерна висока гърбица, която с лека извивка започва непосредствено зад главата. Аналният плавник е продълговат като кил и около него няма люспено покритие.Платиката е риба, която може да достигне до сериозни размери – дължина 60 и повече см и тегло към 5–6 килограма. Всички плавници са сиво-черни на цвят и дори в брачния период си остават такива, без да червенеят, независимо от факта, че по тях се появява закратко и светлосив до белезникав обрив. Тялото е широко и приплеснато отстрани. Цветът на рибите варира с възрастта или заради характера на водата, която обитават. Малките платики до втората си година освен това не са така изразително гърбави. Техният цвят бие повече на сребро. С възрастта рибата расте силно във височина, която достига до една трета спрямо общата дължина на тялото. Цветът на тази водна “чиния” също търпи изменение, като гърбът става тъмнокафяв до тъмносивкав, а странично рибата започва да придобива все по-отчетлив бронзов оттенък. Устата е малка, полудолна, но е способна да се разпъва напред като хобот, с който платиката рови по дъното, за да търси храна. Това е типична стадна риба, която живее в придънния слой на водата, който рядко напуска. Естествено се среща в Дунав и долното течение на вливащите се в него реки, но е изкуствено разселена и в много вътрешни водоеми на страната – кариери, баластриери и язовири. Платиката е топлолюбив вид и отлично се развива в топлите водоеми около ТЕЦ “Марица-изток” – яз. “Овчарица” и яз. “Розов кладенец”. В последните години има добра популация и в много по-студените язовири “Искър” и “Душанци”, но това не променя факта, че обича по-топлите води. В реките тя се държи около шаварите, граничещи с дълбоки заливи и ями с обръщане на течението. Предпочита глинестите и леко тинестите дъна. По-рядко можем да я открием в район с пясъчно дъно. Дори дъното с малки камъчета е по-добро за нея, отколкото равният слой пясък. Характерно за по-възрастните риби е, че и на дъното търсят укрития от течението в близостта на малки прагчета. Дори 10–15-сантиметрово стъпало в глинестите пластове вече є дава сигурност и платиката предпочита да се държи именно там. Храни се с дънни организми, които извлича, като засмуква тиня и я предъвква. Освен това не прощава на червеи, личинки, пиявички и дори някои видове мекотели. През лятото похапва и в коренищата на шаварите, които шумно смуче, но може и да “пасе” някои видове водорасли. Платиката расте бавно до втората си година. След това ускорява темпа на трупане на тегло и за известен период при добри условия е способна почти да го удвои за година. Достига до 15–20-годишна възраст, като с времето нараства силно във височина.

Дали платиката е предимно езерна или все пак предимно речна риба, е въпрос наистина дискусионен. Така наречената едра платика обитава на практика цяла Европа. Но у нас я има само в река Дунав, където най-често срещаното и разговорно наименование е "деверига". Напоследък все по-често се улавят екземпляри дунавска платика и в редица водоеми вътре в страната. Става въпрос, разбира се, за парчета над килограм, при това не епизодично. А всъщност може би малцина знаят, че например в Русия виреят поне пет вида платикови риби с различни названия: "лещ" (или "едрата платика", достигаща и до пет килограма), "подлещик", "плотва", "синец", "устирка" и т.н. Те се различават по максимални размери, донякъде по форма и по някои външни белези. Но си приличат най-вече по едно - че всички са вид платика и че освен водохранилищата обитават буквално всички реки с изключение на планинските.

У нас риболовът на платика би могъл условно да се раздели на два вида: риболов на река Дунав и риболов във вътрешните водоеми, повечето от които са с неподвижна вода. В "платиковите" язовири нещата на пръв поглед са ясни. Избираш си "платиково" място, хвърляш "платикова" захранка, замяташ с "платикова" въдица и с "платикова" стръв и започваш да чакаш. (Става въпрос, разбира се, за далеч по-изискания риболов на плувка.). Задължително пазейки впрочем тишина и без много-много да "щъкаш" по брега. Така се лови и на язовир "Искър", и на "Жребчево", и на "Челопечене" и навсякъде другаде. По съвършено различен начин се подхожда към риболов на платика, когато плувката се замята по течение. Защото в отделни случаи този риболов е истинско спортно предизвикателство.

На река Дунав отдавна е установена практиката да се лови със захранка в телена мрежичка или малък телен живарник, привързани към въже, които се спускат към дъното. В мрежичката в повечето случаи се слага най-обикновен хляб, който се разкисва във водата и изпуска трохи, привличащи рибата. Мрежичката може да бъде спусната от борда на лодка, от шлепове, от понтони или просто да бъде вкарана с плуване до предпочитаното място (обикновено на няколко метра от брега). "Класическата" дълбочина, на която се лови, е не по-малко от 3 метра. Към приспособлението със захранката задължително се привързва "шамандура" с помощта на допълнително здраво влакно, управлявано от брега с цел да показва местоположението на мрежичката. В мрежичката предварително е сложена тежест, най-често камъни, които не позволяват тя да се движи по дъното. При риболов от брега обикновено са замята малко зад шаманду рата и плувката се пуска по течението. Въдицата при този дунавски риболов обикновено е телескопична, с дължина 3,60-4 метра, с основно влакно 0,18-0,22 мм, повод 0,12-0,14 мм с дължина над 30 см. Стръвта като правило е бял червей или тесто от спринцовка. Основен елемент от линията при риболова на река Дунав е плувката. В зависимост от дълбочината тя може и да е подвижна, но по принцип за предпочитане е неподвижната. Дунавските риболовци непрекъснато експериментират в тази насока, като "хитът" през последните години е плувка от сърцевината на царевично стъбло.

