Делфини

Видове
Познати са 33 вида (от тях има океански, речни делфини, 6 вида морски свини).


Анатомия
Делфините имат тяло с вретеновидна форма, което е приспособено за скоростно плуване. Мозъкът им има силно нагъната кора, издаваща тяхната интелигентност. Оцветяването им варира от сиво до черно, има и чисто бели делфини. Различните видове имат различен контраст на линиите и петната.


Всички обикновени делфини (Delphinus delphis) са стройни и имат дълъг издължен нос. Гръбната перка е висока и умерено извита назад. Обикновените делфини се различават от останалите видове по уникалната напречна окраска формирана цвета на гърб и носа. Това образува мотив от четири части: тъмно сиво до черно по гръба, светло бежово до бледо жълто по частта преди гръдния кош, светло до средно сиво по страничната част и бяла коремна част. Размерът на тялото на обикновения делфин варира от 164 до 201 см, а телесната маса е около 200 кг.

Обикновения делфин варира толкова много като външен вид, че пов
ече от 20 вида са били различени през годините. Дългогодишните противоречия са доказателствено разрешени от последните изследвания, които предлагат родствово определяне към поне два вида: късонос открито морски (D. delphis) и дългонос крайбрежен (D. capensis) вид. Всеки от тези видове има широко, но разпръснато разпространение в тропическите и топло температурните води. И двата вида, дългоносия и късоносия вид, също имат широко подразделяне в рамките на тените популации. Те вероятно се съставляват от различни родове, но не са достатъчно различимии, за да си извоюват стаус на отделен вид. Разликите са главно в размерите – от средно 1.8 м дължина за Черноморските представители до 2.4 м за тези от Индийския океан.


Сетива
Повечето делфини имат остро зрение еднакво в и извън водата, и техният слух е превъзхождащ човешкият. Въпреки че имат малки ушни отвори на всяка страна на главата, се предполага, че подводното чуване, ако не изцяло, то предимно, се осъществява с долната челюст, която препраща вибрациите към средното ухо посредством изпълнена с мас кухина в костта на долната челюст. Чуването се използва също и за ехолокация, която явно е присъща на всички делфини. Тактилното възприятие при делфините е също добре развито. Делфините нямат обонятелен нерв и нямат усет за мирис, но въпреки това, имат вкус и показват предпочитания за определен вид храна.

Поведение
Счита се, че делфините са едни от най-интелигентните същества на Земята. Трудностите в тяхното изследване произтичат най-вече от сложната и скъпа техника, която се използва.

Много често този вид бозайници подскачат над повърхността на водата, често изпълняват акробатични номера. Това им държание се счита за „играене“.

Делфините са способни да се гмуркат до 260 м за 15 минути. Иначе рядко се задържат под вода за повече от 10 минути. Случва се делфините да съпътстват лодки, като се движат върху вълните, правени от самите лодки.

Делфините са известни с това, че приближават хората и игриво взаимодействат във водата. В древна Гърция делфините били приемани с гостоприемство, а следата им, оставена от плуването около кораб, се считала за добра поличба от мореплавателите.


Делфините плуват на стада. Не е задължително делфин да принадлежи към определено стадо - всеки е свободен да го сменя.

Ареал на разпространение
Обикновеният делфин може да бъде намерен обикновено, където температурата на повърхността на водата е между 10°C - 20°C, което ограничава разпространението им на север и на юг, но те могат да следват топлите течения и отвъд тезт граници. По-рядко се вижда във води по-плитки от 180 м. Обикновения делфин се появява в континенталния шелф, на места с богато дънно разнообразие, но главно в открито море. В Черно море обикновения делфин може да бъде видян, както в бреговите води, така и открито море.

Групиране
Често обикновените делфини могат да бъдат видяни на големи и активни пасажи скачайки и пляскайки и чути от значително разстояние. Често няколко члена на стадото излизат на повърхността заедно. Размерът на пасажа често варира по сезонен признак или според времето на деня. Животните се скупчват заедно, когато са изплашени. Размерът на стадото варира в размер от няколко дузини до над 10 000. Групирането с други морски бозаиници не е необичайно.

Размножаване
Размножителните периоди са през пролетта и есента, но и лятото е било отбелязвано няколко пъти като такъв период.

Миграция
Миграциите не са добре познати и обикновения делфин представлява годишната тенденция при тях. Чисти сезонни промени в разпространението са наблюдавани в Южна Калифорния. Наблюдаваните данни показват също сезонни движения при обикновения делфин в източния тропически Пасифик. Обикновения делфин зимува в южните части на Черно море, между Трабзон и Батуми, и предприема годишна миграция от тези зимни убежища към водите около Крим и обратно. Сезонната при набавянето на храна може да обясни тези придвижвания.

Хранене
Делфините са хищници. Хранят се главно с малки риби, сепии. Някои поглъщат ракообразни. Косатките се хранят и с други морски бозайници, дори едри китове. Няма данни за канибализъм сред делфините. Плячка на обикновения делфин представляват главно малки пасажни риби. В Черно море този вид са предимно рибоядни. Скумрия, аншоа, хамсия, кефал са главните им плячки. Други организми като ракообразни и мекотели са от по-малко значение.