Моруна

Моруна, Beluga (Huso huso)

Дължина на тялото до 4 - 6 м, тегло до 250 кг. Тялото е дебело и високо. Муцуната е къса и заострена. Устата е голяма полулунна и заема цялата долна страна на главата. Мустачките са странично сплеснати като върхът им задминава горната устна. Разпространение: Адриатическо, Черно, Азовско и Каспийско море и прилежащите им реки. Биология: проходен вид. Придвижва се поединично. При зимуване в морето образува малки струпвания. Размножава се в реките през май - юли при температура 9 - 16 градуса. Мъжките съзряват полово на 14 - 23 години, а женските на 17 - 26 г. Пределна възраст - до 75 години. Младите се хранят с ракообразни, мекотели и др, а възрастните - с риби. Ценен стопански вид заради месото и черния хайвер. Числеността му е силно намалена. Забранен е улова на есетрови риби през размножителния им период в река Дунав и целогодишно във водите на Черно море. Минималния допустим размер за улов на моруната у нас е 180 см.


Една женска моруна съзрява полово едва след 17 - 26 -ата си година. А междувременно риболовната преса върху тези морски обитатели е много силна поради изключително търсения им черен хайвер. Научните данни категорично сочат, че и 4-те вида, които все още се срещат в този регион, са на изчезване.



Най-едрата моруна, хващана в Дунав, тежала 882 кила


Най-голямата моруна, хващана в Дунав, е тежала 882 кг. Друга моруна, 394-килограмова, с дължина почти 4,8 м., уловил Иван Николов от Видинското село Връв през 1942 г. И тържествено се снимал с нея. Архивната фотография, както и други рибарски сензации, показа откритата вчера във варненския археологически музей фотоизложба на гигантските риби, уловени в поречието на Дунав.
Изложбата, разбира се, е в чест на предстоящия Никулден. Тя е на Етнографския музей "Дунавски риболов и лодкостроене" в Тутракан. Посетителите могат да видят 20 табла с репродукции на архивни фотографии с уловени моруни и сомове гиганти.
Моруните са най-големите есетрови риби. Живеят в Черно море, но в средата и края на зимата навлизат нагоре по теченията на сладководните реки и през пролетта си хвърлят хайвера. "Нормалните" им размери в Дунава са около 3-4 метра дължина и 200-300 кг тегло. Нагоре по течението стигат до енергийния комплекс Джердап между Сърбия и Румъния, където Дунав е преграден с язовирна стена.
Рибарите разказват, че в средата на 80-те години моруните, както и повечето от другите идващи от Черно море риби, били на изчезване. Местните го обясняват с масовото използване на изкуствени торове по онова време. Но крахът на социалистическата икономика и селското стопанство между 1990 и 1995 г. подействал пречистващо на европейската река и моруните започнали да се връщат. В момента промишлените замърсители са малко, а изкуствените торове са скъпи и не се използват масово. Затова в Дунава вече има моруни, есетри, чиги и карагьоз.