В зависимост от конкретните условия може да се пробват различни варианти на разположение на тежестите. Но на течението рибата по принцип е по-смела и рядко се среща "тънко" пипане. Напротив, при кълване плувката обикновено направо изчезва. И когато рибата е "в настроение", като тежест се използва най-вече една голяма подвижна сачма.

По този начин на риболов в река Дунав рибата сякаш си разпределя тeриторията. Най-близко до захранката се скупчва дунавският скобар. Ятата скобар са авторитетни и мощни и явно не търпят "конкуренция". Следват морунашът, платиката и най-накрая мъздругата. Така че ако по незнайни съображения скобарът не кълве, плувката може да бъде потапяна и от досадните попчета. Но не се отказвайте - по-надолу по течението неминуемо се навърта и от другата риба. А ако пък замятате в по-отчетливо изразен бързей, платиката винаги се разполага в края му, където започва затихване на движението на водата.

Всички тези особености могат успешно да се използват и във вътрешните водоеми, където е налице течение. Предимството е най-вече в обстоятелството, че ако платиката така и не ще да "пипне" на тихото, неминуемо ще се излъже на течението. Съвсем конкретен пример в случая представлява мястото "Римският мост" на язовир "Искър". Това място заедно с ивицата под "Щъркела", на границата със забранената зона, през последните няколко години е истински "хит" за столичани. Но както на тези места, така и навсякъде по язовира платиката се търси в тихото. Има обаче две съвсем конкретни позиции - под моста, съответно от двете страни на брега на реката, където могат да се използват предимства та на течението. Там платиката се търси на разстояние 8-10-12 метра и на дълбочина около 4 метра. Колкото и да е гъделичкащо за егото, но тъкмо на тези места може да се направи истинско "шоу" и то точно тогава, когато никъде наоколо не кълве. Недейте обаче да считате, че е достатъчно да хукнете натам още по нощите с цел да се заемете въпросните позиции. Защото може цял ден да си замятате напълно безуспешно, ако не сте наясно с някои "тънкости". А те в общи линии са следните.

За предпочитане е въдицата да е телескопична с дължина 3,60-4,00 метра, макар че ще свърши работа и десетинаметровата "щека". Конфигурацията на водата предлага сравнително лесно различими тих участък, бавно, средно и бързо течение. Идеята е да се заметне така, че плувката да попадне на границата между средното и бързото течение, с тенденцията да се премества към границата между средното и бавното течение. (Такъв подход впрочем е валиден не само за конкретните места на "Римският мост".). И откъм двата бряга на реката е налице бавно обратно течение, граничещо с тих участък. Ако не ви е клъвнало до този момент, плувката ви няма какво повече да прави там. В смисъл, че тук платиката ще ви клъвне тогава, когато и е хрумнало да кълве на всяко тихо място, стига да е наблизо, разбира се. Кълването само по себе си също е по-различно. Ако при замятане в тихото едрата платика често "пипа" така фино, че плувката само потрепва и леко се влачи, или пък застава легнала върху повърхността понякога и цяла минута, тук плувката изведнъж започва да се движи по-бързо по течението и в следващия миг изчезва. Тогава трябва да се засича незабавно, защото иначе ще извадите гола, "опоскана" кука.

Основното влакно препоръчвам да бъде 0,16-0,18 мм, а поводът 0,10, в краен случай 0,12 мм. Дължината на повода да не е по-къса от 35 см. Кукичката - бяла, най-вече "Мустад" № 10, макар че може и № 8, 9, 12. Лично аз предпочитам неподвижната плувка и то от паче перо, способно да издържи 2-4 грама. Желателно е да се използват не повече от 4-5 неподвижни тежести, като най-малката е непосредствено над повода, нагоре по влакното на 7-8 см се поставя още една и след 4-5 см се застопоряват останалите 2-3 по-едри сачми. Идеята е цялата антена на плувката да стои над водата.

От определящо значение е въпросът за захранката. В крайна сметка не е важно количеството, а миризмата: най-вече на кюспе, костно брашно и ванилия. В този смисъл популярната галета с миризма на ванилия е доста подходящ съставящ компонент в количество, представляващо половината от основната захранка. Решаващи за успеха могат да се оказват белите червеи, поставени в захранката. Всъщност всичко предварително се изсипва в кофичка, обърква се "на сухо" заедно с белите червеи и едва след това в кофичката се сипва (само и единствено!) от язовирната вода. Размесва се до състояние на плътна лепкава каша, която удобно да се моделира и да се отделя от ръцете. Ако я направим по-рядка, просто нищо няма да се получи и ще трябва да добавим още от сухите смеси. Главното обаче е да не бързаме със замятането на захранката. Първо трябва да се ориентираме в теченията. А захранката всъщност се замята ориентировъчно на границата между започващия от брега тих участък и бавното течение. Разбира се, в случая трябва да се експериментира периодично. Но идеята е захранката, която под формата на неголеми плътни топки попада на дъното, да се разпръсне компактно от бавното и средното течение на разстояние 7-8 метра. Платиката винаги кълве в долната и средната част на това разстояние, така че удари трябва да очакваме тъкмо там.

И последното предимство на риболова на течение - стръвта. Налага се мнението, че поне около "Римският мост" в лятно - есенния сезон платиката предпочита "снежинката", т.е. щипната върху куката троха мек бял хляб. По-нетърпеливите упорито замятат на червей, но успехът е в полза на "снежинката". На течението обаче платиката безотказно кълве тъкмо на червей и парчетата в общи линии са около и дори над килограм. Експериментирайте най-вече с "мартеничка" - едно торно и две бели червейчета, като или торното е между двете бели, или отначало него го нанизвате "на масур", а двете бели закачвате на върха на куката.

Е, всичко това не ни излиза евтино, но пък хванем ли "цаката" на риболова на платика на течение, изживяването наистина е неповторимо.