Последни постинги в riba.blog.bg

http://astore.amazon.de/worldcup-2010-shop-21

Нещо повече за рибата, гъбите, пчелите, спорта и други интересни неща

петък, 11 септември 2009 г.

Лихнус-Mesogobius batrachocephalus



Това е флагманът на нашите попчета. На дължина достига до внушителните 35–40 см, а на тегло до 600 грама. Този истински морски “владика” предпочита да е в близост до мидените полета. В реките навлиза много рядко. Основно се храни с миди и охлюви, но размерът на устата му е достатъчен и за дребни рибки – атерини, хамсии, попчета, барбуни.Лихнуса е масов вид по нашето черноморие. Обитава крайбрежната зона на морето, като в дълбочинно отношение се разпростира до 20 - 60-тия метър. Предпочита пясъчно - каменисти дъна с мидени обраствания. По време на размножителния период навлиза в плитчините. В устиевите участъци на реките навлиза изключително рядко. Полово съзрява на 3 години, като плодовитостта му варира в зависимост от размерите и е в границите от 1000 до 10000 хайверни зърна, които изхвърля спонтанно на един път в периода - края на февруари до началото на май.
Попчетата са основен риболовен обект за морските въдичари. След оттеглянето на карагьоза по Черноморието останаха само няколко вида риба, които се ловят в жегите. Каята, която по традиция не кълве активно през лятото се е групирала на по-големи дълбочини. Рибарите, които знаят местата, където може да се лови се радват на добра слука, като на Шкорпиловци и Крапец са излезли и едри лихнуси до 300 гр. Пред буните на Кранево е излязъл и едър сафрид, а дребна граца се лови на чепаре на варненския вълнолом. Иларията все още не кълве на бомбарда и се лови на плувка и дъно. На традиционното място на канала до Аспарухово се ловят и по-едри риби. Неудобството на този вид риболов е, че се гази до кръста във водата и около рибарите плуват всевъзможни боклуци.

Това не спира по-запалените от тях, които подхранват с корички за сладолед и вадят платерини до килограм. В курорта "Св.св.Константин и Елена" също излиза илария на дъно и единични бройки заргана. След падналите дъждове рибарите се надяват, че ако времето се задържи хладно, змиевидната риба ще потърси плячка край бреговете. Причината е в тяхната многобройност и лакомия. Ловят се НА ДЪНО със среден клас телескоп и по-здрава макара, която трябва да е в морско антикорозионна изпълнение, ако искаме да ни служи дълго. Другият вариант е обикновена евтина втулкова макара, която ще прежалим след един-два сезона. Монтажът е с две куки, като първата се връзва под тежестта, а другата на около 40 см над нея. Основното влакно, “майката” на линията, както се казва по морето, може и да е по-дебело – 0,35, тъй като попчетата не се плашат от влакното. Поводите обаче не бива да са над 0,20. Куките са морски, бели от №7 до №4 и непременно с дълго стебло, защото попчетата се откачат много трудно от късите куки. Шпионка не се поставя, а за кълването се следи върхът на пръта. Едрите попчета почти 100-процентово се самозасичат, затова е нужно след вибрацията на върха само да ковнем рязко с китката за всеки случай. Съпротивата е изразена само в началото, когато попчето се опитва с един “скок” да отърве кожата под някой камък или в някоя дупка. Ако това не стане, то си тръгва кротко “като поп” към нас. В случай, че не сме следили зорко и рибата се е хванала, без да разберем, попчето може и да се е завряло в укритие. Тук вече с последователни опъвания на линията с пръта трябва да го извадим, но това невинаги става. Така че засичането след кълването си е важно. НА ПЛУВКА телескопът ни може и да е по-лек, а основното влакно на линията 0,25. Плувките трябва да са едри, защото линията се утежнява сериозно. Най-често се монтират подвижни плувки. Куките отново са две или повече от същите номера, като първата е под последната сачма, а другите като на чепаре – нагоре. На плувка попчетата кълват доста силно и дори дребните изцяло я потапят. Няма никакви проблеми със засичането, с което не бива да се изчаква, защото тогава рибата може да нагълта много навътре и откачането є ще отнеме много време. Стръвта е морски четинест червей, скарида, месо от мида, рапан или парченце филе от вече хваната риба. В по-хладните сезони попчетата се ловят без проблем и на торни и земни червеи. Попчетата са почти без рибен дъх и имат бяло крехко месо с отличен вкус за пържене. Бира, повече и по-охладена.

Няма коментари:

Публикуване на коментар