70 - 100 см, тегло до 15, рядко 20 кг. Разпространение: в тропичните и субтропичните части на Атлантическия, Индийския и южните части на Тихия океан. В Черно море се среща сравнително рядко. Биология: стадна, топлолюбива риба, обитаваща откритите морски райони. Извършва размножителни, хранителни и зимувални миграции. Появява се през май - юни пред българските брегове, зимува в Мраморно море. Съзрява полово на 2 - 3 години, размножава се през през юли - септември. Личинките се хранят със зоопланктон и ларви на мекотели, а възрастните риби - изключително с риба. Нараства бързо. Ценен стопански вид. Минималния допустим размер за улов според закона у нас е 28 см.Леферът е типичен нощен морски хищник,който гони всичко,което бяга от него и то без умора и без почивка.Дребният лефер се наричат чернокоп.Тези рибки са като пирани,когато се съберат на стада-унищожават 3 пъти повече риба,от колкото изяждат.
Леферът се слави с отличните си вкусови качества сред морските риби.Някои хора твърдят,че е грехота опитен рибар да не нагости свой близък гост с лефер на скара.
Ако старият морски вълк мине метър с друг вид риба,то той не те има за скъп и близък приятел и не си заслужил уважението му.
Той стига до 3кг. като леферите до 500гр. се наричат Чернокопи.
Лови се есента на чепаре от лодка както и на дъно и плувка.
Използвана стръв при ловене на Лефер
Леферът-лови се най-често през есента от началото на месец септември до края на октомври, при по-топла година до средата на ноември.Известни примамки за риболов на лефер са чепаретата с тъмно перо и ламе,с големи морски куки,като често на бидемите се слагат шлаухи или къси гумички от кабелчета,за да се предотврати евентуалното прегризване на бидема и съответно-изпуснатата риба.
Друга "хватка" е риболова на плувка,или по-точно на тапа,като за стръв се закача парченце дребна морска риба,като хамсията,сафрида и цацата,които в естествената среда на лефера са неговата "манджа"!
Има въдичари,които използват монтажи за дънен риболов с крайна тежест,с три и повече големи куки,на които се закача за стръв отново дребна блескаща на светлината рибка.
Почитателите на спининговия риболов не признават друг метод на риболов,освен на изкуствени примамки,най-успешна сред които е блесната клатушка с малка тройка,за предпочитане са дребните бели блесни,имитиращи граца,или цаца.Блесни се използват предимно при замятане от брега-кейове,буни и други удобни,сравнително дълбоки места,в района на които често има наличие на храна.Воденето на блесната за този безпощаден хищник става бързо и енергично,но доста често удар следва непосредствено след падането на блесната във водата и изчакването й да потъне.
В никакъв случай не е добре когато блесната доближи въдичаря без да има удар той да се очайва.Леферът или удря веднага след падането на примамката във водата,или напада след дълго преследване в последния момент.
За риболов от лодка на влачене,предпочитани са средноголемите морски воблери със семпло оцветяване и дълбоко газене,воблерите с удължено тяло са по-добри от тумбестите,понеже наподобяват по-добре цаца и хамсия.
На излет с лодка за лефер блесните и воблерите в последно време биват нападани от новостта в морето-морската сулка.
Храни се със всички видове морска риба, основно сафрид, илария, платерия, заргана и др.
Ще започнем с дънния риболов. Трябва ви пръчка за дънен риболов. За дължината й се събразявате според мястото, от което ще ловите, но тя трябва да е над 3 метра. Подходящи са и surf caster-ите. Макарата е желателно да е с размер около 100 м. 0.40. Леферът е хищник и има страховити зъби, с които хапе, а как боли... Отнасяйте се с него както се отнасяте към щука. Монтажът за дънен риболов на лефер е поле за изява на всеки риболовец. В интернет има много западни сайтове, в които има подробни обяснения за дънните такъми, предвидени за риболов със стръв рибка. Важното е да имате дебел повод, който да бъде прегризан трудно от лефера, ако налапа цялата стръв. Може да ползвате и кевларен повод, волфрамов, метален или просто монофилен около 0.35-0.40. Такъмът е с крайно олово. На повода се връзва една кука с размер, подходящ на нея да бъде нанизан цял сафрид или граца (малък сафрид), може да ползвате и парчета от заргана. Друг удачен метод за монтаж е с две куки като втората е с ухо и е нанизана свободно да се движи по повода. Когато ловите лефер на дъно е добре да имате контакт с пръчката, за да можете да реагирате своевременно на удара. Времето за дънен риболов на лефер е вечер. Има случаи, когато удря и през деня, но това са по-скоро изключения. Най-търсените места са тези, където има някакво осветление. Това е не заради екстрата, която ви предоставя светлината, а защото вечерта пасажите от дребна риба се навъртат в осветените участъци. Лефер също може да бъде ловен и на плувка, или по-скоро на тапа. Това се прави на местата, където дъното е много обрасло и се налага стръвта ви да се намира над обраслия участък. През деня лефера се изтегля навътре в морето, следвайки пасажите от рибата, с която се храни. Привечер пасажите се връщат към брега и леферът, ако го има, идва с тях и се задържа до сутринта на следващия ден. Но и от това правило има изключения. Стари рибари са ми разправяли за добра слука с лефера по обедно време. Това значи, че е имало причина леферът да се задържи до брега, а причината винаги е една и съща - наличието на кльопачка. Така че ако посред бял ден хората вадят примерно сафрид, има голям шанс в района да се върти и зъбатият. Има места и със свои специфични особености, където е възможно леферът да се задържи до брега в продължение на седмици - това става много рядко, но все пак става. Едно такова място е каналът, свързващ морето с Варненското езеро. Причината леферът да се задържа там е огромното количество попчета, които също са част от менюто му. През 89-та година беше точно един такъв период; това е може би най-голямата "сеч" на лефер в близките 20 години. Лефер даваше от към края на август до началото на октомври. Най-активен беше сутрин по тъмно, после имаше спад и привечер отново се почваше. 7-8 хубави риби на ходене бяха нещо нормално. Основният метод за риболова му тогава беше на блесна. Блесна е може би доста силно казано за дръжките от врати, които много колеги ползваха, но такива бяха времената тогава, а и спининговият риболов не е особено популярен по морето. Леферът почти винаги издава присъствието си. Ако виждате риби да скачат по повърхността или да се пръскат панически във всички посоки, то почти е сигурно, че това е работа на зъбатия. Класиката в разпознаването на наличието на лефер е така нареченият джурум. Джурумите обикновено стават навътре в морето, но по-рядко стават и около брега. Когато леферът подгони пасажите с риба, тя тръгва да бяга към повърхността. Проблясването й привлича гларусите и чайките, които се въртят в участъка с рибата и се спускат бясно с главата надолу, бухат се във водата, опитвайки се да докопат нещо от обяда на лефера. Облакът от кръжащите гларуси и чайки се вижда от голямо разстояние и кара сърцето на рибаря да се разтупка. Ако пък някой колега до вас извади половин сафрид на чепарето или отхапана илария, то вече е съвсем сигурно, че леферът шета из района. Запалените по този риболов колеги винаги носят по някоя и друга блесна или воблер в снаражението си и в такива сублимни моменти смяната на такъма става с космическа скорост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар